Петата близкоизточна обиколка на американският държавен секретар Антъни Блинкън след избухването на войната между Израел и "Хамас" и появилата се информация за напредък по преговорите за спиране на огъня в ивицата Газа са сред водещите теми в американския и британския печат днес.
Лидерите на САЩ и Катар вчера заявиха, че палестинската ислямистка групировка "Хамас" е отговорила на предложение, което може да доведе до спиране на огъня в ивицата Газа, освобождаване на останалите заложници и предоставяне на повече хуманитарна помощ на отчаяните палестинци, пише в днешния си брой в. "Ню Йорк таймс".
Американският държавен секретар Антъни Блинкън заяви на съвместна пресконференция в Доха с премиера и външен министър на Катар шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани, че преговарящите са получили контрапредложение от "Хамас" и го оцени като "общо взето положително". Блинкън отказа да оповести повече подробности, но посочи, че контрапредложението е било предадено на израелските власти. "Оптимистично настроени сме", каза от своя страна шейх Ал Тани, отбелязва "Ню Йорк таймс".
Блинкън се срещна и с емира на Катар шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, както и с египетския президент Абдел Фатах ас Сиси в Кайро, като днес се очаква да обсъди отговора на "Хамас" с израелските лидери, посочва изданието.
Американският президент Джо Байдън заяви пред журналисти във Вашингтон, че е имало "известно раздвижване" в преговорите, но предложението на "Хамас" "изглежда малко пресилено". "Преговорите продължават", допълни Байдън.
Палестинската групировка разпространи изявление, в което казва, че е приела "положително" предложената от посредниците рамка. Без да навлиза в детайли, "Хамас" потвърди предишните си искания, които включват трайно спиране на огъня, възстановяване на Газа, прекратяване на израелската блокада на анклава и освобождаване на палестинските затворници, държани в Израел.
Според израелски представител, пожелал анонимност, Тел Авив не е доволен от отговора на "Хамас". Палестинската групировка е готова на сделка, само ако бъде гарантирано, че ще продължи да управлява Газа и че войната ще бъде прекратена, а Израел вече отхвърли и двете условия.
"Слухове за разцепление в ръководството на "Хамас", докато нараства надеждата за споразумение за прекратяване на огъня", извежда в заглавие британският в. "Гардиън".
Не е тайна, че лидерите на "Хамас" в Газа не са в добри отношения с ръководителите на движението, които живеят извън територията на анклава. Подобни разногласия не са нещо необичайно, но според "Гардиън" противоречивите послания на групировката относно преговорите от последните седмици засилват усещането, че вътрешните пречки може да играят голяма роля за забавянето на сделката.
"Възможно е ръководството в Доха, което не е участвало в планирането на атаките от 7 октомври, да се опитва да възстанови господството си ", каза д-р Хей Хелиър, старши сътрудник по изследвания на международната сигурност в Кралския институт на обединените служби, който работи и за Фондацията за международен мир "Карнеги". "Възможно е също така позициите им да не са толкова раздалечени и преговорите да се провалят по някаква друга причина. Това са много деликатни консултации", подчерта британският експерт.
Това отговаря и на лансираната от Израел версия за разногласия между висшите лидери на "Хамас". "Израелското правителство може да се обърне и да каже: няма политическа воля от другата страна, така че можем да продължим войната", смята Хелиър.
Появи се информация, че обсъжданото в момента предложение за спиране на огъня включва първоначално шестседмично прекратяване на военните действия и поетапно освобождаване на около 130-те израелци, които все още са заложници в Газа. Те трябва да бъдат разменени за палестински затворници, а чуждестранните посредници се надяват, че по време на паузата ще може да се договори постоянно прекратяване на огъня, пише още "Гардиън".
Основният спорен въпрос изглежда е броят на палестинците, които да бъдат освободени, отбелязва британският вестник. Той се позовава на "Уолстрийт джърнъл", според който политическото крило на "Хамас" иска замяната на близо 3000 затворници за едва 36 израелски цивилни.
Но за разлика от споразумението от ноември, когато 110 израелци бяха разменени за 240 палестинци, предимно жени и деца, задържани за дребни престъпления или под административен арест, има данни, че новият списък включва и закоравели бойци, лежащи в затвора за тежки престъпления, като планиране или извършване на терористични атаки срещу израелски цивилни, посочва "Гардиън".
Сега Израел иска да бъдат освободени всички живи заложници, както и да се предадат телата мъртвите. Освен това израелските власти заявиха, че не обмислят пълно прекратяване на войната. Вчера Тел Авив съобщи, че е потвърдена смъртта на 32-ма от останалите заложници и че се полагат усилия телата им да бъдат върнати на семействата. Разследва се и евентуалната смърт на още 20 заложници, отбелязва "Гардиън".
Според британския вестник е възможно Нетаняху да се бави заради собственото си политическо оцеляване. Някои министри от крайнодясната му коалиция са твърдо против всякакъв вид споразумение за спиране на огъня и заплашиха да разтурят правителството, припомня изданието.
В крайна сметка както лидерите на "Хамас", така тези на Израел може да се възползват от протакането. Докато го правят, хората в Газа и роднините на израелските заложници плащат невъобразима цена, предупреждава "Гардиън".
Американският в. "Вашингтон пост" се фокусира върху влошаващата се хуманитарна криза в Газа в контекста на изказването на израелския министър на отбраната Йоав Галант от петък, че е възможно ЦАХАЛ да започнат настъпление към Рафах, където сега има над един милион палестинци, разселени от останалите части на анклава.
Хуманитарни служители на ООН вчера съобщиха, че нарежданията на Израел за евакуация в ивицата Газа вече обхващат две трети или 246 кв. км от територията ѝ. В районите, които вече са засегнати от сраженията, преди войната са живеели 1,78 млн. палестинци или 77% от населението на Газа, посочва изданието.
Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси вчера съобщи в ежедневния си доклад, че новоразселените палестинци разполагат само с около 1,5-2 литра вода на ден за консумация и санитарни нужди. Освен това има значително увеличение на хроничната диария сред децата. Родителите на бебета са изправени пред изключително големи трудности поради високата цена или липсата на пелени, бебешки храни и мляко.
Зайнаб Ал Зейн, която е подслонена в централния град Дейр ал Балах, разказа пред "Вашингтон пост", че се е наложило да дава на 2,5-месечната си дъщеря твърда храна, като бисквити и смлян ориз, понеже в района няма мляко и адаптирани храни.
"Ужасени сме", каза пред в. "Ню Йорк таймс" Раджаб ал Синдауи, 48-годишен продавач на дрехи втора употреба от град Газа, чийто ляв крак е частично парализиран. "Бягахме от смъртта, местехме се от място на място, но сега сме на границата. Къде да отидем?"
/ДИ/
news.modal.text
