site.btaЖозе Родригеш Душ Сантуш: Книгите ми спестяват време, говоря за истинските неща чрез историите си
Книгите ни пестят време, каза пред БТА най-продаваният португалски автор Жозе Родригеш душ Сантуш. Четейки, ние научаваме неща, докато прекарваме време в забавления, аргументира се той.
Литературата ме интересува като начин да се говори за истинския живот чрез измислените истории, добави авторът, чиито книги са издадени в милиони екземпляри, преведени на 20 езика и са спечелили множество литературни награди.
БТА разговаря с известния писател и журналист по повод пролетния Панаир на книгата в НДК, като му бяха зададени и въпроси за предстоящите европейски избори в Португалия.
Следват отговорите на Жозе Родригеш душ Сантуш на зададените от БТА въпроси за творчеството му.
Някои читатели ви наричат "европейския Дан Браун". Какво мислите за това сравнение?
- Всеки човек възприема книгите ми както намери за добре, някои хора ме сравняват с Дан Браун, други ме сравняват с Умберто Еко. За всеки е различно.
За мен литературата е интересна като средство за разказване на истински истории и размисъл за нашия свят. Обичам да чета книга, често казвам, че книгите ми пестят време. С книгите се забавляваме, за да си прекарваме времето, но научаваме неща от тях. Харесвам книги, от които научавам нови неща - забавни, интересни, но ме карат да се замисля - за себе си, за нашето общество, за нашия свят, за живота, за вселената... Мисля, че моите книги се опитват да отговорят на един траен човешки въпрос: защо съществуваме, какъв е смисълът на нашето съществуване? Това се опитвам да постигна с тях.
Във вашите книги неизменно съществуват тайни организации, които имат за цел да повлияят на цялото човечество. Мислите ли, че те наистина биха могли да съществуват, без да бъдат разкрити?
- Вижте, конспирации винаги са съществували. Понякога механизмите им не са прости, когато работим за художествена литература, естествено опростяваме нещата, за да стане историята по-интересна. Това, което е от значение за моите романи, не е заговорът някой да убие другиго, или някой заговор да се направи нещо - а информацията, размисълът върху това, което правим, за най-различни неща... например "Безсмъртният" е роман, който ни кара да разсъждаваме за изкуствения интелект и за това как светът ни ще се промени и вече се променя заради изкуствения интелект. Или да вземем "Божията формула", например. Това е роман, който ни разказва за великите открития на науката, за съществуването на Бог. Конспирация ли е това? Не, това е знание, което съществува в университетите и хората често го използват, когато работят по темата, но широката общественост не е запозната с него.
Или да вземем "Човекът от Константинопол". Тази история ни връща към един исторически период, в който България е играла важна роля, и която ни позволява само чрез художествената литература да разберем тази епоха и манталитета, който е съществувал.
Така че мисля, че това не са романи на Дан Браун, или на на Умберто Еко, те са различни - просто романи на Жозе душ Сантуш. Но "това е докосване до аспектите на реалността и Дан Браун го е правил, Умберто също го е правил, аз го правя, това е художествена литература, интересува ме само защото ни разказва за реалността. Ако вземем "Процесът" на Кафка, Кафка също пише измислени истории, но казва истински неща за съдебната система. Когато четете "Мадам Бовари" на Гюстав Флобер, тя казва истински неща за жените. Тези неща не са били казвани, така че това е ролята на литературата, която ме интересува: отражение на живота чрез историите.
Вашите книги са известни с реализма си. Как запазвате баланса между истината и художествената измислица?
- В основата си това, което правя, е да използвам истинските неща, за да разказвам истории - всъщност това ме интересува. Романите ми в крайна сметка са малко прикрито есе. Имаше един португалски дипломат, който ми каза, че съм най-големият иконоборец, съществуващ днес, защото това, което ме интересува, е да взема тема, за която имаме предварителна представа, да разруша този образ и да покажа, че това, което мислим по тази тема, не е съвсем вярно, да покажа какво е скрито за това, което обикновено е известно на учените на юг.
Веднъж бях на панаира на книгата в Лайпциг, Германия. Представях книгата си "Ключът на Соломон", в която става дума за квантовата физика. И накрая към мен се приближи един инженер и ми каза: "Аз съм инженер от трийсет години, всеки ден, когато отивам на работа, работя с уравнението на Шрьодингер, но така и не разбирах, докато не прочетох книгата ви".
Това е моята работа. Използвам художествената литература, за да разкодирам реалността. Така пестим време, т.е. да прекараме време, като четем нещо забавно, а пестим, защото научаваме нещо за себе си. Това е и целта ми.
Последният въпрос: ако нашата вселена се променя от наблюдението, както казахте в "Божията формула" и всички ние сме герои в едно произведение, което вселената пише, както казвате в "Ключа на Соломон", защо физиците не изучават драматургия?
- Знаете ли, че във физиката има теория, наречена теория на мултивселената, според която съществуват безкрайно много паралелни вселени, които е трудно да бъдат осъзнати? Това е истинска физична теория. Интересното е, че тази хипотеза е изказана за първи път от писателя Хорхе Луис Борхес, от Аржентина. И затова смятам, че добрите художествени произведения са интересни за учените, защото помагат да се разберат някои неща.
Ние имаме метод да анализираме реалността. Този метод е разделен на части - математика, физика, химия, биология, психология и други, като икономика, като философия - всичко това е метод, но реалността няма разделения. Реалността е една. Тя е математика, тя е физика, тя е химия, всичко това се смесва. А учените често са много специализирани в една област. И може да има открития в друга област, които са от значение за тяхната работа - но те може да са неизвестни, заради специализацията в една област. Работата на романиста или философа е да направи връзката между различните области на знанието и често е възможно този, който е изучавал някоя от тях, осъзнавайки чрез тези романи, или чрез работата на философа, че са направени други открития в други области, да разбере, че те са от значение за работата му. Например, Айнщайн е бил физик, създател на теорията на относителността, но е използвал някои открития от друга област - математиката. И е трябвало да помоли математици за помощ, за да разработи някои модели, които бяха важни за теорията на относителността.
Нашият метод разделя реалността на части, а това понякога пречи да се разбере цялото. И по това не се работи.
Жозе Родригеш душ Сантуш е роден през 1964 г. в Мозамбик. Известен е най-вече с работата си като журналист, която започва през 1981 г. в радио "Макао". Работил е за Би Би Си, Си Ен Ен и Португалското радио и телевизия, където води централната новинарска емисия и е заемал на два пъти поста на директор по информацията. Има докторска степен по комуникационни науки, професор е в Новия университет на Лисабон. Носител е на награди както за творчеството си, така и за журналистическата си дейност, включително две награди на Португалския пресклуб и три награди на Си Ен Ен. Автор е на 24 книги, преведени на 20 езика, всяка от които е продадена в над 100 000 екземпляра.
По книгата му "Кодекс 632" в Бразилия е заснет сериал от шест части, чието излъчване започна в Бразилия и Португалия в края на миналата година.
/ХТ/
news.modal.header
news.modal.text