site.btaСАЩ, девет други страни и ЕС осъдиха задълбочаването на военните връзки между Северна Корея и Русия

САЩ, девет други страни и ЕС осъдиха задълбочаването на военните връзки между Северна Корея и Русия
САЩ, девет други страни и ЕС осъдиха задълбочаването на военните връзки между Северна Корея и Русия
Севернокорейският лидер Ким Чен-ун се ръкува с руския министър на отбраната Андрей Белоусов в Пхенян на 29 ноември 2024 година. Снимка: Korean Central News Agency/Korea News Service чрез AP

САЩ, девет други страни, сред които и членки на ЕС и ръководството на ЕС днес осъдиха усилващото се военно сътрудничество между Северна Корея и Русия, предаде Ройтерс, като се позова на тяхно съвместно изявление.

„Ние ще продължим да действаме заедно, включително чрез налагане на икономически санкции, за да отговорим на опасността, която представлява партньорството между КНДР и Русия“, се казва в изявлението на Австралия, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Южна Корея, Нова Зеландия, Великобритания, САЩ и ЕС.

Междувременно Естония заяви, че ще предложи на лидерите на водения от Великобритания съюз на северните страни от НАТО да изразходват не по-малко от 2,5% от БВП за отбрана в отговор на заплахата от страна на Русия.

Само 23 от общо 32 страни членки на НАТО са напът да изпълнят целта на НАТО за отбранителни разходи в размер не по-малко от 2% от БВП, отбелязва Ройтерс.

„Всички в НАТО и в ЕС в момента имат вътрешното усещане, че трябва да увеличат разходите за отбрана заради това, което се случва по целия свят и с Русия“, заяви естонският премиер Кристен Михал. „Като най-богатият регион в света Европа трябва да харчи повече за отбрана“, добави той.

Тази седмица Михал ще бъде домакин на среща на съюза на северните страни от НАТО в Талин, във фокуса на която ще бъдат дискусии относно „сенчестия флот“ на Русия от петролни танкери, които според премиера са „екологично бедствие, което чака да се случи“.

Естония удвои разходите си за отбрана след началото на войната в Украйна и те достигнаха 3,2% от БВП през 2024 година.

Михал също така предложи замразените руски активи в чужбина на стойност 200 до 300 милиарда евро да бъдат използвани за възстановяването на Украйна, както и да бъдат въведени допълнителни данъци за руски стоки, за да бъдат събрани още 300 милиарда евро.

По думите му това би донесло траен мир, тъй като Русия няма да може да продължи с враждебните си действия, включително т. нар. хибридни атаки.

„Украйна е част от Европа, тя трябва да е членка на НАТО“, добави Михал.

Полският вицеадмирал Кшищоф Яворски, който отговаря за зоната на Балтийско море, заяви, че Русия нарушава мобилните комуникации и системите за проследяване на кораби в целия регион, като по този начин застрашава плавателни съдове и доставките на енергия, за да провери как ще отговорят западните сили.

По думите на Яворски Москва систематично използва тези тактики, за да крие движенията на собствените си плавателни съдове и да пречи на операциите на други страни в морето, излаз на което имат осем страни от НАТО и Русия.

„Хибридната война в Балтийско море е най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени“, заяви Яворски.

Москва отрича обвиненията, че саботира западни страни и обвинява Запада, че се опитва да всее раздор в Русия.

/ГГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:16 на 22.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация