site.btaНеотдавнашният сблъсък между кораби на Филипините и Китай показва напрежението в Южнокитайско море

Китайският заместник-министър на външните работи Чън Сяодун заяви в телефонен разговор с филипинската си колежка Тереса Лазаро в понеделник, че отношенията между двете страни в момента се намират на кръстопът и Филипините трябва внимателно да изберат в коя посока ще поемат, съобщи в. “Саут Чайна Морнинг Пост”. Изявлението беше направено след повишаване на напрежението между двете страни заради сблъсъци в Южнокитайско море.

"Китай отново призовава Филипините да следват ангажиментите си и консенсуса, да спрат злоупотребите и провокациите си морето, да спрат всички едностранни действия, които биха могли да усложнят обстановката, и искрено да се върнат към правилния път за уреждане на различията чрез диалог и консултации с Китай", каза още Чън.

Изявлението беше направено, след като филипинският министър на отбраната Гилберто Теодоро предизвика Пекин да представи аргументите си пред международен арбитражен съд.

След инцидента, най-новия от поредица подобни събития, Филипините обвиниха Китай, че негов военноморски кораб е препречил пътя на снабдителен кораб и е използвал водни оръдия, което е причинило щети на филипинския кораб и травми сред екипажа му.

Но според китайското посолство в Манила опитите на снабдителния кораб да достигнат до рифа Втори Томас в Южнокитайско море са “целенасочено и провокативно действие, което накърнява китайския суверенитет и морски права и подкопава мира и стабилността в Южнокитайско море”. Пекин смята, че неговата брегова охрана е действала “законосъобразно” и “по разумен и професионален начин”.

"Продължаващата намеса на Китай в рутинните и законни дейности на Филипините в собствената им изключителна икономическа зона е неприемлива. То нарушава суверенните права и юрисдикцията на Филипините", заяви от своя страна говорителката Тересита Даза.

Китай обвинява Филипините, че са нарушили обещанието си да премахнат военния кораб “Сиера Мадре”, който през 1999 г. Манила разположи на рифа. В момента той дава подслон на разположените там филипински военни.

Това не е и първият инцидент – китайската брегова охрана използва водни оръдия още през декември, докато Пекин все повече “показва мускули” и обещава да защитава правата си в района, отбелязва френският в. “Трибюн”.

Предупрежденията на китайския външен министър Ван И, че Пекин ще защитава правата си “съобразно закона”, напомнят на заплаха, пише и швейцарският в. “Тан”. 

Нарастващото напрежение между двете страни във връзка с богатите на ресурси морски територии накара Манила да задълбочи военните си отношения със САЩ, които имат договорно задължение да защитават своя съюзник, ако бъде нападнат, припомня “Саут Чайна Морнинг Пост”. Миналата седмица държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен посети Филипините и потвърди "железния" ангажимент на Вашингтон към своя съюзник.

Както отбелязва организацията "Глобал Конфликтс Тракър" (ГКТ), мащабните претенции на Китай за суверенитет над морето - както и за неизползваните 11 милиарда барела нефт и 190 трилиона кубични фута природен газ в морето - предизвикаха враждебността на Бруней, Индонезия, Малайзия, Филипините, Тайван и Виетнам, които претендират за същите морски територии. Още през 70-те години на миналия век държавите започват да претендират за острови и различни зони в Южнокитайско море, като например островите Спратли, които притежават богати природни ресурси и риболовни зони. Неуспехът на лидерите на Китай и Югоизточна Азия да уредят споровете по дипломатически път може да подкопае международните правила, уреждащи морските спорове, и да насърчи дестабилизиращо натрупване на оръжия, предупреждават експертите на организацията.

Китай твърди, че съгласно международното право чуждестранни военни сили не могат да извършват дейности по събиране на разузнавателна информация като например разузнавателни полети, в неговата изключителна икономическа зона (ИИЗ).

От своя страна, САЩ, позовавайки се на Конвенцията на ООН по морско право, смятат, че страните следва да имат свобода на корабоплаването през морските ИИЗ и не са длъжни да уведомяват за свои военни дейности. През юли 2016 г. Постоянният арбитражен съд в Хага се произнесе по иск, предявен срещу Китай от Филипините съгласно Конвенцията за морско право, като отсъди в полза на Филипините по почти всички пунктове. Но въпреки че Пекин е подписал договора за създаване на съда, той отказва да признае правомощията му, посочва ГКТ.

През последните години сателитните снимки показват активни действия на Китай за овладяване на територии в Южнокитайско море, като физически увеличава размера на островите или създава изцяло нови острови. В допълнение към натрупването на пясък върху съществуващи рифове Китай изгради пристанища, военни съоръжения и самолетни писти - особено на Парацелските острови и островите Спратли, където има съответно двадесет и седем предни пункта. Китай е милитаризирал остров Удъ, като е разположил изтребители, крилати ракети и радарна система.

САЩ, които поддържат важни интереси, свързани с осигуряването на свободата на корабоплаването и охраната на морските комуникационни линии, изразиха подкрепа за споразумение за обвързващ кодекс на поведение и други мерки за укрепване на доверието. Претенциите на Китай застрашават морските комуникационни линии - важни морски пътища, улесняващи търговията и придвижването на военноморските сили, според ГКТ. За да защитят своите политически, икономически и свързани със сигурността интереси в региона, САЩ оспорват настойчивите териториални претенции на Пекин и усилията му за овладяване на територии, като провеждат операции за свобода на корабоплаването и засилват подкрепата си за партньорите от Югоизточна Азия.

Договорът за отбрана на Вашингтон с Манила може да въвлече Съединените щати в потенциален китайско-филипински конфликт заради значителните залежи на природен газ или доходоносните риболовни райони в спорната територия, предупреждава ГКТ.

Освен това, в отговор на настъпването на Китай в спорната територия, Япония продаде военни кораби и оборудване на Филипините и Виетнам, за да подобри капацитета им за морска сигурност и да възпре китайската агресия. През последните години САЩ също засилиха военната си дейност и военноморското си присъствие в региона, включително операции за свобода на корабоплаването през януари и март 2018 г. В реч по време на посещението си в Югоизточна Азия през ноември 2017 г. президентът Доналд Тръмп подчерта значението на тези операции, както и на осигуряването на свободен и открит достъп до Южнокитайско море.

До сблъсъци в Южнокитайско море се стига от 2022 г., когато страните от региона спряха да отстъпват пред китайските претенции, отбелязва платформата за анализи Източноазиатски форум.

Пекин предявява претенции към рифа Втори Томас и към почти цялото море въз основа на така наречената "деветорна линия", която миналата година отново бе включена в нова версия на националната му карта, посочва катарската телевизия “Ал Джазира”.

От гледна точка на Китай, претенциите му към Южнокитайско море, демонстрирани от деветорната линия, могат да бъдат проследени назад във вековете. Пътешествията през Южнокитайско море датират от втори век, по време на династията Хан, когато императорите изпращат изследователи и държавни служители да проучат други части на Азия, припомня телевизията.

Според Пекин по времето на династията Сун китайци са наименували и завзели територии в островните вериги, които днес наричат Нанша (островите Спратли) и Сиша (Парацелските острови). Търговията отвежда китайските изследователи и по-далеч в моретата на Югоизточна Азия, включително Индонезия, Борнео и Малайския полуостров, например адмирал Джън Хъ по време на династията Мин.

Според Пекин, китайски исторически документи показват, че тогавашните могъщи китайски династии са имали почти пълен контрол над водите в продължение на векове.

Пристигането на западните изследователи и възходът на виетнамската династия Нгуен през XIX в. обаче поставят под въпрос претенциите на Китай върху морската част на Югоизточна Азия.

А публикуваната от Пекин съвременна карта на китайските територии предизвиква и недоволство сред страните от Югоизточна Азия, включително Малайзия, Филипините и Виетнам, които също претендират за контрол над водите, разположени край техните брегове.

Миналия месец Китай обвини Филипините и Виетнам, че са създали “клика”, която “саботира” неговите интереси, след като двете страни обявиха, че ще подобрят сътрудничеството между своите брегови охрани, отбелязва в. “Саут Чайна Мрнинг Пост”.

Другите държави, които претендират за части от морето и отхвърлят деветорната линия, твърдят, че китайските претенции навлизат в тяхната територия, както е определена от Конвенцията на ООН по морско право. Съгласно този закон всяка държава има изключителна икономическа зона, простираща се на 200 морски мили (около 370 км) от нейния бряг, върху която тя има суверенни права.

Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) отдавна се опитва да съгласува правила, които да намалят напрежението във връзка с тези противоречащи си претенции, но от 2002 г. насам, когато беше договорен предварителен кодекс, е постигнат незначителен напредък.

През изминалите 20 години Китай подкрепи претенциите, изразени с картата, с все повече конкретни знаци - застроява скали и островчета и разширява военните си съоръжения на тези изкуствени аванпостове. Той също така ги подкрепя с кораби от своята брегова охрана, морска милиция и риболовните си флотилии.

В други засегнати страни обаче това се смята за признак за китайски експанзионизъм: “вече повече от десетилетие Китай работи скрито за промяна на териториалното и морското статукво в Индо-тихоокеанския регион - усилия, които все повече изострят напрежението в отношенията с регионални съседи като Австралия, Индия, Япония, Тайван и няколко държави от Югоизточна Азия, както и със САЩ”, пише в. “Джапан таймс”. Ако този стремеж към експанзия не бъде обуздан, има сериозна опасност да се стигне до конфликт, предупреждава изданието:

“Почти всеки ден Китай намира нов начин да тормози Тайван, който китайският президент Си Дзинпин многократно е обещавал да "обедини" с континенталната част на страната (въпреки че тази цел няма никаква основа в международното право или историята). Тъй като Китай предприема стъпки като навлизане в зоната за въздушна отбрана на Тайван и обграждане на острова с военни кораби, той повишава риска от война, която би променила световната геополитика.

Военни облаци се струпват и над Хималаите, където военното противопоставяне, предизвикано от неколкократните скрити посегателства на Китай върху граничните територии на Индия, се проточва вече почти четири години. В Източнокитайско море пък навлизането на Китай в териториалните води и въздушното пространство на контролираните от Япония острови Сенкаку, за които Китай претендира, че са негови собствени, подхранва стремежа на Япония към превъоръжаване", предупреждава "Джапан таймс".

"Но най-големият риск от ескалация може да се крие в Южнокитайско море, където агресивните усилия на Китай да затвърди господството си редовно водят до опасни близки до конфронтация сблъсъци, включително с военни кораби и самолети на САЩ", подчертава японското издание, като добавя, че "в продължение на години Китай работи неуморно, за да затвърди господството си в Южнокитайско море и да се възползва от огромните ресурси на този регион и стратегическата му позиция на критичен коридор, през който преминава една трета от световното корабоплаване.”

Във вторник Южна Корея също изрази "сериозна загриженост" във връзка с използването на водни оръдия срещу филипински кораби, като заяви, че това подклажда напрежението в Южнокитайско море и подкопава морския ред, предаде Ройтерс.

"Тези действия увеличават напрежението в Южнокитайско море - основен международен навигационен маршрут, използван от всички държави, включително Корея, и подкопават усилията за поддържане на мира, стабилността, сигурността и морския ред, основан на правила." Сеул добави, че свободата на корабоплаване и прелитане трябва да се зачита от всички държави въз основа на международното право.

Администрацията на южнокорейския президент Юн Сук-йол е порицавала напрежението в Южнокитайско море и в Тайванския проток, като се обявява против опитите за промяна на статуквото със сила, припомня Ройтерс.

Публикуваната миналата година нова официална карта притесни и страни извън Югоизточна Азия. Тя предявява претенции не само към по-голямата част от Южнокитайско море, както и към оспорвани части от Индия и Русия, отбелязва Асошиейтед прес.

В крайния североизточен ъгъл на Китай, на границата с Русия, остров Балшой Усурийский, разположен при сливането на реките Амур и Усури, е показан като китайска територия, въпреки че преди близо 20 години страните са подписали споразумение за разделянето му, подчертава американската агенция. В същото време, по южната граница с Индия са показани като китайски Аруначал Прадеш и платото Доклам, за които Пекин и Делхи спорят отдавна. Като китайска е показана и областта Аксай Чин в западната част на страната, която Китай контролира, но към която Индия все още има претенции.