Броени дни след като демократично избраният президент на Нигер Мохамед Базум бе свален с военен преврат, бъдещето на страната се очертава като все по-несигурно, пише в днешния си брой френският в. "Монд".
Руската наемническа групировка "Вагнер" вече действа в съседно Мали, а президентът Владимир Путин иска да разшири влиянието на Москва в региона. Все още обаче не е ясно дали лидерите на хунтата ще се обърнат към Русия или ще се придържат към западните партньори на Нигер, коментира изданието.
Бунтовниците заявиха, че са свалили Базум, защото не е могъл да предпази държавата от увеличаващото се насилие от страна на на джихадисти. Според някои анализатори обаче това е само претекст за завземане на властта. Нигер получава от Запада военна помощ в размер на милиони долари и геополитическата преориентация на страната ще я постави в крайно уязвима позиция, пише още "Монд".
Вчера ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел заяви, че "посегателството върху интегритета на държавните институции на Нигер е неприемлив" и че превратът ще се отрази върху партньорството между Ниамей и Брюксел, пише в днешния си брой германският в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
Това означава, че финансовата подкрепа на ЕС за Нигер ще бъде спряна и че всички форми на сътрудничество в сферата на сигурността ще бъдат преустановени. Подкрепата, която евросъюзът е предвидил за Нигер за периода от 2021 до 2024 г. възлиза на най-малко 503 милиона евро, но към момента не е ясно каква част от тези пари вече са изплатени, отбелязва изданието.
Много трудно да се отмени преврат минали няколко дни след извършването му, пише в. "Ню Йорк таймс" по повод ултиматума, който Икономическата общност на западноафриканските държави (ЕКОВАС) постави на хунтата в Нигер. Вчера организацията проведе спешна среща на върха и предупреди пучистите, че ако не възстановят демократично избраното правителство до една седмица, страните от ЕКОВАС може да прибегнат до сила.
"Ню Йорк таймс" коментира, че реакцията на международната организация е показателна за тревожността на ситуацията в Нигер. Франция разполага с около 1500 военнослужещи в страната, която управлява като колония до 1960 г. Там има и около 1100 американски военни, много от които са разположени в бази за дронове, използвани за нанасяне на удари срещу ислямисти.
Същевременно след като миналата година Франция изтегли своите части от Мали, които възлизаха на около 5000 души, "Вагнер" разположи в там около 1000 свои наемници. Руската частна военна компания има сериозно присъствие и в Централноафриканската република (ЦАР). Наемниците защитават президента Фостен-Арканж Туадера, а вчера в ЦАР бе произведен референдум за удължаване на мандата му, припомня "Ню Йорк таймс".
Превратът в Нигер означава, че една непрекъсната линия от африкански държави, простираща се от Атлантическия океан до Червено море, попада под военен контрол. Много от тези страни са бивши френски колонии, в които вътрешният гняв срещу това, което те считат за френски патернализъм и постколониална намеса, увеличава подкрепата за пучистите, пише още американското издание.
"Нигер е страдал твърде много под контрола на Франция. Стига толкова", каза вчера Кариму Сиди, демонстрант, подкрепящ преврата в Ниамей, пише още "Ню Йорк таймс".
Поддръжниците на преврата, които вчера излязоха по улиците на нигерската столица, развяваха руски знамена и окачиха едно от тях на стената на френското посолство. Подобни сцени се разиграха и в Буркина Фасо и Мали през 2021 и 2022 г., отбелязва вестникът.
Някои експерти твърдят, че няма доказателства, че Русия стои зад преврата в Нигер, и смятат за по-вероятна причина ескалацията на напрежението между Базум и началника на президентската гвардия генерал Абдурахаман Чиани. Според други анализатори обаче руските знамена в Ниамей са още един знак, че Москва се е позиционирала като емблема на антизападните и особено на антифренските настроения в обширни части на Африка. А това открива нови възможности пред Кремъл, обобщава "Ню Йорк таймс".
/НС/
news.modal.text
