Европейското законодателство за свободата на медиите може да не постигне целите си на Балканите, ако липсва политическа воля и способност за прилагането му от медийните регулатори. Това се посочва в доклад на Инициативата за свободни медии на Балканите, представен днес в Европейския парламент в Брюксел и озаглавен “Невидимата ръка на медийната цензура на Балканите”.
Европейският закон за свободата на медиите бележи повратна точка за нашата демокрация, заяви по повод представянето на доклада председателят на ЕП Роберта Мецола във видеообръщение. Особено на Балканите, където медиите често са поставени под политически и икономически натиск, европейското законодателство отваря път за реформи, добавя тя.
Евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) посочи, че свободата на медиите остава водеща задача за ЕП и Европейската комисия. По негови думи са необходими усилия законодателството на ЕС да бъде въведено на национално равнище.
Мая Кочиянчич, външнополитически съветник на председателя на Европейския съвет по въпросите на Западните Балкани и разширяването на ЕС, изрази очакване преговорите за присъединяване на страните от региона да помогнат за подобряване на медийната среда. Институциите на ЕС отчитат недостатъци в свободата на медиите в целия регион, добави тя.
Питър Хорокс, съосновател на Инициативата за свободни медии на Балканите и дългогодишен журналист на БиБиСи, отбеляза, че националните медийни регулатори и европейските институции трябва да бъдат по-упорити в прилагането на правилата на ЕС.
Докладът разглежда случаи в пет държави, сред които и България. За нашата страна се отчита, че политическата нестабилност е довела до известно подобрение на медийната свобода. Допълва се, че България е уязвима на дезинформация и разпространение на руска пропаганда, което може да се отрази на институциите на ЕС. Отбелязва се, че политическото влияние в последните три години е по-прикрито, но продължава да влияе на независимостта на редакциите и регулаторите.
За Гърция се отбелязват трайни предизвикателства като олигархична намеса, политизирани регулатори и компрометирани обществени медии.
За Словения се посочва остаряло местно законодателство и непоследователно прилагане, с което се създава уязвимост от чуждестранно медийно влияние.
За Сърбия се посочва, че има рязък упадък на медийната свобода. Новите сръбски медийни закони повишават способността на държавата да контролира медиите и това води до разпространение на дезинформация и спад в демократичните стандарти, пише в текста.
За Черна гора и Босна и Херцеговина се отбелязва, че са силно повлияни от медии, подкрепяни от сръбската държава, които разпространяват антиевропейски изказвания и така допринасят за разделение в обществото и усложняват пътя към ЕС.
Отправени са препоръки за допълване на законодателството по отношение на правилата за прозрачност на медийната собственост, за ограничаване на медийните монополи, за справедливо разпределение на бюджетното финансиране за медиите. В доклада се отбелязва необходимостта обществените медии да бъдат защитени от политическа намеса, медийните регулатори да бъдат независими и прозрачността на политическата реклама да се подобри.
/МИД/
news.modal.text
