site.btaЧерна гора отбелязва рекорден минимум в износа на стоки през тази година, изнасяйки седем пъти по-малко спрямо вноса

През първите десет месеца на тази година Черна гора е внесла стоки за 3,4 милиарда, а е изнесла седем пъти по-малко, съобщи Радио Свободна Европа (РСЕ).

Спрямо същия период на миналата година износът през тази е с 15 на сто по-нисък, а вносът – с над 6 на сто по-висок, съобщиха от черногорската Дирекция за статистика (Монстат), цитирани от РСЕ.

Според икономическия анализатор Мирза Мулешкович ръстът на външнотърговския дефицит представлява негативна картина за черногорската икономика.

„До октомври имахме само 14,1 процента покритие на вноса с износа. Това е исторически минимум за Черна гора“, поясни Мулешкович пред РСЕ.

Той смята, че през последните години не е направено нищо за развитието на реалната икономика. До октомври миналата година покритието на вноса с износа беше 17,6 процента.

През тази година Черна гора е внасяла най-много от Сърбия, Китай и Германия.

В хранителния отрасъл Черна гора е внесла продукция за 600 милиона евро и е изнесла за 42 милиона.

„Имаме наистина огромен дефицит. Това е тъжна, съкрушителна картина за нашия преработвателен сектор, а и за селското стопанство“, каза пред РСЕ Милутин Джуранович, председател на Борда на асоциацията на хранително-вкусовата и селскостопанската промишленост в Търговската камара на Черна гора.

Данните за вноса на храни са тревожни и за Мулешкович.

„В някакъв бъдещ период това може да представлява голям проблем, особено когато имаме известна турбуленция на международния пазар“, каза той.

Мулешкович посочи също, че тази връзка между вноса и износа влияе пряко върху формирането на цените в Черна гора.

„Когато имате продукти, зависими от вноса, могат да се очакват много по-високи цени поради всички разходи, които трябва да бъдат платени, за да достигнат стоките до Черна гора“, поясни той.

В структурата на вноса на храни най-много средства са изразходвани за внос на плодове и зеленчуци – над 100 млн.

Най-голям износ тази година Черна гора бележи в сферата на електроенергията – над 75 милиона евро. Но и тук има спад спрямо същия период на 2023 г., когато износът на електроенергия е бил 190 млн. евро.

На второ място е износът на напитки – над 32 млн.

Приблизително толкова е износът на медицински изделия и фармацевтични продукти, както и на дървен материал и корк.

Именно структурата на износа е това, което за Мулешкович е проблематично. Той посочва, че в най-голяма степен се изнася електроенергия, но припомня, че през 2025 г. се очаква основен ремонт на ТЕЦ „Плевля“.

„Заради реконструкцията на електроцентралата износът ще бъде по-малък и ще трябва да внасяме електроенергия, така че ще имаме още по-голям проблем в търговския дефицит. Това пряко ще се отрази върху ръста на брутния вътрешен продукт през 2025 г., което може допълнително да застраши икономиката и плановете на правителството за следващите години“, смята той.

Мулешкович добави, че за да се коригира външнотърговският дефицит в Черна гора, е необходимо да се диверсифицира икономиката и да се засилят слабо развитите сектори – от селското стопанство и производството до ИТ индустрията.

Той обърна внимание и на баланса на заетостта в публичния сектор.

„Като една от най-малките държави имаме най-висок процент заети в публичния сектор, тоест 30 на сто от всички заети в страната – затова се увеличават непроизводителните разходи на държавата, а инвестициите в икономиката намаляват“, поясни той.

В бюджета са предвидени само 280 млн. за капиталови проекти спрямо 717 млн. за заплати на служителите в държавния сектор.

Според Джуранович основните причини за състоянието на икономиката са недостатъчно развитото съзнание на отговорните за икономическата политика лица, които не насърчават достатъчно местното производство. За разлика от Сърбия, Хърватия и западните страни, Черна гора не предприема никакви стъпки за насърчаване на местните производители на храни, смята той.

По предварителни данни на Монстат общият външен стокообмен на Черна гора за януари-октомври 2024 г. е 3,9 млрд. евро. Това е ръст от 3,1 на сто спрямо същия период на миналата година.

Най-голяма е външната търговия със страните по ЦЕФТА и с Европейския съюз, отбеляза РСЕ.