Проевропейският президент на Молдова Мая Санду заяви на 7 март при подписването на споразумение за отбрана и сътрудничество с президента на Франция Еманюел Макрон, че Русия подновява усилията си да дестабилизира страната й и че ако руският президент Владимир Путин не бъде спрян в Украйна, той ще продължи да бъде заплаха за останалата част от Европа, предаде Ройтерс.
„Затова Европа трябва да представи обединен фронт. Агресията трябва да бъде отблъсната с мощна сила“, подчерта Санду в Париж.
Президентът Макрон увери, че Франция ще подкрепи Молдова, и изтъкна, че „демократичната реалност на Молдова и нейното вдъхновение за европейско бъдеще, като Украйна, всъщност представляват предизвикателство за Русия на Путин“.
Бедната бивша съветска република отдавна изразява стремеж да се сближи с ЕС и твърди, че е мишена на руска намеса, главно в сепаратисткия Приднестровски регион, припомня Ройтерс и допълва, че заради слабите си въоръжени сили Молдова е смятана за особено уязвима, ако войната на Русия в Украйна се разпространи и в други източноевропейски държави.
Според Санду Москва планира да подкопае стабилността на страната й и да я отклони от пътя към европейска интеграция преди президентските избори по-късно тази година и референдум за членството в ЕС, пише молдовската редакция на Радио „Свободна Европа“.
Това изявление беше направено непосредствено след тревожно съобщение на молдовската Служба за разузнаване и сигурност (SIS), в което се отправя сериозно предупреждение за плановете на Русия да осуети усилията на Кишинев да се отърси от десетилетното влияние на Кремъл и да се приближи до Запада.
Представяйки доклада си на 5 март, ръководителят на разузнаването Алекандру Мустята каза, че неговата агенция се е сдобила с „определени данни“ за действия, планирани за тази и за следващата година, които да компрометират присъединяването на Молдова към ЕС и да я върнат в руската сфера на влияние. Детайлите сочат, че има стратегия за 2024 и 2025 г., която включва подкрепа за проруски политически играчи и организирани престъпни групи с връзки с разузнавателните служби (на Русия) и ръководството в Кремъл, каза Мустята, цитиран от РСЕ.
Малко преди да замине за Франция, Санду каза по телевизия „Диджи24“, че „всички ме наясно какво иска Москва. Москва иска да дестабилизира ситуацията в Молдова, Москва иска да сплаши гражданите на Молдова, особено като се има предвид, че тази година у нас може да има референдум за присъединяването на Молдова към ЕС - такова поне е моето предложение и се надявам молдовският парламент да го подкрепи“.
Санду каза още, че във военно отношение Молдова е защитена от потенциална руска атака благодарение на източния си съсед – Украйна, която се сражава срещу руската агресия вече повече от 2 години.
„Москва няма как да достигне Молдова, първо, защото Украйна е нашият щит, а Украйна устоява на руската агресия и ще продължи да устоява. И, второ, защото Молдова има силни приятели и е избрала да бъде на страната на свободния свят“, цитира я РСЕ.
Още през септември Франция и Молдова постигнаха първото си споразумение за обучение на военен персонал, редовни консултации в сферата на отбраната и споделяне на разузнавателни данни.
Със Санду начело неутрална Молдова категорично осъди инвазията на Русия срещу съседна Украйна, твърдо застана на страната на Киев като същевременно засили връзките си с другия си съсед – членката на ЕС и НАТО Румъния, с която Молдова поделя общ език и история, обобщава РСЕ.
Според разузнавателния шеф Мустята предвижданията са, че ще бъдат направени опити за провокиране на няколко социални и политически кризи, за предизвикване на сблъсъци и за подбуждане на междуетническа омраза, което може да доведе до кризи в сферата на сигурността в Гагаузия и Приднестровието, пише РСЕ.
В Териториалната административна единица Гагаузия живее 150-хилядна тюркоезична етнографска група с православно вероизповедание. (В интервю за БТА етнологът и културолог доцент Григор Григоров от ЮЗУ подчертава, че езикът на гагаузите в Молдова използва турска лексика и българска граматика; гагаузите са бежанци в днешна Молдова от времето, когато тя е била княжество; те се заселват там на няколко вълни заради общо деветте руско-турски войни).
В деня, когато в Париж беше подписано двустранното френско-молдовско споразумение за отбрана и сътрудничество, главният прокурор на Молдова обяви, че е започнал досъдебно производство за неуточнени незаконни действия срещу Евгения Гуцул, избрана през май миналата година за башкан (висш представител на администрацията в южния автономен регион на Република Молдова), информира изданието „Политико“.
Междувременно Гуцул, която от избирането й не се е срещнала нито със Санду, нито с който и да е високопоставен държавен служител в Кишинев, а държавният глава отказа да спази конституционна разпоредба, да издаде указ и да я включи в правителството заради нередности при избора й, вече беше заминала за Москва. Там на 6 март тя се срещна с президента Путин и се снима с него. Путин обеща на Гуцул да подкрепя Гагаузия, а гагаузкият башкан обяви, че руският лидер й е казал, че ще разшири подкрепата за Гагаузия и гагаузкия народ в интерес на техните законни права, авторитет и позиции на международната арена.
Башкан Гуцул информира, че е разказала на Путин за незаконните действия на молдовските власти, които „ни отмъщават за нашата гражданска позиция и за това, че отстояваме националните си интереси“, цитира я „Политико“. Както каза депутатът Оазу Нантой от Партия на действието и солидарността на Санду, цитиран от 6 март от Ройтерс, „гагаузите и приднестровците имат една цел: да дестабилизират още повече ситуацията в Молдова“.
По повод срещата на Гуцул с Валетина Матвиенко – председателка на горната камара на руския парламент, Нантой реагира: Не мога да разбера защо председателката на Съвета на федерацията на Русия, в страна със 140 милиона население, е толкова загрижена за 26 села в Гагаузия, които нямат канализация“.
„Политико“ обръща внимание, че думите на Гуцул бяха предшествани от сходен на нейния призив към Москва, отправен на 28 февруари от властите в Приднестровието – по-явно проруска отцепническа територия в Източна Молдова с около 465 000 души население, които поискаха „защита“ срещу „непоносимия натиск“ на Кишиев.
Приднестровието – ивица земя с площ 4000 квадратни километра и 220 000 руски граждани, обяви едностранна независимост от Молдова през 1990 г. и участва във война с Кишинев, завършила изгодно за сепаратистите, благодарение на руските войски, които и днес продължават да са разположени в региона.
Този призив, както изглежда оркестриран от Кремъл, отбелязва „Политико“, предизвика безпокойство в западните столици, защото беше възприет като прелюдия за възможно „обединение“ на сепаратисткото Приднестровие с Москва.
Както отбелязва Франс прес, една седмица след призива на сепаратистите от приднестровската столица Тираспол, Москва, (която поддържа 1500 военни в този граничещ с Украйна регион), да им осигури „защита“, в обща декларация Макрон и Санду призоваха Русия „да изтегли военните си, незаконно разположени на молдовска територия“.
„Московският режим се опитва да контролира моята страна чрез енергиен шантаж и организиране на протести, чрез кибератаки и дори чрез заговор за държавен преврат“, заяви Санду на съвместна пресконференция с Макрон, цитирана от АФП.
Споразумението, подписано от министрите на отбраната на Франция и Молдова, предвижда по-специално откриване на постоянна отбранителна мисия в Кишинев, уточни Макрон и допълни, че това е само първа стъпка.
В последно време напрежението между Кишинев и Тираспол се засилва заради въвеждането през януари от молдовските власти на нови вносни и износни мита, което предизвика протести сред ръководството на сепаратистите. Търговските мита бяха въведени като част от действията на Кишинев за хармонизация със законодателството на ЕС в рамките на подготовката за преговори за присъединяване към общността, обобщава РСЕ.
Случващото се в Приднестровието е повод Радио „Дойче веле“ да зададе въпроса дали не се задава следваща война на Путин, с която „да защити“ рускоезичното население. Медията припомня, че след разпадането на СССР през 1991 г. Русия почти постоянно води войни срещу свои съседи или поне ги провокира. Първата от тях, уточнява ДВ, започна само 2 месеца след рухването на Съветския съюз – в началото на март 1992 г. в Република Молдова.
Още през 1990 г. проруските сепаратисти в региона на Приднестровието се обявиха за независима република, която обаче не е международно призната. Поводът и тогава беше защита на рускоезичното население. През пролетта на 1992 г. започват няколкомесечни кръвопролитни боеве, приключили с установяването на руски военен контингент в региона, който Кремъл е поел ангажимент да изтегли.
ДВ посочва, че днес, гледано отвън, Приднестровието прилича на гигантски съветски музей на открито – с паметници а Ленин, червени знамена и емблематичните сърп и чук. В действителност обаче, тази ивица земя представлява нещо като огромен оръжеен склад на малка група бивши офицери от КГБ, които вероятно и в момента работят за руското военно разузнаване ГРУ. Оттам те въртят операции по пране на пари и контрабанда и на практика контролират всички икономически дейности в района.
От идването си на власт в края на 2020 г. президентът Санду прави усилия да прекрати незаконните икономически практики в Приднестровието, пише ДВ. Парадоксално, руската война срещу Украйна де факто помага в това начинание, посочват Кено Ферзек и Витали Калугеряну за ДВ. От началото на войната украинските власти са затворили границата с Приднестровието, за да предотвратят саботажи или нападения на руски войници срещу Одеса и околния регион. В резултат Приднестровието до голяма степен е загубило ролята си като център за контрабанда и пране на пари.
ДВ анализира, че поради липса на пряк достъп до територията на Молдова, Русия на практика няма как да нападне страната. Само че Москва разполага с между 1500 и 2000 войници в Приднестровието. Самообявилата се република има и собствени въоръжени или. Взети заедно, те вероятно далеч превъзхождат малката и много зле въоръжена молдовска армия, която има само около 5000 войници.
Освен това, в северната част на Приднестровието, близо до село Кобасна, се намира един от най-големите оръжейни складове Европа, в който има над 20 000 тона оръжия и боеприпаси от стари светски запаси. Ако Русия успее да проникне в района на Одеса, обяснява ДВ, това може да бъде прелюдия към нахлуване в Република Молдова.
В интервю за „Политико“, публикувано на 6 март, молдовският външен министър Михаил Попшой заявява, че Молдова наистина усеща напрежение, идващо от Русия, но и Кишинев има послание за Москва: дайте си сметка докъде можете да се разпрострете. Според Попшой все по-войнствените заплахи, идващи от Москва, и намеците й, че може да анексира подкрепяния от нея регион на Приднестровието, са смразяващи, но нямат нищо общо с реалността на настоящия руски военен капацитет. Молдовският първи дипломат казва, че руската военна мощ отслабва „благодарение на саможертвата на смелия украински народ и украинската армия“. „Ние сме в безопасност, макар че безопасност може да е силно казано, като се има предвид, че фронтовата линия е само на 200 километра от нас“.
„Политико“ припомня, че седмица преди интервюто на министър Попшой руският външен министър Сергей Лавров обвини правителството в Кишинев, че „върви по стъпките на киевския режим“ като забранява всичко руско и дискриминира руския език“.
Попшой казва, че усещането е, че Лавров не говори от името на т.нар. силовики ( руските елити в сферата на сигурността и отбраната, които командват парада, стигне ли се до организиране на провокации, уточнява „Политико“). „Знаем каква е ситуацията на терен, твърде вероятно е и той (Лавров) да знае, затова просто трябва да играе ролята си“, заключава Попшой.
Той е на мнение, че вероятността руснаците да са в състояние да напреднат и да достигнат молдовска територия е много по-малка отколкото е била преди две години.
Попшой обяснява, че е по-вероятно заплахите да са част от „психологичска операция“, замислена за постигане на разкол в молдовското общество и подкопаване на преговорите на Молдова за присъединяване към ЕС.
Ивана Страднер – изследователка от вашингтонската Фондация за защита на демокрациите, обръща внимание, че Русия не за първи път използва инструменти за хибридна война за дестабилизиране на Молдова и всяване на раздор. Страднер обяснява за „Политико“, че Москва няма излишни оръжия, които да изпрати в държави като Молдова, освен това не може да достигне Приднестровието по въздух или суша. Путин обаче няма нужда да изпраща танкове и изтребители в страната, за да създаде хаос – вътрешни проксита могат да действат от негово име. И действайки по този начин, той ще притесни твърде много Европа.
Според анализаторите на ДВ, хибридната война на Кремъл срещу Молдова показва, че Русия не се е отказала да оказва влияние над бившата съветска република. Възможно е, при добро стечение на обстоятелствата за Русия, тя все пак да нападне Молдова. Проруските партии там, финансирани и от осъдения олигарх Илан Шор, който избяга в Израел, продължават да водят ожесточени кампании срещу президента Санду и прозападното правителство.
Коментирайки т.нар. конгрес на приднестровските депутати, Санду каза, че руската пропаганда разпространява измислена история за евентуално анексиране на Приднестровието от Молдова, за да плаши молдовските граждани с наближаването на изборите, предаде Укринформ.
„Кремъл иска да бъдем уплашени, да бъдем слаби, да ни управляват корумпирани хора и да се договаряме с подкупни политици, както е било в продължение на години. Не можем да им позволим да направят това. Трябва да запазим мира. Нашият мир зависи от единството и способностите ни да не се оставяме да бъдем измамени“, каза Санду пред молдовската телевизия „Журнал“.
„Днес Русия не може да направи нищо в Приднестровието, дори и да иска“. За да направи нещо, „Москва трябва да смени правителството в Кишинев“, убедена е Санду.
Румънският историк, специалист по постсъветското пространство Арманд Госу припомня обаче, че през 1992 г. войната е била в контекста на разпадането на СССР, а сега сме „в полето на хибридната война“. Дори и за момента Русия да не възнамерява да нахлуе в Молдова, казва Госу за АФП, „би било наивно да погребваме темата“, предупреждава историкът.
„Москва държи под око Молдова и със сигурност ще засили своята „пропаганда“ преди президентските избори тази есен и парламентарните избори догодина, предвижда Госу.
/НС/
news.modal.text
