site.btaГласуването в Латвия за евродепутати започва днес в 8:00 ч.

Вотът в Латвия за Европейски парламент днес навлиза в основния си избирателен ден. В 8:00 часа отварят 945 избирателни секции на територията на балтийската държава. Секциите ще работят до 20:00 ч.

Шестнайсет партии се състезават за девет места, с едно повече от сегашния Европарламент. Увеличаването на мандатите на латвийските евродепутати се дължи до голяма степен на Словения, твърдят местните анализатори. Словенското население беляза съществено нарастване, като с 1 972 126 души задмина Латвия, която е 1 883 008.

Двете страни обаче се възприемат от ЕС като равни по население и затова Словения, на която вече се полагат 9 места в Европейския парламент, е "издърпала" и Латвия.

Разпределението на силите

Според последните проучвания на общественото мнение на социологическата агенция СКДС по поръчка на латвийската национална телевизия (отпреди три дни) с 11,9% популярност водят националистите от Националното обединение, предвождани от евродепутата Робертс Зиле. Десноцентристката формация клони към групата на Европейските консерватори и реформисти в Европарламента.

Втора се нарежда центристката партия „Ново единство“ на заместник-председателя на ЕК Валдис Домбровскис, която според последното проучване надхвърли 9-те процента - вече е с 9,4. Скокът е съществен, като се има предвид, че миналия месец тази партия бе с 8,1.

На трето място остават социалдемократите от „Съгласие“, предвождани от Нилс Ушаковс, с 6,8%. Четвърта вече е крайнодясната „Латвия на първо място“, с 6,2%. „За развитието на Латвия“ е с 5,5%, а Обединената листа е с 5,3 процента. 

Петпроцентовият праг може да бъде преминат и от още две партии - „Прогресивните“, с 4,7%, и „За стабилност“ ЗС (ЕКР) 3,5%.

Социолозите са категорични, че над една трета от имащите право на глас латвийци едва ли ще стигнат до урните. Тук все пак отчитаме и факта, че значителен дял от латвийските граждани, които не са склонни да дадат европейския си вот, са отговорили, че ще се колебаят до последно.

Без екзитпол

Днес няма екзитпол, защото държавната новинарска агенция ЛЕТА вече не го прави. В предишни години тя си е осигурявала екзитпола в партньорство с Латвийския университет. Снощи Централната избирателна комисия на Латвия обяви, че в рамките на трите дни за предварително гласуване до урните са отишли най-малко 128 938 души.

Предизборният период за този евровот в Латвия продължи 120 дни, като вчера в предаването "Сутрешна панорама" на ЛТВ началникът на националната полиция Армандс Рукс заяви, че кампанията е преминала относително спокойно.

"Виждаме, че някои хора сред нас се опитват тайно, но понякога и явно, да насочат публични действия срещу вътрешната сигурност, като приветстват или оправдават руската агресия в Украйна. Политически популисти се опитват да извлекат ползи от трудното положение, в което се намира Европа", каза Рукс. 

Минималната възраст за гласуване в Латвия е 18 години, като вотът не е задължителен. Долният възрастов праг за кандидатиране за евродепутат е 21 години. Може да се кандидатират както граждани на Латвия, така и поданици на страни от Европейския съюз, които са със статут на пребиваващи в Република Латвия.

Трима от осемте депутати на Латвия в досегашния европарламент са от „Единство“ (влиза в структурата на „Ново единство“), част от групата на Европейската народна партия в ЕП. По един депутат има от Социалдемократическа партия „Съгласие“ и „Чест да служим на Рига“ (част от групата в ЕП на Прогресивния алианс на социалистите и демократите), „За развитието на Латвия“ (част от групата в ЕП на „Обнови Европа“), Националното обединение „Всичко за Латвия! – Отечество и свобода/ДННЛ“ (част от групата в ЕП на „Европейски консерватори и реформисти“) и Латвийския руски съюз, който не принадлежи към група в ЕП.

Листите - пренареждане

Днешните избори ще откроят и една черта, присъща на местните гласоподаватели. Латвийците имат право да отбележат с плюс в едно или повече квадратчета в отделните листи предпочитаните от тях кандидати и да задраскат от край до края тези, които не желаят да виждат в европарламента.

Съответно получилият плюс взима предимство, което е равносилно на две точки. Ако нито едно от имената в листата не е отбелязано по един от двата начина, всички взимат по една точка. Задрасканият остава с нула.

Вследствие на това избирателно право на латвийските граждани листите може да се пренаредят. Тоест, на теория е вероятно водачът на листата да падне надолу и този, който заеме мястото му, всъщност да отиде в законодателния орган на ЕС.