Около 3,7 милиарда души (близо половината от световното население) в 72 държави през 2024 г. имаха възможност да отидат до урните и да гласуват, като това бе най-голямата изборна година в историята, сочат данни на ООН.
Годината беше трудна за редица правителства из целия свят, като много от тях загубиха властта на ключови избори - или чрез пълно поражение, или чрез отслабване на електоралната подкрепа.
Над 80% от управляващите партии в демократичните държави, в които се произведоха избори, се представиха по-зле, отколкото на предходния вот, а правителствата в някои страни претърпяха исторически загуби, отбелязва американската телевизия Ей Би Си.
Завой надясно се наблюдаваше основно в Европа и САЩ, но в други части на света картината бе далеч по-хетерогенна, коментира Фондация за международен мир "Карнеги". Например в страни като Ботсвана, Мексико, Шри Ланка, Тайван и Уругвай, левоцентристките партии спечелиха изборите и задържаха политическите си позиции.
Завой надясно в ЕС и САЩ
През ноември Доналд Тръмп беше избран за 47-ия президент на САЩ. Той стана първият американски държавен глава, който се завръща за втори непоследователен мандат в Белия дом, откакто Гроувър Кливланд бива преизбран за президент през 1892 г. Освен това Тръмп е първият човек, осъден за тежко престъпление, който е избран за президент, отбелязва АП.
Броени дни след преизбирането на Тръмп около 50 европейски лидери, сред които украинският президент Володимир Зеленски и генералният секретар на НАТО Марк Рюте, се събраха на среща на върха в Брюксел, за да направят оценка на трансатлантическите отношения.
В хода на кандидатпрезидентската си кампания Тръмп заплаши страните от НАТО, които не отделят достатъчно пари за отбрана, че ще насърчи Русия да ги нападне, припомня Ройтерс. Освен това Тръмп предупреди страните от БРИКС да не заменят щатския долар и ги заплаши със 100-процентови мита. В неделя той предупреди и ЕС, че ще наложи всеобхватни мита, ако Брюксел не реши проблема с търговския излишък със САЩ.
"Трябва в по-голяма степен да станем господари на собствената си съдба. Не заради Доналд Тръмп или Камала Харис, а заради собствените ни деца", заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел на срещата на върха на ЕС на 7 ноември, цитиран от АП.
Законодателните процеси в ЕС ще се усложнят, след като резултатите от изборите за Европейски парламент очертаха сложна картина, прогнозира в. "Гардиън".
В неотдавнашен доклад на Европейския център за изследване на популизма се посочва, че не по-малко от 60 популистки партии от 26 страни членки на ЕС са получили представителство в ЕП на изборите през юни, докато през 2019 г. техният брой е бил 40 от 22 държави, допълва агенция АНСА.
Крайнодесни формации се класираха на първо място на произведените през юни избори за ЕП във Франция, Австрия, Белгия, Италия и на второ място в Германия, Нидерландия и други страни от ЕС. Въпреки това центристката коалиция, съставена от консервативната Европейска народна партия (ЕНП), лявоцентристките "Социалисти и демократи" и либералната "Обнови Европа", остана най-голямата политическа сила в ЕП. Трите групи имат съответно 188, 136 и 77 места.
С 84 евродепутати от 12 държави, начело с лидера на френската крайна десница "Национален сбор" Жордан Бардела, групата "Патриоти за Европа" стана третата политическа сила в Европейския парламент. "Европа на суверенните нации" – другата крайнодясна формация в ЕП, която е основана от "Алтернатива за Германия", получи 25 места в европейския законодателен орган.
Президентът на Франция Еманюел Макрон свика предсрочни парламентарни избори след съкрушителното поражение, което партията му претърпя на евроизборите от крайнодесния "Национален сбор" на Марин Льо Пен. Въпреки че "Национален сбор" спечели първия тур на парламентарните избори, той претърпя поражение на втория тур. На 13 декември Макрон назначи центриста Франсоа Байру за премиер, възлагайки му нелеката задача да изведе Франция от продължилата месеци политическа криза.
Крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС) се класира на първо място на изборите за ЕП с 25,7% от гласовете и изпревари Австрийската народна партия (АНП) на канцлера Карл Нехамер, която остана втора с 24,7%.
След обявяването на резултатите Нехамер каза, цитиран от "Гардиън", че разбира "посланието" на избирателите и ще се стреми да отговори на техните опасения преди вота за австрийски парламент. През септември обаче крайнодясната АПС се класира на първо място и на парламентарните избори в Австрия, отново изпреварвайки партията на Нехамер. АПС бе подкрепена от 28,8% от избирателите, което е представлява ръст от 12,6% спрямо предходните избори.
Ситуацията в Португалия обаче беше различна. Въпреки че изборите за парламент през март бяха спечелени от десния блок Демократичен съюз, Социалистическата партия на Португалия се класира първа на евроизборите с 32,1%, макар и с нищожна преднина пред Демократичния съюз, който получи 31,12%.
Исторически поражения
На парламентарните избори във Великобритания през юли Консервативна партия отбеляза най-лошия си резултат от 1832 г. и на власт се върна Лейбъристка партия, която не бе управлявала страната от 14 години насам.
След произведените през май избори в Република Южна Африка управляващата партия "Африкански национален конгрес" изгуби парламентарното си мнозинство за първи път, откакто дойде на власт преди три десетилетия след края на апартейда.
Басиру Диомайе Файе Пастеф през март стана първият кандидат на опозицията в Сенегал, който печели президентските избори, откакто през 1960 г. бившата френска колония придобива независимост.
Най-драматичното поражение претърпя Демократическата партия на Ботсвана, която управлява страната в продължение на 60 г., но след изборите през октомври остана с едва четирима депутати в 61-местния парламент. На първо място се класира опозиционната партия "Подкрепа за демократична промяна", която получи 33 места.
Някои партии загубиха парламентарното си мнозинство, но успяха да сформират правителства
Индийската народна партия ("Бхаратия Джаната") на премиера Нарендра Моди също загуби парламентарното си мнозинство на изборите. "Бхаратия Джаната" получи 240 места, докато в предишния парламент разполагаше с 303 депутати. Опозиционният "Индийски национален конгрес" (ИНК) спечели 99 места, което е почти двойно повече спрямо предходните парламентарни избори, когато партията получи едва 52 места. Но оглавяваната от "Бхаратия Джаната" коалиция Национален демократичен алианс (НДА) спечели общо 293 места и благодарение на коалиционната подкрепа Моди успя да сформира правителство за трети пореден път.
Либерално-демократическата партия (ЛДП), която управлява Япония през по-голямата част от периода след Втората световна война, и нейният коалиционен партньор "Комейто" загубиха мнозинството си в парламента на изборите през октомври. Вотът за парламент се произведе предсрочно, след като през август тогавашният премиер и председател на ЛДП Фумио Кишида обяви, че се оттегля от политиката. На негово място дойде бившият министър на отбраната Шигеру Ишиба, но той успя да спечели надпреварата за председателското място в ЛДП с пренебрежимо малка преднина, заради което реши да предизвика предсрочни парламентарни избори. Въпреки че загубиха парламентарното си мнозинство, ЛДП и "Комейто" останаха на власт като правителство на малцинството.
Опозицията в Южна Корея спечели 176 от общо 300 места в парламента на произведените през април избори. През последните седмици оглавяваната от президента Юн Сук-йол консервативна партия "Силата на народа" и опозиционната либерална Демократическа партия не можаха да се разберат за законопроекта за бюджета за следващата година. В началото на декември Юн обяви военно положение и обвини опозиционните лидери в "антидържавна" дейност. Парламентът обаче отмени решението на Юн, като гласува единодушно за отмяна на военното положение, а малко по-късно бе прието и искането за импийчмънт на президента.
Същевременно имаше и управляващи партии или държавни лидери, които запазиха властта си след изборите без особени сътресения. Такава бе ситуацията след изборите в държави като Ел Салвадор, Финландия, Индонезия, Ирландия, Мексико, Молдова, Монголия, Палау. На президентските избори в Тайван през януари Уилям Лай получи подкрепата на над 40% от избирателите и спечели безпрецедентен трети мандат за Демократическата прогресивна партия (ДПП).
В други страни обаче резултатите от изборите предизвикаха социални трусове.
В Румъния президентските избори бяха анулирани след първия тур.
На 27 октомври грузинската Централна избирателна комисия обяви че управляващата в страната партия "Грузинска мечта" е победител на произведените през октомври парламентарни избори, но опозицията не призна резултатите, а наблюдателите на ОССЕ определиха вота като "отстъпление от демокрацията".
"Като цяло се наблюдава чувство на разочарование от политическите елити. Хората смятат, че те са загубили връзка с реалността и са прекрачили всякакви идеологически граници", каза пред АП Ричард Уайк, ръководител на отдела "Изследване на глобалните нагласи" към американския мозъчен тръст "Пю Рисърч Сентър" (Pew Research Center).
Избирателите в много държави бяха разочаровани от традиционните големи партии, в резултат на което гласовете им се разпиляха, коментира австралийският мозъчен тръст "Вижън ъв Хюманити". Тази година се наблюдава засилване на тенденцията за формиране на коалиционни правителства, като често пъти несговорчивите политически партньори се сблъскват с предизвикателства в опитите си да постигнат единство.
/ЛМ/
news.modal.text
