При знаковото си посещение в Бразилия френският президент Еманюел Макрон успя да заздрави отношенията с една от най-важните страни в Латинска Америка и Западното полукълбо. Но въпреки това цялата визита на стопанина на Елисейския дворец видимо премина в сянката на войната в Украйна и връзките на Бразилия с Русия и по всичко личи, че това ще остане така и занапред.
Френският президент Еманюел Макрон и бразилският му колега Луиз Инасио Лула да Силва показаха единство по редица глобални въпроси, но различията им по отношение на конфликта в Украйна остават, отбелязва Франс прес.
Тридневната визита на френския лидер в латиноамериканския гигант приключи с официално и топло посрещане в президентския дворец в модернистичната столица Бразилия. Там Макрон похвали правителството на Лула за това, че е успяло да „възстанови демокрацията“, след като на 8 януари миналата година тълпа от крайнодесни привърженици на бившия президент Жаир Болсонаро щурмува и извърши погром над редица властови учреждения в същия град.
Лула от своя страна окачестви френско-бразилските отношения като „мост между Глобалния юг и развития свят“.
И макар и двамата лидери да рестартираха двустранните връзки след обтягането им в годините на управлението на Болсонаро, те запазват дълбоките си различия за войната в Украйна, въпрос, който по време на визитата на френския лидер беше засегнат само откъслечно, отбелязва Франс прес.
Докато Франция и Западът оказват пълна подкрепа на Киев, Лула е изразявал мнение преди, че Украйна и Русия са еднакво виновни за избухването на конфликта и че Москва не бива да бъде изолирана.
В отговор на журналистически въпрос Макрон заяви, че Бразилия, в качеството си на ротационен председател на Г-20, би могла да покани руския президент Владимир Путин на срещата на върха на обединението в Рио де Жанейро през ноември, но само при условие че и останалите членове на Групата са съгласни.
„Идеята на този клуб е решенията в него да се вземат единодушно с останалите членове. Това ще бъде задача на бразилската дипломация“, каза той. Ако такава среща „би била от полза, то това трябва да бъде направено“, посочи Макрон.
Лула отговори на това пестеливо, заявявайки единствено, че в организации като Г-20 трябва да има толерантност към „многообразието“.
Путин пропусна миналогодишната среща на върха на Г-20 в индийската столица Делхи, спестявайки си по този начин всякакви нежелани политически последици, а също и всякакви рискове от арест във връзка с издадената срещу него заповед за задържане от Международния наказателен съд.
През септември 2023 г. Лула обяви, че „няма никаква възможност“ руският лидер да бъде арестуван, ако участва във форума в Рио де Жанейро. Но скоро след това той сякаш отстъпи от тези си думи и каза, че дали Путин ще бъде задържан, е работа на правосъдието, а не на правителството му.
При посещението на Макрон Лула се опита до известна степен да покаже равна отдалеченост от противоборстващите си лагери в конфликта в Украйна, което беше онагледено от изказването му, че „двамата непримирими лидери“, имайки предвид Путин и украинският президент Володимир Зеленски, ще трябва да се научат „да се спогаждат“.
Но той подчерта, че Украйна не е приоритет за Бразилия, и добави, че такъв за латиноамериканската страна се явява кризата в съседна Венецуела – въпрос, по който между Лула и Макрон има съгласие.
И двамата лидери осъдиха недопускането до участие в предстоящите на 28 юли във Венецуела президентски избори на избрания кандидат на основната опозиционна коалиция – 80-годишната Корина Йорис. „Категорично осъждаме изключването от изборния процес на един сериозен и надежден кандидат“, каза Макрон.
Лула окачестви ситуацията като „сериозна“ и добави, че „няма нито законово, нито политическо основание, което да оправдава недопускането на опонент да се кандидатира“. „Казах на Мадуро (венецуелския президент Николас Мадуро – бел. ред.), че най-важното за възстановяването на нормалността във Венецуела е да се избягват всякакви проблеми с изборния процес и изборите да бъдат произведени по възможно най-демократичния начин.“
По време на тридневното посещение на Макрон се очертаха най-важните направления в обширния дневен ред на френско-бразилското партньорство, а те са опазването на Амазония, строителството на подводници и икономическите връзки, отбелязва Франс прес.
Макрон и Лула успяха и да преодолеят напрежението около вече доста дълго отлаганото споразумение за свободна търговия между ЕС и страните от МЕРКОСУР (Аржентина, Бразилия, Венецуела, Парагвай и Уругвай). Бразилия усилено настоява за подписването на този договор, докато Франция блокира процеса по сключването му.
Според Макрон това споразумение е „лошо“ и то трябва да бъде изцяло преразгледано така, че да държи сметка „за развитието, климата и биоразнообразието“.
Лула отговори, че приема становището на френския си колега спокойно и добави, че Бразилия в крайна сметка „не преговаря само с Франция“, а с целия ЕС.
ПРЕДЕЛ НА ПАРТНЬОРСТВОТО И РАЗЛИЧИЯ С ГЛОБАЛНИЯ ЮГ
Авторитетното френско издание „Монд“ коментира резултатите от посещението на Макрон от друг ъгъл и отбелязва, че цялата размяна на любезности по време на визитата не е успяла да прикрие един неудобен факт. А той според вестника е, че по време на посещението ясно си е проличал пределът на възможностите за развитие на партньорството с лидер на страна от Глобалния юг като Лула.
Причината за тази неловка за западния лидер истина, отбелязва „Монд“, се корени най-вече в разминаващите се позиции между двете страни по двата най-важни въпроса в международните отношения - войните в Украйна и Газа.
И по двата конфликта Франция и Бразилия заемат позиции, които изглеждат непримирими и нямащи никаква допирна точка.
„Монд“ отбелязва, че това най-ясно си е проличало от думите на Лула: „Аз съм на толкова хиляди километри от Украйна, че не се налага да изпитвам същото безпокойство като хората във Франция, които са по-близо“.
/ПТА/
news.modal.text
