Електронният сайт на австрийското радио и телевизия ОРФ публикува материал, базиран на анализите на института „Галъп“ и Австрийското дружество за европейска политика /АДЕП/ за настроението на населението към европейските избори според последните социологически проучвания.
За половината от 1000 анкетирани от „Галъп“ Европейският съюз е от много голямо или голямо значение. Разбивката на общия резултат по възраст показва, че колкото по-възрастен е анкетирания, толкова по-ниска е стойността. Сред хората на възраст между 16 и 30 години 57 процента заявяват, че ЕС има много голямо или голямо значение за живота им. Сред лицата на възраст от 31 до 50 години и над 50 години този дял е 41 процента.
По-младата група са „коренни жители на ЕС“, казва Андреа Фронашюц, управляващ директор на института „Галъп“, в интервю за ОРФ. „Австрия се присъедини към ЕС на 1 януари 1995 година. Хората на възраст от 16 до 30 години са родени в държавата членка на ЕС, те не знаят нищо друго. Най-оптимистично настроени са по отношение на ЕС и се възприемат много повече като австрийци и европейци, отколкото другите възрастови групи", казва изследователят на общественото мнение.
Възрастовият фактор се проявява във всички отговори. 45 процента от анкетираните граждани биха искали ЕС да има по-малко влияние върху австрийската политика (17 процента биха искали по-голямо влияние, а 29 процента - същото като преди). Въпреки това хората от 16 до 30 години са значително по-отворени към ЕС, обявяват се за по-голямо влияние на съюза (27 процента), сравнени хората над 30 години (18 процента) и над 50 години (11 процента). Именно по-възрастните хора, които са предимно в средата на трудовия си живот, са по-скептично настроени към ЕС, обобщава Фронашюц.
Избирателите на Австрийската партия на свободата /АПС/ са скептично, дори враждебно настроени към ЕС. Само 12 процента смятат, че ЕС е от много голямо или голямо значение за живота им. Скептицизмът към ЕС е заложен в „ДНК-то на АПС“, подчертава социоложката. Фактът, че мнозинството от анкетираните с афинитет към дясната партия отдават малко или никакво значение на ЕС, се дължи на факта, че някои от основните постижения на ЕС, като свободното движение на хора и културния обмен, имат по-малко влияние върху техния живот, отколкото например върху живота на зелените избиратели.
Всъщност 82 процента от избирателите на Партията на зелените заявяват, че ЕС има голямо или много голямо значение за техния живот. Сред гласоподавателите на Австрийската народна партия и на Австрийската социалдемократическа партия този дял е 64 процента, а сред гласоподавателите на НЕОС – 62 процента. Според последното проучване на Евробарометър австрийското население се смята за особено скептично по отношение на ЕС. 38 процента гледат положително на ЕС, а 27 процента – отрицателно /за сравнение: 18 процента от останалите европейски граждани са отрицателно настроени към съюза/.
Управляващият директор на „Галъп“ Фронашютц е на мнение, че скептицизмът към ЕС се определя до голяма степен от клиентелата на избирателите на Австрийската партия на свободата /АПС/. „Въпреки че избирателите на АПС смятат, че големите ценности на Европейския съюз в голяма степен са изпълнени, като например правата на човека и равенството, те казват, че ЕС почти няма забележимо въздействие върху личния им живот.“
Според експертите на предстоящите избори за Европейски парламент се очаква промяна в дясно. В Австрия Партията на свободата изпреварва Австрийската социалдемократическа партия и Австрийската народна партия, сочат социологическите проучвания. Анкетираните са на мнение, че през следващите пет години ще се засилят и политическите ориентации към крайната десница, национализма и популизма. След тях се нарежда зеленото движение с теми от екологията.
Проучване на „Галъп“ от 2021 година сочи, че тогава основни тенденции са били климатът и опазването на околната среда, следвани от национализма и крайната десница. „Това, което ни изненадва, е яснотата, с която очевидно се очаква промяна вдясно, при това във всички политически лагери“, казва Фронашюц и добавя, че очакванията могат да се разглеждат като желания или страхове в зависимост от партийната принадлежност.
Анкетираните са попитани с какво спешно трябва да се заеме ЕС. Имиграцията и защитата на границите отново са на първо място. Следват ги - вероятно и с оглед на руската агресивна война срещу Украйна - осигуряването на мира и мерки срещу инфлацията. Австрия трябва да обърне внимание и на проблемите, свързани с достъпни жилища за гражданите, с осигуряване на добро здравеопазване и социални грижи.
Оптимистичната представа на младите хора за ЕС се потвърждава от проучването, поръчано от АДЕП, което е проведено сред 4500 души между средата на април и средата на май. Близо 46 процента от младежите на възраст между 16 и 29 години заявяват, че са забелязали предимно положителни промени в тяхната федерална провинция вследствие членството на Австрия в ЕС. Този дял е 38 процента сред 30 до 49-годишните и 35 процента сред хората над 50 години.
Положителното отношение на младите хора към ЕС обаче не се отразява в по-висока готовност за гласуване. Трийсет и девет процента от младежите на възраст между 16 и 29 години заявяват, че са сигурни, че ще гласуват. Този процент е 58 при хората над 50 години и 45 при хората на възраст от 30 до 49 години. Петдесет процента от хората в Австрия във всички възрастови групи със сигурност възнамеряват да гласуват на изборите за ЕС, а други 21 процента са по-склонни да го направят.
Ползите от членството в ЕС - например по отношение на свободата на пътуване и роуминга - са се превърнали в даденост за хората, тълкува резултатите пред ОРФ управляващият директор на АДЕП Паул Шмид. Освен това много хора не осъзнават колко много области от живота им са повлияни от „европейския контекст“. Спектърът варира от правата на пътниците във въздушния транспорт през единните стандарти за безопасност на храните до финансираните от ЕС пътни тунели.
„Европа често участва в развитието на събитията, без това да е обозначено като Европа“, казва Шмид. И така, фактите често се компенсират от негативно усещане по отношение на членството в ЕС. „Когато се появят предимства, те твърде рядко се приписват на Европа, а по-скоро се разглеждат на национално или регионално равнище“, казва Шмид.
