На 30 декември 2023 г. испанското председателство на Съвета на ЕС обяви, че през март 2024 г. Румъния и България ще бъдат частично интегрирани в Шенгенското пространство за свободно движение, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Кандидатурите на Румъния и България, които са членки на ЕС от 2007 г. за присъединяване към обширната Шенгенска зона бяха отхвърлени в края на 2022 година. Над 400 млн. души могат да пътуват свободно без контрол по вътрешните граници в Шенгенското пространство. Въпреки че Европейската комисия и Европейският парламент от години уверяват, че двете страни са готови да влязат в Шенген, Австрия и Нидерландия досега блокираха присъединяването им.
След сложни преговори България и Румъния постигнаха споразумение с Австрия за присъединяване към Шенгенското пространство, като за начало те получиха правото за свободно движение по въздух и море, но не и по суша. В продължение на години Виена налагаше вето на двете страни, като заявяваше, че заради слабо защитените външни шенгенски граници Австрия трябва да приема непропорционално голям брой нелегални имигранти. По-късно трите държави ще се споразумеят за датата, на която ще бъде отменен и контролът по сухопътните граници на Румъния и България.
Нидерландия блокира влизането на България в продължение на повече от 10 години поради опасения, свързани с върховенството на закона. На 21 декември 2023 г. нидерландският парламент одобри позицията на правителството на страната в подкрепа на влизането на България в Шенген.
България и Румъния: Критики към двуетапното присъединяване
Нежеланието на Австрия да даде зелена светлина за сухопътните граници в Шенгенското пространство възмути някои български предприятия. Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България, заяви в интервю за националната телевизия, че неговата организация настоява за по-силна реакция от страна на българската общественост и правителството. "Защо не сме равни с останалите след всички усилия, които положихме, и след като изпълнихме всички изисквания за влизане в Шенген", попита Велев. Според него трябва да се търсят лостове, които да дадат на политическите играчи в Австрия мотив да променят позицията си.
Австрийските дружества, базирани в България, в момента са обект на данъчни проверки. Българският вицепремиер и министър на финансите Асен Василев увери, че текущите разследвания на българските данъчни власти срещу веригата супермаркети "Билла" и бензиностанциите на О Ем Ви не са свързани с австрийската позиция. "В момента данъчните инспектори проверяват най-малко 500-700 дружества", посочи министърът.
Василев потвърди, че камионите, които пътуват към и от Австрия, преминават през изключително строги гранични проверки, които се извършват по искане на Австрия. "Разбира се това води до напрежение на контролно-пропускателните пунктове, особено по границата с Турция. Ето защо планираме тази година да увеличим персонала и да поставим повече апарати за сканиране на превоза на камиони", каза Василев.
В Румъния решението за частично присъединяване беше приветствано от управляващата коалиция и бизнес средите, но критикувано от опозицията. Премиерът Марсел Чолаку определи решението като голяма стъпка напред, като подчерта, че румънското правителство ще продължи да работи както в политически, така и в технически план за приключване на процеса през тази година.
Националният съвет на малките и средните частни предприятия в Румъния (CNIPMMR) смята, че мярката ще улесни търговията с намаляването на транспортните разходи за изнасяните от Румъния стоки и продукти. Освен това тя ще допринесе за създаването на климат на доверие и за укрепване на имиджа на Румъния като стабилна членка на ЕС.
От друга страна няколко румънски депутати в ЕП изразиха недоволството си от частичното присъединяване към Шенген. Евродепутатът Еуген Томач каза, че Европейската комисия и испанското председателство на ЕС са изиграли "компромисната карта" с Австрия, докато евродепутатът Дачиан Чолош, който е и бивш европейски комисар по земеделието, посочи, че румънците са третирани като второкласни европейски граждани. "Начинът, по който сега влизаме в Шенген, наполовина и при абсурдни условия (...), ще задълбочи усещането, че не сме считани за пълноценни европейци. Продължаваме да зависим от добрата воля на Австрия и другите държави членки за право, което имаме от 12 години. Второ, нямаме ясен график за това хипотетично второ решение", допълни Чолош.
Миграцията и външната граница на ЕС
Европейската комисия обеща да подкрепи България и Румъния в опазването на външните граници на ЕС. По-специално България ще получи значителна финансова подкрепа от Европейската комисия, както и оперативна и техническа помощ от Европейската гранична агенция "Фронтекс", особено за границата с Турция и Сърбия.
"Исканията на Австрия ще бъдат изпълнени", написа в края на декември австрийският канцлер Карл Нехамер в социалната мрежа "Екс". "Мисията на Фронтекс в Румъния и България ще бъде разширена и двете страни ще получат повече средства от ЕС за изграждане на стабилна защита на външните граници", допълни той.
Българската външна министърка Мария Габриел изрази надежда, че през 2024 г. ще бъде потвърдена датата за премахване на контрола по сухопътните граници.
Правителството на България се ангажира да прилага стриктно Дъблинския регламент, който включва и реадмисия на лица, регистрирани като търсещи убежище в страната, в съответствие с правилата на Общността относно отговорността на първата страна.
Междувременно министърът на вътрешните работи на Хърватия Давор Божинович заяви пред хърватската информационна агенция ХИНА, че от присъединяването на Хърватия към Шенгенското пространство през 2023 г. хърватската полиция е арестувала над 1850 трафиканти на хора. Той добави, че това "е увеличение с повече от 90 % спрямо миналата година". Божинович заяви, че присъединяването на Хърватия към Шенгенското пространство е довело до промени в работата на полицията, като допълни, че силите на реда са били подготвени за присъединяването и се справят повече от успешно с всички предизвикателства.
Австрийската икономика приветства присъединяването към Шенген
Представители на австрийския бизнес говорят за "важна стъпка", тъй като споразумението улеснява работата на компаниите. Австрийският бизнес е сред най-важните инвеститори в Румъния с 11,2 млрд. евро и съответно над 61 000 работни места, както и в България с 2,8 млрд. евро и над 21 000 работни места, сочат данни на Индустриалната асоциация.
Австрийската търговска камара (WKÖ) призова за по-нататъшни преговори и цялостно решение. "Румъния и България са важни икономически партньори за австрийската икономика, нашите предприятия са вторите по значимост чуждестранни инвеститори в двете страни и имат важни пазари за региона пазари", се казва в изявление на камарата.
/НС/
news.modal.text
