Армения прави нова крачка към откъсването си от руското влияние, след като за първи път от повече от 30 години насам страната ще поеме сама отговорността за охрана на част от границата си, съобщи френският вестник „Монд“.
Границите на Армения с Иран и Турция досега се охраняваха предимно от руски войски, но съгласно споразумение, подписано на 8 октомври от министър-председателя Никол Пашинян и руския президент Владимир Путин, на 1 януари 2025 г. руските граничари ще се изтеглят от контролно-пропускателния пункт по границата на Армения с Иран.
„Руснаците все още остават разположени по иранската граница“, каза Ричард Гирагосян, основател на Центъра за регионални изследвания в Ереван. „Само този контролно-пропускателен пункт ще премине в ръцете на арменските граничари“, уточни той. Споразумението предвижда също така арменските граничари да участват в охраната на границата с Турция съвместно с руските сили, които вече са на позиции там.
„Това е важен етап за Армения“, посочи Гирагосян и добави: „Страната възвръща суверенитета си и затвърждава независимостта си от Русия, като постепенно поема контрола върху границите си за първи път от времето на Съветския съюз.“
„В замяна на това Ереван ще упълномощи Москва да участва в дейностите за изграждане на пътища и железопътни линии, които да свържат Азербайджан с Нахичеван (азербайджански ексклав на югозапад от Армения, до който Баку иска да получи сухопътен достъп)“, каза Гирагосян.
Темата за контрола на държавните граници беше повдигната още през март, когато министърът на външните работи на Армения Арарат Мирзоян коментира присъствието на руски граничари на международното летище “Звартноц” в Ереван. Той отбелязва, че присъствието им на „редица места“ в Армения, включително и на летището, „е имало за цел да подкрепи новата независима арменска държава“, но то е трябвало да продължи само, докато Армения успее да изгради свой собствен институционален капацитет, цитира го изданието „О Си Мидия“ (независимо англоезично издание за Кавказкия регион).
Руските граничари се изтеглиха от летището на 31 юли, напомни „Монд“ и добави, че във връзка с това Русия е предупредила арменското правителство да не нанася „непоправими щети“ на и без това обтегнатите отношения между двете страни.
Преди това, през май, след поредната среща на Пашинян и Путин, беше взето решение за изтегляне на руските военни и граничари и от няколко региона на Армения, граничещи с Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван. Първоначално руските сили бяха разположени там през 2020 г. по искане на Ереван. Решението за изтеглянето на тези войски беше взето на фона на съобщение от ръководителя на мисията на ЕС в Армения Маркус Ритер, че през февруари 2024 г. руските граничари са блокирали достъпа на европейските наблюдатели до Неркин Ханд в южната арменска провинция Сюник, където по-рано същия месец имаше сблъсъци между силите на Армения и Азербайджан.
Сегашните промени в охраната по границата с Иран са само „началото на процеса“, като се има предвид, че няма особена съпротива от руска страна, каза Тигран Григорян, политически анализатор и ръководител на Регионалния център за демокрация и сигурност в Ереван. „Можем да очакваме пълното премахване на граничната охрана поне от арменско-иранската граница. На този етап смятам, че проблемите са от техническо естество, арменската страна просто не разполага с достатъчно обучен персонал, за да охранява сама цялата граница“, посочи той.
Присъствието на руски сили по границите на Армения с Иран и Турция е договорено преди 32 години - през 1992 г., една година след разпадането на СССР. Граничният контрол обхваща четири гранични пункта - "Гюмри", "Армавир", "Арташат" по границата с Турция и "Мегри" на границата с Иран, уточни азербайджанското издание „Туран“.
Неотдавнашното споразумение обаче показва намерението на Ереван да установи по-голям контрол върху границите си и да се дистанцира от Москва, след недоволството от ролята на руските миротворци в конфликта в Нагорни Карабах, отбелязва радио „Свободна Европа“.
През 2023 г. Пашинян публично заяви, че е стратегическа грешка да разчита на Русия за сигурността на страната си. Той отбеляза, че Москва е заета с Украйна, въпреки че преди това Кремъл отричаше да е намалил приоритетите си в Южен Кавказ заради войната. Като значителна промяна в политиката си миналата година Армения обеща хуманитарна помощ на Украйна.
През февруари тази година бившата съветска република преустанови и участието си в ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС), позовавайки се на това, че блокът не е изпълнил задълженията си към страната в критични периоди.
„Има един израз: „Точка, от която няма връщане“, и ако не сме я пресекли, има голяма вероятност да я пресечем“, наскоро каза Пашинян, цитиран от базираното във Вашингтон издание „Дифенс пост“. „Според нас ОДКС създава заплахи за сигурността на Армения и за бъдещото ѝ съществуване, суверенитет и държавност“, добави той.
Освен това Ереван се стреми да си набави оръжия от други държави, като Индия, и участва в съвместни учения с държави - членки на НАТО, включително САЩ, за да диверсифицира отбранителните си механизми, напомня изданието.
Заради опитите на Ереван да се откъсне от влиянието на Кремъл в началото на тази година Москва е платила и обучила група бунтовници в опит да свалят прозападното правителство на Пашинян, разкриха арменски прокурори пред „Политико“. Местните сили за сигурност са осуетили предполагаемия заговор.
В началото на септември арменската следствена служба съобщи, че ще бъдат повдигнати обвинения на седем души за „подготовка за узурпиране на властта... използване на насилие и заплаха за насилие с цел завземане на властта“.
Според длъжностните лица шестима арменци са били наети да преминат тримесечно обучение в Русия и са получавали месечни заплати от 220 000 рубли (2 377 долара), докато се учели как да използват оръжие. Съобщава се също, че те са преминали през проверки на миналото и тестове с полиграф, за да се установи тяхната лоялност, преди да бъдат прехвърлени във военната база „Арбат“ в Ростов на Дон, Южна Русия.
В свое изявление тогава Пашинян обеща, че курсът на Армения към Запада ще продължи. „Ако видим по-голяма или по-малка реалистична възможност да станем пълноправен член на Европейския съюз, няма да пропуснем този момент“, каза той.
/ПТА/
news.modal.text
