site.btaАТА: Видеофилмът „303“ представя историята на затвора „Спач“ в комунистическа Албания

АТА: Видеофилмът „303“ представя историята на затвора „Спач“ в комунистическа Албания
АТА: Видеофилмът „303“ представя историята на затвора „Спач“ в комунистическа Албания
Снимка: АТА

„Валсът на щастието“ отеква в една от килиите на бившия затвор „Спач“, когато актрисата Розела Пеличиоти започва да танцува с дървен стол, сякаш й е партньор. Тялото й се преплита със стола в болезнен дует, като „партньорът“ й е по-скоро примка, стягаща тънко тяло, което носи тежестта на страха и безпокойството във всяко докосване и всяко движение. Това предаде за БТА албанската агенция АТА.

Зад тях има празна маса, свидетел на абсурда, в който са живели и оцелели хората в затвора „Спач“ при комунистическия режим в Албания, където щастието и валсът са били невъзможни. Тъй като по това време притежаването и принадлежността са относителни, актрисата оставя стола в края на сцената.

Кадрите са част от видеофилма „303" на хореографа Гентиан Дода, чиято цел е да покаже тежестта на болката, чакането, копнежа и насилието, съпътствали живота на бивши политически затворници в затворническия лагер, разположен насред планините в Мирдита. Филмът започва с жена, която трябва да измине почти 7 километра, за да стигне до затвора, където скъп нейн роднина излежава присъдата си. Над хълма силует на мъж гледа надолу, към пътя, който разделя света от затворническата килия.

В следващите сцени жената е показана да чака в стая за свиждане, докато мъже, чиито лица са скрити от бели маски, се появяват периодично. Тези бели маски пресъздават идеята за дехуманизацията на хора, които са били помолени и принудени да изменят поведението си, чувствата и външния си вид според модела на системата, за да създадат „новия човек“, както комунистическото управление иска.

Мъжът и жената няма да се срещнат през целия филм, докато публиката изпитва постоянно чувство на безпокойство. Животът им протича бавно като две успоредни линии, въздействащи една от друга, но без допирна точка. В две малки и мухлясали стаи чакането и страхът се предават чрез движения на телата, дишане или въздишка. Филмът има за цел да се изправи пред миналото на Албания, показвайки болката без глас или текст, не защото жертвите бяха безгласни, а защото публиката може да има свое собствено възприятие.

„Идеята ми беше да универсализирам случилото се без оглед на неговата география. Бих бил много претенциозен да се преструвам, че ще говоря за затворниците или техните истории - никой не може да направи това по-добре от тях. Исках всеки да си създаде впечатление за случилото се там. Когато отидохме в „Спач“, се чувствахме все по-зле с всеки изминал ден и бяхме уморени, душевно уморени“, каза по време на неотдавнашната премиера Дода, директор на артистична организация „Ваз блайбт колектиф“ („Was bleibt kollektiv“ – от немски: „Какво остава колективно?“), която разкрива човешките условия чрез движение.

Той обедини усилията си с „Те бункери“ („Te Bunkeri“ – от албански: „Към бункера“), инициатива за социални иновации, за да създаде този кратък филм, подкрепен от Европейския съюз чрез програмата EU4Culture. След изложба с портрети на бивши политически затворници в „Спач“, филмът е част от по-широко усилие в помощ Албания да се справи с миналото и да запази историите на оцелелите живи, като в същото време се обръща към техния призив за справедливост.

„Бях дълбоко развълнуван от историите на четирима смели мъже, оцелели след жестокостите в скандалния затвор „Спач“ в комунистическа Албания: Зенел Дрангу, Агрон Ходжа, Бедри Блошми и Бануш Чука. Техните истории за саможертва, издръжливост и надежда са силен урок за по-младите поколения, напомнящ ни защо трябва да гарантираме, че историята никога няма да се повтори. Гласовете им, заедно с тези на стотици други оцелели, заслужават да бъдат чути и подкрепени в търсенето на справедливост. ЕС остава ангажиран да подкрепя усилията на Албания да се справи с миналото си“, каза посланикът на ЕС Силвио Гонзато след срещата с бивши политически затворници.

Чрез изкуството този проект се стреми да ангажира разнообразна публика, осветлявайки историите зад скандалния затворнически лагер „303“ на „Спач“.

Програмата EU4Culture се финансира от Европейския съюз и се осъществява от Службата на ООН за проектни услуги (UNOPS) в тясно партньорство с Министерството на икономиката, културата и иновациите на Албания. Тя се фокусира върху обновяването и съживяването на 23 основни обекта на културното наследство, повредени от земетресението през 2019 г., и е една от най-големите програми за културно наследство, финансирани от Европейския съюз с общ бюджет от 40 милиона евро.

Тя има за цел да подобри туристическия потенциал на Албания, като по този начин пряко допринася за местното и регионално социално-икономическо възстановяване. За тази цел се обръща специално внимание на иновативните технологии, включително цифрово разказване на истории и създаване на мултимедийни продукти, достъпни за всички. В същото време програмата подкрепя местното предприемачество, занаятчийството и културни инициативи, развиващи се около избрани обекти чрез отпускане на безвъзмездни средства, осигурявайки пряк тласък на местната икономика.

(Новина, избрана от албанската агенция АТА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

/ЕЩ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:21 на 17.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация