Спокойното село Хурфейш, разположено сред живописните хълмове на Северен Израел, разкрива дълбоките трудности, с които се сблъсква общността на друзите в разгара на продължаващия конфликт, предаде израелската новинарска агенция ТПС.
След кървавото нападение, извършено от "Хамас" на 7 октомври и последвалата сухопътна военна офанзива в Газа, шест погребения са отражение на злокобния удара, който нанесе войната на тази сплотена общност. Друзите, известни с историческия си неутралитет, преди да установят партньорство с Израел в ранните му години, сега се намират в не толкова хармонични отношения с държавата.
От Войната за независимост насам Хурфейш оплаква загубата на 494 свои синове във войните на Израел, което е свидетелство за непоколебимия ангажимент на друзката общност към страната. Въпреки това сред 7000-те жители на селото цари усещане за дискриминация.
Един от непосредствените проблеми е, че докато повечето еврейски общности в близост до ливанската граница са евакуирани, Хурфейш и седем други друзки села не са. Хурфейш се намира на малко повече от два километра от границата. Не става въпрос за това, че всички искат да напуснат. Но жителите, които желаят да се евакуират - особено възрастните хора и семействата с малки деца - не отговарят на условията за получаване на финансова помощ и никой не знае защо. Кметските съвети на селата се готвят да подадат съвместна петиция до Върховния съд, за да решат този проблем.
Най-малко 250 000 израелци, живеещи в близост до границите с Газа и Ливан, са се преместили в хотели и къщи за гости в по-безопасни райони. Признаването, че дадена общност се намира в опасен район, значи, че преместването ѝ трябва да получи подкрепа от правителството.
Чувството за дискриминация се изостря допълнително от Закона за националната държава от 2018 г., който оставя трайни лоши чувства сред 145 000 израелски друзи. Този закон, установяващ Израел като държава на еврейския народ, пропуска ценностите на равенството и маргинализира статута на арабския език.
Друзите заемат висши постове в обществения живот и в сферата на отбраната, а връзката между еврейските и друзките войници се нарича "завет на кръвта". Друзите говорят арабски, но не са мюсюлмани и са много потайни по отношение на религиозните си убеждения. Друзките общности в Израел, Ливан и Сирия се смятат за потомци на библейския Йотор, тъст на Мойсей.
От 7 октомври насам са убити шестима войници от Хурфейш и дисбалансът между значителния принос на друзите и чувството за дискриминация се засилва. Появиха се призиви за законодателни промени и инициативи, включително предоставяне на специален статут на общността на друзите и възможности за младежите след края на военната служба. Усилията, като например одобряването на субсидии за общностите и разширяването на възможностите за следвоенно обучение, се опитват да отговорят на тези оплаквания.
Тихо е в покрайнините на Хурфейш, където почти няма път, а близостта до ливанската граница е осезаема. На фона на спорадичните сражения с "Хизбула" резервистите се организират, а местният ресторант, предлагащ ливанска кухня, пустее.
Управителят на ресторанта разказва: "Даваме безплатни порции храна на военнослужещите, които минат оттук, но доброволческият дух, който характеризира еврейското общество след 7 октомври, не се е предал на арабско-мюсюлманското общество" оплаква се той.
На входа на Хурфейш могат да се видят войници, които тренират на бронетранспортьори. От една бронирана машина слизае военнослужеща, което подчертава значението на жените в настоящата война и предизвиква дебати сред друзите за ролята на жените в обществото и интеграцията в израелското общество като цяло.
Фараш Сабек, секретар на местния съвет, категорично се противопоставя на предложения закон за уреждане на статута на общността, като го смята за подигравка. Той подчертава спешната необходимост от промяна на закона за гражданството, като се застъпва за отношение, равно на това към евреите, и изразява опасения от намаляване на езиковите права.
На фона на тези предизвикателства общността на друзите е изправена пред заповеди за евакуация в селища в близост до границата, като няколко души са изключени, въпреки че отговарят на критериите. Икономическите последици и молбите към държавните служители подчертават тежкото положение на засегнатите жители.
Друзите, известни с уникалните си погребални обичаи, които се коренят във вярата в прераждането на душите, оплакват мъртвите си без официални церемонии, като ги погребват в общи гробове без надгробни паметници. Те не посещават тези гробове в деня на годишнината от кончината на техните близки. Това вярване, което е от основно значение за наследството на друзите, е отражение на техния дух на героизъм пред лицето на смъртта и произтича от техните вярвания за прераждането на душите.
Но в знак на солидарност с Израел и с военнослужещите от друзката общност друзите посещават тези гробове на националните възпоменателни дни, което е показателно отклонение от древните им обичаи. Един от загиналите военнослужещи от Хурфейш е 23-годишният сержант първи клас Джавад Амер. Той е бил убит при сблъсък с терористи, проникнали от Ливан на 9 октомври. Амер е бил убит заедно с подполковник Елим Саад, 40-годишен съратник на ветераните друзи от Янух-Джат, село близо до Акко.
Терористите са минали границата недалеч от Хурфейш. Новината за смъртта на Амер шокира селото. "Той беше много обичан човек, който, въпреки че беше най-младият от момчетата в семейството, беше зрял и отговорен", казва Моаид Салама, роднина на Амер.
Службата на Амер е трябвало да приключи дни преди 7 октомври. Семейството и приятелите му обаче твърдят, че заради напрегнатата обстановка в областта на сигурността, той е бил помолен да удължи постоянната си служба с два месеца. "Той мечтаеше да се върне в селото и да се развива заедно с двамата си братя в сферата на високите технологии", каза Салама.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)
/ГГ/
news.modal.text
