site.btaЕвропейски нюзрум: Пътят към членство в ЕС: Къде са страните кандидатки?

Европейски нюзрум: Пътят към членство в ЕС: Къде са страните кандидатки?
Европейски нюзрум: Пътят към членство в ЕС: Къде са страните кандидатки?
Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел и комисарят по въпросите на съседството и разширяването Оливър Вархеи провеждат пресконференция на тема „Пакет за разширяване на ЕС през 2024 г.“ в Брюксел, Белгия, 30 октомври 2024 г. Снимка: ЕС чрез ЕНР

На 30 октомври Европейската комисия прие докладите за разширяването през 2024 г., в които се съдържа подробна оценка на напредъка, постигнат от държавите, които се стремят да се присъединят към Европейския съюз. Докладите обхващат напредъка по пътя към ЕС на Грузия, Молдова, Украйна, Турция и страните от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония, Сърбия), пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

Оценките са придружени от препоръки и насоки за реформите, които всеки кандидат трябва да приоритизира, за да постигне напредък в преговорите за присъединяване.

В края на октомври председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети страните от Западните Балкани в рамките на четиридневно пътуване, по време на което тя беше в шест държави, които искат да се присъединят към ЕС - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Република Северна Македония, Черна гора и Сърбия. 

Фон дер Лайен обеща, че разширяването на ЕС ще бъде на първо място в дневния ред в Брюксел. 

„Бъдете сигурни, че разширяването ще остане основен приоритет и през следващия ми мандат“, заяви Фон дер Лайен на съвместна пресконференция с албанския министър-председател Еди Рама в Тирана.

Дискусиите около разширяването на ЕС в региона с население от около 16,6 млн. души се водят отпреди 20 години, като през този период сигналите от Брюксел ту се разгорещяват, ту изстиват.

Въпреки че понастоящем не е възможно да се прецени дали бъдещият председател на Европейския съвет Антонио Коща ще даде приоритет на разширяването на Западните Балкани, трябва да се припомни, че последното му посещение като премиер на Португалия беше именно в Западните Балкани.

Коща също така заяви, че ЕС трябва „да започне да се подготвя сега“ за процеса на разширяване, така че да има „условията да приеме тези, които кани“.

Ресорът „разширяване“ в следващата Европейска комисия (2024-2029 г.) ще бъде зает от словенския кандидат Марта Кос. В отговорите си на въпроси на евродепутати преди изслушването тази седмица тя заяви, че справянето с блокажите в процеса на разширяване на ЕС ще бъде една от основните ѝ задачи по време на петгодишния ѝ мандат, ако бъде назначена.

Кос посочи също, че двустранните проблеми, които водят до забавяния, трябва да се решават бързо. Сред краткосрочните ѝ цели ще бъде напредъкът по пътя на кандидатите за членство в ЕС, което по-конкретно означава ЕС да приключи преговорите за присъединяване с Черна гора, да отвори останалите глави с Албания и да отвори първия клъстър от глави с Република Северна Македония, Украйна и Молдова. 

Обръщайки специално внимание на главите, свързани с върховенството на закона, Кос подчерта, че разширяването трябва да остане процес, основан на постиженията на страните кандидатки, за да бъде то надеждно и устойчиво.

Статуквото по отношение на разширяването на ЕС:

ГРУЗИЯ | Статут на членство: страна кандидатка

Грузия получи очаквано негативен доклад. Според доклада от март 2024 г. насам са настъпили обезпокоителни събития, които не отразяват декларирания от правителството ангажимент към пътя към ЕС. Наред с други неща, в доклада се критикуват недостатъците на неотдавнашните парламентарни избори, като например несъответствия в процедурите, както и сплашване и натиск върху избирателите.

Бившата съветска република, разположена на южната граница на Русия, избра нов парламент на 26 октомври. Организаторите на изборите обявиха за победител управляващата в Грузия проруска партия „Грузинска мечта“. Проевропейската опозиция и президентът смятат, че резултатът е фалшифициран.

„Ако има политическа воля от страна на грузинското ръководство, ние предлагаме ясен път за възстановяване на ангажираността по пътя към Европейския съюз - отмяна на закона за външното влияние“, заяви ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел.

Докладът за разширяването също така предупреждава: „Ако Грузия не промени сегашния си курс на действие, който застрашава пътя ѝ към ЕС (...), Комисията няма да бъде в състояние да препоръча започването на преговори с Грузия.“

  • Грузия стана страна кандидатка за членство в ЕС през декември 2023 г. Брюксел обаче отложи сближаването поради няколко репресивни закона, които управляващата партия прокара тази година.

МОЛДОВА | Статут на членство: страна кандидатка

По отношение на Молдова Европейската комисия подчерта, че приемането на законодателството на ЕС напредва „гладко“ и че при условие, че страната изпълни всички условия, Европейската комисия очаква да започне преговори по главите, като започне с основните аспекти, „възможно най-скоро през 2025 г.“.

На 20 октомври Молдова гласува на референдум с крехко мнозинство за включване на проевропейски курс на страната в конституцията. Гласуването беше съпътствано от обвинения, че Русия се е опитала да манипулира вота. След преброяването на всички гласове 50,46 % от избирателите одобриха конституционната промяна.

Освен това проевропейският президент на Молдова, Мая Санду, спечели втори мандат като президент. Молдовските граждани изпращат послание: те искат бъдещето на страната да бъде в ЕС.

  • През юни 2022 г. Молдова стана страна кандидатка за членство в ЕС. Преговорите за присъединяване започнаха през юни 2024 г.

УКРАЙНА | Статут на членство: страна кандидатка

Според Европейската комисия преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС трябва да станат по-конкретни през следващата година - подобно на случая с Молдова. Според доклада въпреки агресивната война на Русия страната е продължила силния си ангажимент за реформи в много области.

Ето защо се изразява надежда, че, при условие че Украйна изпълни всички условия, преговорите по основните принципи ще могат да започнат „възможно най-скоро през 2025 г.“ Също така се изразява надежда, че Украйна ще може да се присъедини към ЕС „в най-кратък срок“. Те включват темите за основните права, правосъдието, свободата и сигурността, както и финансовия контрол.

  • Украйна стана страна кандидатка през юни 2022 г. Преговорите за присъединяване започнаха през юни 2024 г.

Турция | Статут на членство: страна кандидатка

В доклада се изтъква „постепенното рестартиране“ на отношенията между ЕС и Турция и „конкретните стъпки“ към конструктивен обмен по въпроси от общ интерес. Въпреки това Комисията отбелязва, че Турция, с която преговорите за присъединяване са замразени от 2018 г. насам, не е обърнала негативната тенденция, наблюдавана през последните години, на непрекъснато влошаване на демократичните стандарти.

  • Турция стана страна кандидатка през декември 1999 г. Преговорите за присъединяване започнаха през октомври 2005 г.

Страни от Западните Балкани:

АЛБАНИЯ | Статут на членство: страна кандидатка

Европейската комисия смята, че е „от решаващо значение“ да се засили темпът на реформите, насочени към ЕС. На 15 октомври Албания откри първата глава от преговорите за присъединяване към Европейския съюз. 

Министър-председателят на Албания Еди Рама оцени този момент като исторически. „Отварянето на главата от преговорите е голямо постижение и бележи исторически крайъгълен камък... Всеки успех, който Албания постигна в процеса на ЕС, трябва да се разглежда като стъпка за целия регион. Албания няма друго бъдеще“, заяви Рама.

Първата глава включва няколко основни области като правосъдието, съдебната система, функционирането на демократичните институции, обществените поръчки и реформата на публичната администрация. Напредъкът в тази група ще определи общия темп на преговорите. Албания чака няколко години, за да започне преговори за членство. 

  • През юни 2014 г. Албания стана страна кандидатка за членство в ЕС. Преговорите за присъединяване започнаха през юли 2022 г. В последния си доклад Европейската комисия си постави за цел да приключи преговорите за присъединяване със страната до края на 2027 г.

Босна и Херцеговина | Статут на членство: страна кандидатка

Според последния доклад за разширяването от март тази година в процеса на реформи в Босна и Херцеговина (БиХ) се наблюдава застой, въпреки че преди това властите в БиХ са „предприели конкретни реформи“. Положителното развитие е било „възпрепятствано“ от „събитията в Република Сръбска“ (една от съставните части на БиХ със сръбско мнозинство), включително „продължаващата сепаратистка реторика“. 

Властите в страната показаха готовност да постигнат споразумение и да ускорят процеса на реформи до края на годината.

  • Босна и Херцеговина получи статут на страна кандидатка през декември 2023 г., а преговорите за присъединяване започнаха през март 2024 г.

КОСОВО | Статут на членство: потенциален кандидат

По отношение на Косово Европейската комисия заяви в доклада, че е готова да изготви становище по заявлението за присъединяване веднага щом Европейският съвет поиска това.

Страните членки на ЕС, които не признават независимостта на Косово, са Испания, Словакия, Кипър, Румъния и Гърция.

  • Косово подаде заявление за членство в ЕС през декември 2022 г.

Черна Гора | Статут на членство: страна кандидатка

Европейската комисия припомни, че през юни тази година беше потвърдено, че страната отговаря на предварителните референтни критерии за главите, свързани с върховенството на закона, което дава възможност за временно затваряне на други раздели, „ако условията са изпълнени“. Въпреки това Комисията изтъкна, че е необходим по-голям напредък в областта на върховенството на закона и съдебната система.

  • Черна гора стана страна кандидатка през декември 2010 г. Преговорите за присъединяване започнаха през юни 2012 г. В последния доклад Комисията си постави за цел да приключи преговорите за присъединяване със страната до края на 2026 г.

Република Северна Македония | Статут на членство: страна кандидатка

Република Северна Македония последователно заявява политическия си ангажимент към стратегическата цел за интеграция в ЕС и стремежа си да постигне напредък в преговорите за присъединяване, се посочва в доклада. В него се отбелязва също така, че е необходимо да бъдат осъществени съществени реформи, свързани с ЕС. Северна Македония поддържа добри отношения с другите страни от процеса на разширяване и продължава да участва в регионални инициативи.

Според рамката на преговорите, приета през юли 2022 г., Северна Македония трябва да завърши конституционните промени, за да включи българите в конституцията си, заедно с хърватите, черногорците, евреите и други малцинства като „части от етническите групи, живеещи в страната“.

В заключенията на Европейския съвет от декември 2023 г. се посочва: „Европейският съюз е готов да завърши началната фаза на преговорите за присъединяване със Северна Македония, веднага щом тя изпълни ангажимента си да завърши конституционните промени, посочени в заключенията на Съвета от 18 юли 2022 г., в съответствие с вътрешните си процедури. Европейският съвет призовава Северна Македония да ускори завършването на тези промени“.

  • Северна Македония стана държава кандидатка през декември 2005 г. Преговорите за присъединяване започнаха през юли 2022 г.

Сърбия | Статут на членство: страна кандидатка

Сърбия изпълни критериите за започване на преговори по разделите, свързани с конкурентоспособността и приобщаващия растеж. Европейската комисия увери, че през следващата година се очаква страната да ускори работата по изпълнението на реформите, свързани с влизането в ЕС.

„Независимостта и безпристрастността на съдебната система трябва да бъдат допълнително подобрени в съдилищата от по-висока степен и в първоинстанционните съдилища“, се подчертава в доклада.

„Ние вървим по пътя на ЕС, а ЕС е най-големият ни външнотърговски партньор и сме си поставили за цел до 2027 г. да изпълним всички ангажименти по Програмата за растеж и програмата за реформи, независимо дали дотогава ще бъдем член на ЕС, или не“, заяви сръбският президент Александър Вучич, коментирайки годишния доклад за разширяването.

  • Сърбия стана страна кандидатка през декември 2010 г. Преговорите за присъединяване започнаха през юни 2012 г.

/ГГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:12 на 25.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация