site.btaИзоставеното селище Пирамида - руско присъствие в норвежка Арктика
MINF 11:50:01 07-02-2022
MY1147MI.009
Норвегия - Русия - история - дипломация - мини
Изоставеното селище Пирамида -
руско присъствие
в норвежка Арктика
Пирамида, Норвегия, 7 февруари /Оливие Морен от Франс прес/
Бюст на Ленин, Дворец на културата, офиси на КГБ . . . Пирамида е развалина, останала от утопията, наречена Съветски съюз. Москва обаче държи на това свое изоставено миньорско селище в Арктика - регион, превърнал се в стратегически приоритет за Кремъл.
Русия се надява да стане най-голямата военна и икономическа сила в Арктика, като се възползва от финансовите облаги, предоставяни от Северозападния морски път - маршрут между Европа и Азия, който се развива все повече с отдръпването на ледовете.
Освен че из ледените северни води плават нейни атомни ледоразбивачи, Русия запазва присъствие и на запад, на норвежкия архипелаг Свалбард (Шпицберген) - демилитаризирана зона далеч зад Полярния кръг.
Парижкият договор от 1920 г. предоставя суверенитета над архипелага на Норвегия - днес членка на НАТО, но оставя на всички подписали го държави - включително някогашния Съветски съюз, правото да развиват там икономическа дейност.
Така от 1931 г. руснаци добиват въглища в мините на компания "Арктикугол" край село Баренцбург. Работата в Пирамида е спряна през 1998 г. като нерентабилна и миньорите си заминават.
На пръв поглед това е село призрак. Там не живее никой освен шепа руснаци, които въртят хотел в съветски стил, и бели мечки, които могат да изскочат насреща ти.
Всичко наистина е овехтяло, но нищо не е разрушено, констатира фотограф на АФП. Сградите, построени така, че да издържат дълго, само са се напукали от десетилетията на сурови зими. Релсите, по които са спускали вагонетките в мината, още са си там, на склона на планината с пирамидална форма, в чието подножие е построено селището.
Отвътре сградите изглеждат така, сякаш обитателите им внезапно са си тръгнали, но може да се върнат всеки момент.
В административните помещения във витрини са подредени образци на минерали, по стените са окачени календари. В помещенията с бронирани врати, заемани от КГБ, по масите са разхвърляни досиета на миньори. Из класните стаи висят детски рисунки, а на катедрата още се мъдри чашата на някой учител.
"Пирамида е също толкова важна като (островите) Грумант (название на Свалбард, дадено от северния неруски етнос помори, бел. пр.) и (село) Баренцбург, това не е само място с историческа памет. Селото не е изоставено, а с временно затихнали функции", уверява пред АФП Юрий Угрюмов, зам.-директор на руския Арктически и антарктически научноизследователски институт в Санкт Петербург.
През периода 1960-1980 г. в Пирамида са живели около 1200 руснаци. Миньорите са смятали за един вид награда да бъдат командировани там, разказа местен екскурзовод за АФП.
Разположено от западната страна на желязната завеса, тогава селището е било идеален съветски жилищен комплекс, самодостатъчен благодарение на тамошните свинеферми и много добре развит - със собствен Дворец на културата, киносалон с 300 места, басейн, спортна зала и болница.
Днес Русия го използва за туристическа и научна дейност. "Арктикугол" притежава туристическа фирма, а глациолози, хидролози и океанолози се занимават там с научни изследвания.
"Тук има надежда за интересно бъдеще", заявява Угрюмов, който е и началник на руската арктическа експедиция, работеща на архипелага.
/БТА/Андрей Шарков/
/МИМ/
MY1147MI.009
Норвегия - Русия - история - дипломация - мини
Изоставеното селище Пирамида -
руско присъствие
в норвежка Арктика
Пирамида, Норвегия, 7 февруари /Оливие Морен от Франс прес/
Бюст на Ленин, Дворец на културата, офиси на КГБ . . . Пирамида е развалина, останала от утопията, наречена Съветски съюз. Москва обаче държи на това свое изоставено миньорско селище в Арктика - регион, превърнал се в стратегически приоритет за Кремъл.
Русия се надява да стане най-голямата военна и икономическа сила в Арктика, като се възползва от финансовите облаги, предоставяни от Северозападния морски път - маршрут между Европа и Азия, който се развива все повече с отдръпването на ледовете.
Освен че из ледените северни води плават нейни атомни ледоразбивачи, Русия запазва присъствие и на запад, на норвежкия архипелаг Свалбард (Шпицберген) - демилитаризирана зона далеч зад Полярния кръг.
Парижкият договор от 1920 г. предоставя суверенитета над архипелага на Норвегия - днес членка на НАТО, но оставя на всички подписали го държави - включително някогашния Съветски съюз, правото да развиват там икономическа дейност.
Така от 1931 г. руснаци добиват въглища в мините на компания "Арктикугол" край село Баренцбург. Работата в Пирамида е спряна през 1998 г. като нерентабилна и миньорите си заминават.
На пръв поглед това е село призрак. Там не живее никой освен шепа руснаци, които въртят хотел в съветски стил, и бели мечки, които могат да изскочат насреща ти.
Всичко наистина е овехтяло, но нищо не е разрушено, констатира фотограф на АФП. Сградите, построени така, че да издържат дълго, само са се напукали от десетилетията на сурови зими. Релсите, по които са спускали вагонетките в мината, още са си там, на склона на планината с пирамидална форма, в чието подножие е построено селището.
Отвътре сградите изглеждат така, сякаш обитателите им внезапно са си тръгнали, но може да се върнат всеки момент.
В административните помещения във витрини са подредени образци на минерали, по стените са окачени календари. В помещенията с бронирани врати, заемани от КГБ, по масите са разхвърляни досиета на миньори. Из класните стаи висят детски рисунки, а на катедрата още се мъдри чашата на някой учител.
"Пирамида е също толкова важна като (островите) Грумант (название на Свалбард, дадено от северния неруски етнос помори, бел. пр.) и (село) Баренцбург, това не е само място с историческа памет. Селото не е изоставено, а с временно затихнали функции", уверява пред АФП Юрий Угрюмов, зам.-директор на руския Арктически и антарктически научноизследователски институт в Санкт Петербург.
През периода 1960-1980 г. в Пирамида са живели около 1200 руснаци. Миньорите са смятали за един вид награда да бъдат командировани там, разказа местен екскурзовод за АФП.
Разположено от западната страна на желязната завеса, тогава селището е било идеален съветски жилищен комплекс, самодостатъчен благодарение на тамошните свинеферми и много добре развит - със собствен Дворец на културата, киносалон с 300 места, басейн, спортна зала и болница.
Днес Русия го използва за туристическа и научна дейност. "Арктикугол" притежава туристическа фирма, а глациолози, хидролози и океанолози се занимават там с научни изследвания.
"Тук има надежда за интересно бъдеще", заявява Угрюмов, който е и началник на руската арктическа експедиция, работеща на архипелага.
/БТА/Андрей Шарков/
/МИМ/
news.modal.header
news.modal.text