site.bta* * *

ANALIZI 06:06:00 09-02-2022
AN090206.06
---- NEWS COLLECTION ---- (09-02-2022/06:06:00)

*
*
*

ANALIZI 08:55:01 07-02-2022
MY0854AN.001
Печат - Франция - Русия - президенти - Украйна

Каква е целта на срещата Макрон - Путин и какво предстои около
Украйна,
пишат световни медии


София, 7 февруари /БТА/
Кремъл стана топ дестинация за разтревожени европейски
лидери, пише британският в. "Индипендънт", като отбелязва, че
унгарският премиер посети Москва миналата седмица, Макрон е там
днес, а през идните дни се очаква и посещение на германския
канцлер.
Френският президент Еманюел Макрон е в Москва на рискована
дипломатическа мисия, свързана с кризата около Украйна, извежда
в заглавие френският "Монд". Очаква се Макрон да се срещне с
руския си колега Владимир Путин преди утрешното си посещение в
Киев. Целта на визитата на френския президент е да получи
дипломатически обещания с цел успокояване на напрежението около
Украйна на фона на подозренията на Запада, че Русия има
намерение да нахлуе в своята съседка.
"Ще обсъдим условията за деескалация. Трябва да сме големи
реалисти. Няма да получим едностранни жестове, но е необходимо
да се избегне влошаване на ситуацията", заяви френският
президент пред в. "Журнал дю диманш".
Макрон залага на едро с тази дипломатическа мисия, която може
да му навреди, ако се върне с празни ръце и то в момент, когато
Париж е ротационен председател на ЕС, отбелязва в. "Монд" и
припомня, че отношенията между президентите на Русия и Франция
са били противоречиви през последните пет години.
Какво очаква Путин от посещението на Макрон, пита френският
в. "Фигаро", като отбелязва, че както страните, така и
президентите нямат приятели, а само интереси. Затова не трябва
да се надценяват топлите думи, с които в четвъртък руският
президент покани френския си колега на посещение в Москва.
В руската столица обаче смятат, и то напълно прагматично, че
Макрон е полезен събеседник на фона на Америка, която смятат за
истерична по отношение на предполагаемата атака срещу Украйна, и
Европа, която е "без глас и лице", отбелязва изданието.
Посещението на Макрон в Москва може да бъде повратен момент,
пише британският в. "Файненшъл таймс". Президентът на Франция,
който говори с Путин по телефона три пъти през последните 10
дни, показа, че смята да признае тревогите на Москва, свързани
със сигурността на Русия, без да се отказва от подкрепата за
суверенитета на Украйна.
Вчера Макрон описа в интервюто си за "Журнал дю диманш" един
реалистичен според него подход към кризата. "Руската
геополитическа цел днес очевидно не е Украйна, а да се изяснят
правилата как Москва ще живее заедно с НАТО и ЕС", припомня
британското издание казаното от Макрон. "Сигурността и
суверенитета на Украйна и на която и да е друга европейска
страна не могат да бъдат компрометирани по никакъв начин и е
легитимно за Русия да повдигне въпроса за собствените си
притеснения, свързани със сигурността", подчерта френският
президент.
Преди срещата си с Путин Макрон изрази надежда да постигне
"историческо решение" на украинската криза, отбелязва
британският в. "Гардиън". Той изрази оптимизъм, че може да
постигне мир, въпреки че САЩ твърдят, че руското нападение е
предстоящо.
Кризата в Украйна навлиза в критична фаза, докато Макрон се
опитва да посредничи, обобщава в. "Ню Йорк таймс".
Германският канцлер Олаф Шолц заяви в интервю за в.
"Вашингтон пост", че в случай на руско навлизане в Украйна
реакцията ще е "единна и решителна". Шолц отхвърли обвиненията,
че неговото правителство не е направило достатъчно в подкрепа на
Киев. "Реалността е по-важна от слуховете" - това е отговорът
на германския канцлер, цитиран от американското издание. /АГ/


/МИМ/

---

ANALIZI 09:29:31 07-02-2022
MY0928AN.005
БТА - МЕЖДУНАРОДНА ИНФОРМАЦИЯ - АНАЛИЗИ

В
емисията
днес


Ройтерс - Блинкън предприема тихоокеанска обиколка, за да
потвърди фокуса на САЩ върху Азия

Франс прес - Изоставеното селище Пирамида и руското присъствие в
норвежка Арктика

Франс прес - В консервативната Русия на Путин преподаватели
губят работата си за "неморално" поведение



/МИМ/

---

ANALIZI 11:36:02 07-02-2022
ML1119AN.013 11:36
Румъния - НПВУ - пенсии

Осъдени ли са на бедност
пенсионерите в
Румъния?


София, 7 февруари /София Георгиева, БТА/
Пенсионерите в Румъния са осъдени на бедност, заяви преди
дни в интервю за частната телевизия Диджи 24 министърът на труда
Мариус Будъй и обясни, че правителството не може да вдигне
пенсиите достатъчно, защото в Националния план за възстановяване
и устойчивост (НПВУ) са предвидени само 9,4 процента от брутния
вътрешен продукт (БВП) за разходи по това перо. Затова
Социалдемократическата партия (СДП), чийто член е министър
Будъй, се обяви за предоговаряне на НПВУ в частта за пенсиите.
Предоговаряне на НПВУ ще означава "да изхвърлим в коша 30
милиарда евро", контрира бившият премиер и бивш министър на
финансите Флорин Къцу, който е лидер на коалиционния партньор на
социалдемократите - Национално-либералната партия (НЛП).
Къцу заяви, че няма да позволи подобно нещо и припомни, че
когато е била сформирана управляващата коалиция със СДП, е било
решено да не се правят промени в НПВУ, в който за Румъния са
предвидени средства от 29,2 милиарда евро в заеми и грантове.
Темата за предоговаряне на НПВУ в частта за пенсиите нажежи
атмосферата в управляващата коалиция, като в общественото
пространство се създаде едва ли не впечатлението, че
социалдемократите искат да вдигнат пенсиите, а либералите са
против.


СКОК НА ПЕНСИИТЕ СЪС 70
ПРОЦЕНТА

През 2019 г., когато социалдемократите управляваха в
коалиция с малка либерална партия, бе приет закон за постепенно
увеличение на пенсионния пункт (на базата на който се изчисляват
пенсиите) на няколко етапа с начало 1 септември 2019 г. В края
на въпросната година предстояха президентски избори, а през
следващата година - парламентарни, и тогавашната центристка
опозиция, включително НЛП, обвини социалдемократите, че искат да
купят гласовете на пенсионерите. Законът предвиждаше от 1
септември 2019 г. пенсионният пункт да стане 1265 леи, от 1
септември 2020 г. - 1775 леи, а от 1 септември 2021 г. - 1875
леи. Към момента на приемането на закона пенсионният пункт бе
1100 леи, така че предвиденото до 2021 г. увеличение бе от
порядъка на 70 процента.
Местни и чуждестранни икономисти предупредиха тогава, че
Румъния ще има нужда от 30 милиарда евро годишно, за да приложи
закона, и че властите ще трябва да отделят еквивалента на 11
процента от БВП за плащане на пенсии на фона на 6,7 процента към
онзи момент. Според повечето специалисти пенсионната система на
Румъния е изключително неустойчива и се нуждае от дълбока
реформа, защото в противен случай поколението, родено през
70-те, ще остане без пенсии.
В крайна сметка влизането в сила на закона, прокаран от
социалдемократите, бе отложено, а сега се работи по пенсионна
реформа, която е включена в НПВУ.

"СПЕЦИАЛНИ" ПЕНСИОНЕРИ

Пенсионната система в Румъния е опорочена и небалансирана,
посочи в анализ в. "Ромъния либера", давайки конкретен пример:
неврохирург, след кариера с над 36 000 мозъчни операции,
получава пенсия от 2600 леи (525 евро), докато бивш магистрат,
чиято пенсия се изчислява въз основа на процент (от 80 до 100)
от брутната заплата, взема пенсия от 21 000 леи (4245 евро).
Всъщност най-високата пенсия, изплащана в Румъния, бе именно на
един магистрат: над 78 000 леи (15 766 евро). Неин бенефициент
бе бившият прокурор и комендант на затвора Колибаш Георге
Балашою, който почина през лятото на 2021 г.
Миналата година броят на пенсионерите в Румъния е бил близо
5,2 милиона души, а средната пенсия е била в размер на 1650 леи
(333 евро), сочат данни на Националния статистически институт.
От 1 януари т.г. пенсионният пункт бе увеличен с 10 процента до
1586 леи (320,44 евро), а минималната социална пенсия бе
увеличена на 1000 леи (202,04 евро).
Синдикални и неправителствени организации изчисляват, че за
достоен живот всеки румънец се нуждае от 2818 леи (569 евро)
месечно.
По данни на Националната пенсионна каса, цитирани от
"Свободна Европа", 2,5 милиона пенсионери, тоест близо
половината, получават пенсия под средната от 1650 леи (333
евро), докато средната пенсия на магистратите например е 19 946
леи (4031 евро)
Магистратите обаче не са единствената фаворизирана
професионална категория. Служебни пенсии, определени въз основа
на закон със специален характер, получават и други професионални
категории: дипломатически и консулски корпус; парламентарни
функционери; персонал на гражданската авиация; спомагателен
специализиран персонал на съдилища и прокуратури; служители на
Сметната палата. Т. нар. "специални пенсии" вземат и служителите
на министерството на отбраната, на вътрешните работи и на
тайните служби.
През 2020 г. бе гласуван закон, който предвиждаше облагане
на специалните пенсии с 10 процента за тези, които получават
между 2001 и 7000 леи, и с 85 процента на онези, които получават
пенсии от над 7001 леи. Конституционният съд обаче постанови,
че това предвиждане противоречи на основния закон.
Конституционните съдии отхвърлиха и закон, който предвиждаше
премахване на всички специални пенсии. Според данни, цитирани в
мотивите на Конституционния съд, "специални пенсии" получават
над 208 000 румънци.
Дясноцентристката коалиция, която бе на власт до есента на
миналата година, планираше да премахне специалните пенсии като
гласува закони за всяка отделна категория, която получава
такива. В началото на 2021 г. бяха премахнати специалните пенсии
за депутати и сенатори, но те представляват едва 1,38 процента
от общия брой "специални" пенсии. Въпреки това редица бивши
парламентаристи са завели дела, с които искат възстановяване на
специалните си доходи след пенсиониране.


ПРИОРИТЕТИ

Премахването на специалните пенсии или намаляването им не е
приоритет за СДП и НЛП в настоящата законодателна сесия, съобщи
"Свободна Европа", като се позова на източници от управляващата
коалиция. Темата е изоставена под претекст изготвяне на ново
законодателство в сферата. Новата управляващата коалиция има
мнозинство от близо 70 процента в парламента, което й позволява
да предприеме дълбоки реформи и да вземе бързи решения по
най-наболелите проблеми, напомня "Свободна Европа".
През последните седмици обаче министърът на труда от СДП
постоянно призовава за предоговаряне на Националния план за
възстановяване и устойчивост (НПВУ), с което лимитът от 9,4
процента от БВП за разходи за пенсии да бъде увеличен, за да
бъдат увеличени и пенсиите. Този лимит бе договорен с
Европейската комисия при приемането на НПВУ и едно предоговаряне
ще доведе до замразяване на плана и отлагане на прилагането му,
посочи в. "Евениментул зилей".
Според изданието зад искането на СДП се крие и друга
причина. Заради договорения с Европейската комисия процент,
управляващата коалиция не можа да отпусне специални пенсии на
местните избраници (председатели на окръжни съвети, кметове и
местни и окръжни съветници). "Специални" пенсии и за тях бяха
предвидени в закон, прокаран от социалдемократическото
правителство на Виорика Дънчила, и следваше те да започнат да се
изплащат от 1 януари 2020 г. Реформистката партия Съюз за
спасение на Румъния, която бе част от управляващата коалиция до
есента на миналата година, обаче успя да прокара поправка, с
която влизането в сила на този закон бе отложено.
Според изчисления на министерството на финансите специалните
пенсии за местните избраници ще имат ефект върху бюджета от 600
милиона леи годишно (над 121 милиона евро).
Според сенаторката от опозиционния сега Съюз за спасение на
Румъния Анка Драгу СДП би могла да вдигне пенсиите с "минимум 15
процента" без да бъде необходимо предоговаряне на НПВУ.
"Средносрочната цел, поета чрез НПВУ за пенсиите, е много над
това, което Румъния е плащала някога на пенсионерите", заяви
Анка Драгу, която бе министър на финансите в правителството на
Дачиан Чолош (2015-2017). Тя посочи, че СДП е обещала да увеличи
пенсиите с 40 процента, надявайки се други да приложат на
практика тяхното обещание на хартия. "Сега са на власт и отлагат
прилагането на собствените си закони за увеличение на пенсиите
и заплатите, търсейки виновници. С тези обещания спечелиха много
гласове", напомни сенаторката.

СПРЕТЕ ПРОПАГАНДАТА

Източници от НЛП са съобщили пред "Свободна Европа", че
премиерът Николае Чука е повикал на разговор министъра на труда
Мариус Будъй и е поискал от него да спре пропагандата на тема
увеличаване на пенсиите и предоговаряне на НПВУ.
"Залъгваме хората с обещания и лансираме в публичното
пространство безполезна тема", заявил премиерът и призовал
министъра на труда да се концентрира върху пенсионната реформа.
Премиерът е разговарял по този въпрос и с лидера на
социалдемократите Марчел Чолаку, който съгласно коалиционното
споразумение за премиер на ротационен принцип през година и
половина, вероятно ще бъде следващият министър-председател.
Според източниците на "Свободна Европа" Марчел Чолаку се е
съгласил, че дискусиите по тази тема трябва да бъдат прекратени,
защото поставят правителството в затруднено положение.
Източници от НЛП признаха, че са получили упреци, че са
против увеличението на пенсиите, както предлага СДП.
Наложи се правителственият говорител Дан Кърбунару да
направи специално изявление, в което да увери, че
"правителството на Румъния ще спази всичките ангажименти за
реформи и инвестиции от НПВУ". Правителственият говорител
уточни, че е изключен вариант за каквото и да било предоговаряне
на плана до 2023 г., когато е първата възможност в тази насока.
За да успокои духовете, Кърбунару подчерта още, че пенсионната
реформа остава важна цел в рамките на НПВУ.
Премиерът Николае Чука също увери, че пенсионната реформа е
сред приоритетните цели на правителството, за да може след
трудовия си стаж румънците да имат доход, който да им позволи
достоен живот.

ПО-ВИСОКИ ПЕНСИИ ЗА ВСИЧКИ, НО НЕ
СЪВСЕМ

Миналата седмица комисията по труда в Сената отхвърли
предложение на опозиционната партия Съюз за спасение на Румъния
за премахване на специалните пенсии за местните избраници. С
гласовете на социалдемократите, етническите унгарци и Алианс за
единство на румънците, комисията по труда запази тази привилегия
и за тях. Сенаторите от НЛП се въздържаха при гласуването.
Предстои горната камара окончателно да гласува този
законопроект.
"(...) искаме всички пенсионери да получават по-високи
приходи от пенсии, да имат по-големи пенсии и това нещо трябва
да бъде стремеж за всички партии", заяви сенатор Йон Ротару от
СДП.
"Местните избраници не са част от уязвима или
необлагодетелствана социална категория, за да се ползват от
някакви допълнителни приходи", контрира сенатор Симона Спътару
от Съюз за спасение на Румъния.
Въпреки че Румъния обеща реформа на пенсионната система като
условие за получаване на средствата по Националния план за
възстановяване и устойчивост, нито една партия в управляващата
коалиция не бърза да ореже пенсиите на партийната клиентела,
коментира журналистката Лея Берзук от Радио Франс ентернасионал.
Засега управляващата коалиция е планирала да въведе плащане
на здравни осигуровки при пенсии, които надхвърлят сумата от
4000 леи (808 евро). За разликата от 4000 леи нагоре ще се плаща
здравна осигуровка от 10 процента, предвижда управленската
пограма. Планира се специалните пенсии да бъдат обвързани с
осигурителните вноски и да бъдат преизчислени, но срок, в който
да стане това, не е предвиден, отбелязва Лея Берзук.
/СГ/
/МЛ/

---

ANALIZI 11:48:01 07-02-2022
MY1147AN.009
Норвегия - Русия - история - дипломация - мини

Изоставеното селище Пирамида -
руско присъствие
в норвежка Арктика


Пирамида, Норвегия, 7 февруари /Оливие Морен от Франс прес/
Бюст на Ленин, Дворец на културата, офиси на КГБ . . .
Пирамида е развалина, останала от утопията, наречена Съветски
съюз. Москва обаче държи на това свое изоставено миньорско
селище в Арктика - регион, превърнал се в стратегически
приоритет за Кремъл.
Русия се надява да стане най-голямата военна и икономическа
сила в Арктика, като се възползва от финансовите облаги,
предоставяни от Северозападния морски път - маршрут между Европа
и Азия, който се развива все повече с отдръпването на ледовете.
Освен че из ледените северни води плават нейни атомни
ледоразбивачи, Русия запазва присъствие и на запад, на норвежкия
архипелаг Свалбард (Шпицберген) - демилитаризирана зона далеч
зад Полярния кръг.
Парижкият договор от 1920 г. предоставя суверенитета над
архипелага на Норвегия - днес членка на НАТО, но оставя на
всички подписали го държави - включително някогашния Съветски
съюз, правото да развиват там икономическа дейност.
Така от 1931 г. руснаци добиват въглища в мините на компания
"Арктикугол" край село Баренцбург. Работата в Пирамида е спряна
през 1998 г. като нерентабилна и миньорите си заминават.
На пръв поглед това е село призрак. Там не живее никой освен
шепа руснаци, които въртят хотел в съветски стил, и бели мечки,
които могат да изскочат насреща ти.
Всичко наистина е овехтяло, но нищо не е разрушено,
констатира фотограф на АФП. Сградите, построени така, че да
издържат дълго, само са се напукали от десетилетията на сурови
зими. Релсите, по които са спускали вагонетките в мината, още са
си там, на склона на планината с пирамидална форма, в чието
подножие е построено селището.
Отвътре сградите изглеждат така, сякаш обитателите им
внезапно са си тръгнали, но може да се върнат всеки момент.
В административните помещения във витрини са подредени
образци на минерали, по стените са окачени календари. В
помещенията с бронирани врати, заемани от КГБ, по масите са
разхвърляни досиета на миньори. Из класните стаи висят детски
рисунки, а на катедрата още се мъдри чашата на някой учител.
"Пирамида е също толкова важна като (островите) Грумант
(название на Свалбард, дадено от северния неруски етнос помори,
бел. пр.) и (село) Баренцбург, това не е само място с
историческа памет. Селото не е изоставено, а с временно
затихнали функции", уверява пред АФП Юрий Угрюмов, зам.-директор
на руския Арктически и антарктически научноизследователски
институт в Санкт Петербург.
През периода 1960-1980 г. в Пирамида са живели около 1200
руснаци. Миньорите са смятали за един вид награда да бъдат
командировани там, разказа местен екскурзовод за АФП.
Разположено от западната страна на желязната завеса, тогава
селището е било идеален съветски жилищен комплекс,
самодостатъчен благодарение на тамошните свинеферми и много
добре развит - със собствен Дворец на културата, киносалон с 300
места, басейн, спортна зала и болница.
Днес Русия го използва за туристическа и научна дейност.
"Арктикугол" притежава туристическа фирма, а глациолози,
хидролози и океанолози се занимават там с научни изследвания.
"Тук има надежда за интересно бъдеще", заявява Угрюмов,
който е и началник на руската арктическа експедиция, работеща на
архипелага.
/БТА/Андрей Шарков/



/МИМ/

---

ANALIZI 13:35:01 07-02-2022
MY1334AN.014
Русия - образование - общество - учители

В управляваната от Путин
консервативна Русия отстраняват учители за
"липса на морал"


Санкт Петербург, 7 февруари /Марина Коренева и Ана Смолченко от
Франс прес/
Олга Шчоголева, учителка по биология, зае поста си в
престижно училище в Санкт Петербург само няколко месеца, преди
да започне натискът тя да подаде оставка.
В какво е вината й? В това, че поддържа блог, посветен на
сексуалното образование, в който обсъжда теми като сексуално
здраве и секс играчки.
Въпреки че съдържанието на блога е насочено към пълнолетната
аудитория, а не към нейните ученици, загрижени родители се
оплакаха на училищната администрация. Шчоголева казва, че не е
имала друг избор, освен да напусне работата, която толкова
обича.
"Смята се, че учителите нямат живот или хоби извън работата и
че трябва да има някакви етични норми - които не са официално
посочени никъде - към които учителите трябва да се придържат",
оплаква се тя пред АФП.
Случаят на тази млада жена на 31 години далеч не е изолиран.
Също като нея стотици учители бяха неотдавна уволнени или
подканени да подадат оставки в резултат на обвинения в
"неморално" поведение - тенденция, която показва засилващата се
нетолерантност във все по-нетолерантната консервативна Русия,
управлявана от Владимир Путин.
Путин, който е е в съюз с влиятелната православна църква, се
представя като защитник на традиционните ценности срещу Запада,
представян като декадентски.
Министерството на образованието не отговори на въпросите на
АФП. Но Юрий Варламов, ръководител на учителски профсъюз, казва,
че през последните пет години съдилищата са взели над 2000
решения по дела за "неморално поведение", предимно свързани с
учители.
"Уволнението на учители за "неморално поведение" се използва
все по-често от работодателите срещу служители, смятани за
нежелателни", заяви той пред АФП.

Сексуалност или политика?
Сред получилите най-голям отзвук случаи е този от 2018 г. в
Омск, Сибир. Учителка, работеща и като манекен за дрехи "XXL",
беше подложена на натиск да подаде оставка заради снимки,
сметнати за неподходящи.
Също в Сибир, миналата година, в Новосибирск, учителка беше
изгонена, след като публикува видео, на което танцува в оскъдно
облекло.
Активисти твърдят, че десетки преподаватели са били уволнени
заради сексуалната си ориентация, а други - заради изразяване
на подкрепа за политическата опозиция.
С татуираната си ръка и непокорния си кичур Никита Тушканов,
учител по история в Микун, малък град в Северозападна Русия,
известен със своите лагери през съветската епоха, винаги е имал
дарбата да дразни колегите си.
Като утежняващо вината обстоятелство, той никога не е криел,
че не одобрява безпрепятственото популяризиране на
православното религиозно образование в училище, нито подкрепата
си за главния опонент на Путин - Алексей Навални, изпратен в
затвора миналата година.
Когато през януари 2021 г. поддръжници на Навални
протестираха в цяла Русия срещу ареста му, 27-годишният учител
реши да протестира и в Микун, въпреки че беше съвсем сам,
носейки плакат с надпис: "Мълчи или умри".
"Това беше капката, която преля чашата", казва той пред АФП.
Два месеца по-късно е уволнен. Искът му пред съда не доведе до
нищо и два месеца по-късно все още не си беше намерил работа в
нито едно училище.
Той твърди, че директорката на учебно заведение, в което е
кандидатствал, е получила телефонно обаждане от прокурор:
"Казаха й, че ако ме вземе на работа, ще си има проблеми".

Общество, което не се променя
Даниил Кен, лидер на свързан с организацията на Навални
учителски синдикат, заявява, че се засилва натискът върху
учители, за които се смята, че са прекалено либерални или
подкрепящи опозицията.
И един от най-простите начини да се отървете от такива
учители, които обикновено се ползват със силна правна защита, е
да се позовете на "неморално поведение", обяснява той.
Кен смята, че властите се страхуват от критичните учители,
които призовават за промяна на обществото. "Това може да заплаши
спокойствието на хората във властта, от дребния провинциален
бюрократ до президента Путин", казва той.
Учителката по биология Шчоголева, уволнена заради блога си за
сексуалността, вече работи за неправителствена организация. Тя
смята, че обществото днес не се променя.
"Имаме впечатлението, че вече не е възможно да напредваме, да
вървим напред, да бъдем по-модерни, по-лоялни, по-разбиращи и
по-толерантни", заявява тя със съжаление.
/БТА//АГ/


/МИМ/

---

ANALIZI 14:05:31 07-02-2022
MY1404AN.018
САЩ - Блинкън - обиколка

Блинкън предприема тихоокеанска обиколка,
за да потвърди фокуса на
САЩ върху Азия


Вашингтон, 7 февруари /Хумейра Памук и Дейвид Брънстром от
Ройтерс/
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън предприема тази
седмица тихоокеанска обиколка, с която иска да напомни на света,
че в дългосрочен и стратегически план фокусът на Вашингтон ще
си остане върху Азиатско-тихоокеанския регион въпреки
изострящата се криза в отношенията с Русия заради Украйна.
Днес той се отправя към Австралия, Фиджи и Хаваите, за да се
срещне с ключови американски съюзници и да потвърди ангажимента
на САЩ да противодейства на това, което във Вашингтон определят
като все по-засилено упражняване от Китай на икономическа и
военна "принуда".
Най-интересната част от тазседмичните разговори ще бъде
срещата на неформалното обединение на Австралия, Индия, Япония и
САЩ, известно като "Куад" (Quad - Четиристранен диалог за
сигурност), на която ще бъдат обсъдени начините за постигане на
дипломатически напредък по въпроса за Северна Корея и
опасенията, свързани с тихоокеанските острови, където според
американски официални представители Китай иска да направи свои
бази.
Обиколката на Блинкън ще се състои само дни след като на
откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин Китай и Русия
обявиха стратегическо партньорство "без ограничения". САЩ
предприеха дипломатически бойкот на Игрите.
Това беше най-подробната и категорична досега заявка на Китай
и Русия за сътрудничество - насочена и срещу Вашингтон, за
изграждане на нов световен ред, основан на техните разбирания за
човешки права и демокрация.
На брифинг в навечерието на обиколката на Блинкън Даниел
Критънбринк, дипломат номер едно на Държавния департамент за
Източна Азия, обвини китайския президент Си Цзинпин, че не е
използвал срещата си с руския президент Владимир Путин, за да
призове за намаляване на напрежението около Украйна.
Китай и Русия обещаха взаимно да бранят основните си интереси
- очевидна препратка към Тайван и Украйна.
Съвместната декларация осъжда американските ходове за
противодействие на Пекин чрез АУКУС, пакта, по силата на който
САЩ и Великобритания ще осигурят на Австралия ядрени подводници.

ПОДДЪРЖАНЕ НА ФОКУСА
Чарлз Едъл, експерт по Азия и Австралия в мозъчния тръст
Център за стратегически и международни изследвания, отбеляза, че
Блинкън заминава за Австралия въпреки противопоставянето с
руснаците около Украйна и усилената дипломация, която е в ход
сред държавите членки на НАТО.
"Обиколката му само показва колко важно и колко
предизвикателно е за Вашингтон да поддържа фокуса си върху
Индийско-тихоокеанския регион", каза Едъл.
Американско-китайските отношения са в най-ниската си точка от
десетилетия. Двете най-големи световни икономики имат
противоречия по редица въпроси, включително за Хонконг,
китайското отношение към етническите уйгури в областта Синцзян и
по въпроса за Южнокитайско море. Възможното руско нахлуване в
Украйна, което крие най-значимата от края на Студената война
опасност от голям въоръжен конфликт в Европа, само усложнява още
повече обстановката.
По време на предвидената среща на Куад в Мелбърн четирите
страни се очаква да обсъдят как да постигнат целите, които са си
поставили в области като климатичната политика и предоставянето
на ваксини срещу КОВИД-19 на Югоизточна Азия, в навечерието на
предстояща през май среща на върха в Япония, в която смята да
участва и президентът на САЩ Джо Байдън.
В основата на разговорите на Блинкън с министър-председателя
на Фиджи и лидерите на другите тихоокеански страни се очаква да
бъдат климатичната политика и регионалната сигурност и
стабилност. Сред обсъжданите въпроси вероятно ще бъдат и
китайските амбиции в региона.
"Скоростта и мащабът на навлизане на Китай в региона на
тихоокеанските острови беше сигнал за пробуждане", каза Даниел
Ръсел, дипломат номер на САЩ за Източна Азия при управлението на
президента Барак Обама, а сега сътрудник на Института за
политика, мозъчен тръст към неправителствената организация
"Сдружение за Азия".
Миналата година депутати от тихоокеанската островна република
Кирибати съобщиха, че Китай е изготвил планове за обновяване на
самолетната писта на един от най-отдалечените кирибатски
острови, който се намира на само 3000 км от Хаваите. Това ще
осигури на Пекин предмостие, изнесено много напред в територия,
която още от времето на Втората световна война е твърдо в
орбитата на САЩ и съюзниците им.
Според Вашингтон пактът АУКУС и разширяването на
сътрудничеството във формата Куад е свидетелство за
американската ангажираност с Индийско-тихоокеанския регион.
Но по мнение на анализатори решението на бившия президент
Доналд Тръмп да излезе от рамковото споразумение за свободна
търговия, по-известно като Транстихоокеанското партньорство,
продължава да подкопава позициите на САЩ в регион, където много
от държавите разчитат на Китай като на основния си търговски
партньор.
"Моментът и темите на министерската среща на КУАД са
обусловени от общия дневен ред на четирите страни - а той е
спечелване на съревнованието с Китай чрез предлагането на
региона на реални и по-добри алтернативи", каза Ръсел.
През октомври Байдън спомена пред азиатските лидери, че САЩ
ще започнат преговори за ново Рамково икономическо споразумение
в Индийско-тихоокеанския регион, но повече подробности не бяха
съобщени, а и правителството му не показа особена готовност да
удовлетвори желанието на азиатските страни за по-голям достъп до
американския пазар, тъй като смята подобна възможност за
заплаха за работните места в Щатите.
В Хавай Блинкън ще бъде домакин на колегите си от Южна Корея
и Япония. Обсъжданията им се очаква да се завъртят около Северна
Корея, която от началото на годината извърши редица ракетни
изстрелвания, а това породи опасения, че може поднови за пръв
път от 2017 г. изпитанията на междуконтинентални балистични
ракети и ядрените опити.
/БТА/ /Владимир Сахатчиев/











/МИМ/

---

ANALIZI 09:05:39 08-02-2022
DI0856AN.006
Печат - Русия - Западът - сигурност - Украйна

Ще стане ли Макрон "спасител" на Европа
и тръгват ли бежански вълни от Украйна,
разсъждават руски медии


Москва, 8 февруари /БТА/
Резултатът от вчерашната мисия на френския президент Еманюел
Макрон в Москва още не е ясен - план за деескалация на
ситуацията в Украйна изглежда има, но подробностите не се
огласяват, докато Макрон не разбере позицията на украинския
лидер Володимир Зеленски. Преговорите му в Киев са насрочени за
днес, пише "Московский комсомолец" и предупреждава: "Секретният
мирен план на Макрон може да се превърне в тиква още на 8
февруари".
На обща пресконференция след среща с Макрон президентът на
Русия Владимир Путин заяви, че някои идеи на френския му колега
за сигурността в Европа могат да залегнат в основата на
по-нататъшни съвместни стъпки. "Сред европейските лидери, без
съмнение, се води борба за титлата главен миротворец (в
перспектива спасител) на Европа и Владимир Путин даде да се
разбере, че разглежда Еманюел Макрон като кандидат за тази
позиция", коментира "Комерсант".
"Пробиви за Украйна: нула", обобщава обаче електронният в.
"Медуза". Западът обвинява Путин, че е струпал над 100 000
войници по украинската граница и може би готви нахлуване в
съседната страна. След разговора с Макрон Путин разкритикува
западната военна помощ за Украйна, обвини Киев, че пренебрегва
възможностите за мирно уреждане на конфликта в сепаратистки
Донбас, и заяви, че Минските споразумения нямат алтернатива,
посочва печатът.
По-рано вчера украинският външен министър Дмитро Кулеба
каза, че страната му няма да склони на пряк диалог със
самопровъзгласилите се републики в Донбас, и обвини Русия, че се
опитва да забие клин между Киев и западните му партньори, пише
"Известия". Според секретаря на украинския Съвет за сигурност
Олексий Данилов изпълнението на Минските споразумения би
унищожило Украйна, напомня вестникът.
Кремъл тласка Русия към явно губеща война - това заяви в
обръщение към гражданите на страната председателят на
Общоруското офицерско събрание ген.-полк. Леонид Ивашов, бащата
на руската военна геополитика, информира РОСБАЛТ. Дори ако
победа над Киев е постижима във военен план, това ще е
най-голямата катастрофа за Русия в историята й и ще означава
международна изолация за Москва, смята руският стратег.
Жители на Киев и хора от украинската власт бягат от
столицата в страх от "руско нахлуване", цитира "Свободная преса"
съобщение във Фейсбук на депутата Ренат Кузмин от партията
"Опозиционна платформа - За живота".
"Ясно е, че при хипотетично влизане на руски войски в
Украйна не всички ще ги посрещнат с цветя или ще окажат
съпротива, а някои наистина ще избягат от страната. Но дали ще
са много? И къде ще побягнат? В Европа? Или в Русия? А готова ли
е Русия да се справи с поток от бежанци?", пита се изданието.
Според "Независимая газета" обаче украинският народ гледа
"спокойно" на новините за заплаха от руско нахлуване.
Всекидневникът помества за пример данни от анкети. Допитване от
януари на Киевския международен институт по социология например
показва, че 48 на сто от украинците смятат заплахата за реална,
но 39 процента не вярват Русия да нападне страната им.
Политологът Алексей Арбатов припомня пред "Новая газета"
думи на Путин, че принципът за неделимост на сигурността, на
който набляга Москва, важи не само за Русия, но също така за
Украйна и европейските страни. Съответно, ако Западът изпълни "в
някаква форма" руското искане НАТО да не приема за членки
Украйна и Грузия, Кремъл трябва да поеме "насрещни ангажименти
да гарантира сигурността и на тези държави", смята експертът.
Американски противоракетни комплекси THAAD може скоро да се
появят край украинския град Харков, на по-малко от 30 км от
границата с Русия, пише "Взгляд". Дипломатически източник съобщи
вчера, че Киев се е обърнал с молба към САЩ за разполагане на
няколко дивизиона от тези комплекси в споменатия район;
Държавният департамент на САЩ отказа коментар.
"Киев вдига залозите в играта" - "ако американците доставят
на Украйна отбранителни комплекси, няма никакви гаранции, че
после край Харков няма да се появят и техни нападателни
въоръжения", заявява "Взгляд". "Русия ще предотвратява тази
заплаха - времето за полет на наши ракети до целта е доста
кратко", предупреждава военният експерт Алексей Леонков.
Радарите на THAAD край Харков ще могат да следят въздушната
обстановка над Русия в обсег от 1000 км, а разстоянието до
Москва е само 700 км, отбелязва пред "Комсомолская правда"
полковник Александър Смирнов от Главния щаб на руските
Въздушно-космически сили.
Така противоракетите, базирани в Украйна, биха могли
теоретично да свалят руски ракети, стартирали например от
московския регион, казва той. Запитан защо "теоретично",
аналитикът обяснява, че заявените от САЩ характеристики на THAAD
са "до голяма степен рекламни".
От 7 пробни пуска на тези противоракети успешни бяха само 2.
При това THAAD не може да прехване хиперзвукова ракета, която
лети 6 пъти по-бързо от звука, а Русия има такива, които
развиват тройно по-висока скорост, добавя полковник Смирнов.
"Но искам да кажа и друго: нима украинците си мислят, че ще
ги удряме с ракети? За мен това е безумие!", възмущава се
руският офицер. /Андрей Шарков/


/ДБИ/

---

ANALIZI 09:24:02 08-02-2022
DI0922AN.007
Печат - Украйна - дипломация

Западният печат коментира
дипломатическата активност,
свързана с Украйна


София, 8 февруари /БТА/
Разговорите между Макрон и Путин не произведоха пробив по
темата Украйна, пише "Гардиън".
Изданието коментира, че след петчасовите обсъждания в Москва
френският президент е заявил, че и двете страни трябва да
работят за избягване на повишаване на напрежението.
Вестникът отбелязва, че днес Макрон заминава за Киев, където
възнамерява да разговаря с украинския си колега Володимир
Зеленски и след това да запознае Путин в телефонен разговор с
резултатите от тази среща.
Не е ясно обаче как дипломатическите совалки на френския
президент могат да удовлетворят исканията на Русия НАТО да се
откаже от присъединяване на Украйна, като същевременно се
гарантира спазването на политиката на отворени врати на алианса,
коментира изданието. "Гардиън" допълва, че на руско-френските
преговори вчера в Москва все пак е имало и някои признаци за
напредък и изтъква в тази връзка думите на Путин, че някои от
предложенията и идеите на Макрон може да бъдат разгледани.
Борис Джонсън заяви, че Великобритания няма да се огъне,
докато Путин предупреди Украйна, че присъединяването й към НАТО
може да вкара Европа във война, пише "Индипендънт".
Изданието отбелязва, че британският министър-председател е
заявил, че Великобритания "няма да се огъне" и ще продължи да
оказва "безусловна и непоколебима" подкрепа на НАТО, на фона на
нестихващите опасения, че Русия може да се готви да нахлуе в
Украйна.
"Индипендънт" допълва, че Москва продължава да усилва
военната мощ на армията си, която е струпала по границата с
Украйна.
Путин отправи предупреждение към Запада и Украйна, но
намеренията му остават загадка, пише "Ню Йорк таймс".
Путин заявил, че е готов да преговаря, но същевременно е
отправи остро предупреждение за възможността за война между
Русия и Запада, отбелязва всекидневникът. "Ню Йорк таймс" също
изтъква думите на руския президент, че си струва да се работи за
прилагането на някои от направените вчера от Макрон предложения
в Москва, но наред с това отбелязва, че руският лидер не е
изключил вероятността за нахлуване Украйна. Вестникът цитира
анализатори, според които Путин използва дипломатическата
активност в последните седмици, за да печели време така, че
руската армия да може да извърши последни приготовления за
нахлуването.
Когато става дума за Украйна, какво в действителност искат
руските граждани, гласи заглавието на статия на "Вашингтон пост"
за нагласите за война в двете страни.
Изданието отбелязва, че Путин може и да засилва напрежението,
но и сред руснаците, и сред украинците "апетитът" за конфликт
изглежда слаб.
Байдън каза, че газопроводът "Северен поток 2" няма да
заработи, ако Русия нахлуе в Украйна, пише в. "Уолстрийт
джърнъл".
Вестникът посочва, че президентът на САЩ е говорил за
замразяване на газопровода при подобен развой на общата
пресконференция с германския канцлер Олаф Шолц, който пристигна
на посещение във Вашингтон. "Ако Русия нахлуе в Украйна, това ще
означава танкове и военни, които прекосяват границата на
Украйна отново. Тогава няма да има повече "Северен поток 2". Ние
ще сложим край на него", заяви Байдън. "Обещавам ви, че ще
можем го да направим."
Според "Уолстрийт джърнъл" Шолц е изразил принципна
подкрепа, но без да казва изрично, че проектът ще бъде спрян.
Франция заяви, че Путин се движи към намаляване на
напрежението около Украйна, пише "Файненшъл таймс".
Изданието отбелязва, че според Париж руският президент се е
съгласил да не предприема нови военни инициативи в региона.
В друга статия, по повод разполагането на руски войски в
съседна на Украйна Беларус, "Файненшъл таймс" отбелязва, че
украинско-беларуската граница се е превърнала в епицентър на
растящите опасения от нова война в Европа. /Владимир Сахатчиев/








/ДБИ/

---

ANALIZI 11:07:02 08-02-2022
NS1106AN.001
БТА - МЕЖДУНАРОДНА ИНФОРМАЦИЯ - АНАЛИЗИ - АНОНС

В
емисията
днес:


Франс прес - Вашингтон се опитва да оправдае предупрежденията,
които не спира да отправя за намеренията на Москва

Ройтерс - Загубила териториите, които контролираше, групировката
"Ислямска държава" продължава да има влияние в глобален мащаб

Асошиейтед прес - Как Пекин получи чист въздух навреме за
олимпиадата


/НС/

---

ANALIZI 13:18:02 08-02-2022
NS1317AN.014
САЩ - Русия - Украйна - сигурност - дипломация

Вашингтон се опитва да оправдае
алармистките си предупреждения
на фона на кризата с Москва


Вашингтон, 8 февруари /Франческо Фонтемаджи от Франс прес/
САЩ зачестиха с предупрежденията, че е възможно Русия скоро
да нахлуе в Украйна, но с оглед изразените съмнения дали те
заслужават доверие се опитват сега да оправдаят този алармизъм,
без обаче да огласят доказателства, които да подкрепят
обвиненията им.
"Това не е алармизъм, това са просто факти", защити се вчера
на пресконференция шефът на американската дипломация Антъни
Блинкън.
Още от есента Вашингтон бие тревога по повод изключително
струпване на руски войски на украинската граница, обвинявайки
президента Владимир Путин, че планира мащабно нападение.
През последните дни правителството на Джо Байдън остави да
изтекат данни, описващи според американското разузнаване текущия
мащаб на заплахата: според тези констатации Русия разполага
днес с 110 000 войници на границите с Украйна - това
представлява близо 70 на сто от необходимите за обширна инвазия
150 000 военни, които може да бъдат разположени там до средата
на февруари.
Основните застрашени от тази заплаха обаче с прозаичен тон я
омаловажиха. "Не се доверявайте на апокалиптични прогнози",
реагира в неделя главният украински дипломат Дмитро Кулеба.
Последва може би малка отстъпка. Миналата седмица Белият дом
отправи сигнал, че вече не смята евентуалното нахлуване за
неизбежно.
При това в края на януари европейците също демонстрираха
раздразнение.
"Не смятам, че има нещо ново, което да увеличи чувството на
страх от незабавна атака", обясни шефът на европейската
дипломация Жозеп Борел, като призова "да се избягват . . .
алармистки реакции".
Вчера обаче на среща с Антъни Блинкън във Вашингтон думите
му сякаш звучаха повече в тон с американците.
" 140 000 военни, струпани по границата, те не са там, за да
пият чай", възкликна Жозеп Борел и заяви, че Европа преживява
"най-опасния момент" за континента от края на Студената война.
"Проблемът доколко може да се вярва на американците сега е,
че те вече три месеца предсказват незабавно нахлуване",
коментира пред АФП Нина Хрушчова, преподавател по международни
отношения в нюйоркския университет "Ню Скул".
Според нея "американското разузнаване не само че невинаги е
съвършено, но често пъти е скроено по мярка за постигане на
политически цели".
Подходящ пример по думите й са предполагаемите оръжия за
масово унищожение на Саддам Хюсеин, споменати като причина Ирак
да бъде атакуван, а ръководителят му - свален през 2003 г., но
останали неоткрити до днес, а в по-скорошно време -
неспособността на ЦРУ да предскаже бързото падане на
афганистанското правителство, ускорило изтеглянето на САЩ.

Затруднение
==============

Размяна на реплики по време на всекидневната пресконференция
на Държавния департамент показа в четвъртък, че американското
правителство е в известно затруднение.
Вашингтон току-що бе заявил, че притежава доказателства,
според които Москва смята да заснеме фалшива украинска атака
срещу Русия с цел да я използва като претекст, за да превземе
Украйна.
Обсипван дълго време с въпроси за тези доказателства,
говорителят на американската дипломация Нед Прайс всеки път ги
отклоняваше, обяснявайки само, че данните идват от американското
разузнаване и самото решение да бъдат "разсекретени" трябва да
се разглежда като знак, че заслужават "доверие".
"Щом се съмнявате, че американското, британското или други
правителства заслужават доверие, и предпочитате да вярвате на
информацията от руснаците . . .", не се сдържа той накрая;
размяната на реплики предизвика многобройни реакции.
Според Нина Хрушчова "естествено нищо, дошло от
разузнаването, не може да бъде споделено" - "съвсем вероятно е
руснаците да подготвят операция под фалшив флаг или пропагандна,
дезинформационна кампания".
"Дори да крещиш прекалено често "Вълк! Вълк!" -
предупреждава обаче тя, - това не значи, че вълкът няма да
дойде, но трябва да се внимава", за да "не намалее доверието"
към изявленията на САЩ.
Предвид започналата полемика американското правителство
държи да се обясни - но без да съобщи повече подробности.
"Най-добрата противоотрова срещу дезинформацията" на
руснаците "е информацията, и точно нея се опитахме да
предоставим", заяви вчера Антъни Блинкън.
Говорителят му също се опита да изглади острите ъгли.
"Със сигурност никога не ще мога да ви дам исканото от вас
доказателство", призна Нед Прайс. "Мъчим се да открием един
сложен баланс" между това да кажем твърде много или пък
недостатъчно, резюмира той. И обясни, че "разбулвайки усилията
на Москва", Вашингтон не иска при все това да "поставя под удар"
своите "източници" и "методи", съответно "способността да
събира и занапред подобни разузнавателни данни". /БТА/
/Андрей Шарков/


/НС/

---

ANALIZI 14:26:02 08-02-2022
NS1425AN.019
Китай - олимпиада - екология

Как Пекин получи чист
въздух навреме за
олимпиадата


Пекин, 8 февруари /Кандис Чой от Асошиейтед прес/
Синьото небе над Пекин, което посрещна олимпийските атлети
този месец, е много по-различно от това преди десетилетие,
когато причиняващото задух замърсяване на въздуха стана причина
за асоциации с апокалиптични картини и бе посочено като причина
за нежеланието на туристите да посещават града.
Качеството на въздуха в Пекин все още не е идеално, но е
видимо по-добро в сравнение с минали години, когато заради смога
бе трудно да се видят намиращи се наблизо сгради и хората
носеха маска, за да се защитят от замърсяването, а не от ковид.
Прословутото замърсяване на китайската столица отново влезе в
новините през 2016 г., когато ръководителят на "Фейсбук" Марк
Зукърбърг публикува своя снимка как тича за здраве усмихнат в
мъглата на площад "Тянанмън". Някои хора разсъждаваха тогава в
социалните мрежи, че с тази си проява Зукърбърг се опитва да се
хареса на китайските власти.
Този месец на fлимпийските игри в Пекин обаче въздухът е
достатъчно чист, за да могат атлетите да видят планините, които
обграждат града.
Ето какво стои зад трансформацията.

КАКВО СЕ ПРОМЕНИ?

След като замърсяването достигна рекордни нива през 2013 г.,
привлече международното внимание и стана причина за
широкоразпространено обществено недоволство, Китай стартира
амбициозен план за подобряване на качеството на въздуха и заяви,
че ще се бори със замърсяването "с железен юмрук", става ясно
от скорошен доклад на базирания в Чикаго Институт за енергийна
политика. Горе-долу по същото време Пекин обяви кандидатурата си
за домакин на Зимните олимпийски игри, които се провеждат този
месец.
Впоследствие бяха приложени мерки, сходни с тези, на които
Китай заложи, за да гарантира чисто небе за летните олимпийски
игри в Пекин през 2008 г., но в още по-голям мащаб, се казва в
доклада. Наложени са по-строги емисионни стандарти на въглищните
централи и е ограничен броят на автомобилите по пътищата с цел
да бъдат намалени емисиите от превозните средства. На местните
власти са поставени екологични цели, а захранваните с въглища
бойлери в домакинствата са заменени с газови и електрически
нагреватели.
Правителствената отчетност във връзка със съобщаването на
данни за качеството на въздуха също се подобрява.
Цзя Пъй, 30-годишен жител на Пекин, който обича да спортува
на открито, споделя, че по-доброто качество на въздуха го кара
да се чувства по-добре.
"Преди, когато имаше смог, чувствах, че вдишвам прах", казва
той.

ЧИСТ ЛИ Е СЕГА ВЪЗДУХЪТ В ПЕКИН?

Въпреки напредъка средната стойност на замърсяването на
въздуха в Пекин миналата година е било над шест пъти по-голямо
от допустимото съгласно предписанията на Световната здравна
организация.
Освен това в близост до китайската столица все още има
концентрация на предприятия, които горят въглища, и това
означава, че градът продължава да е изложен на опасността от дни
с лош въздух, казва Лаури Миливирта от базирания в Хелзинки,
Финландия, Център за изследване на енергията и чистия въздух.
Кога ще има такива дни може да зависи от фактори като
автомобилния трафик или от това дали има достатъчно вятър, който
да отвее смога.
Въпреки това представители на китайските власти приветстват
постиженията на страната. По тяхна информация миналата година в
Пекин е имало 288 дни с добро качество на въздуха, като, за
сравнение, през 2013 г. те са били 176.

КАК СЕ ОТРАЗЯВА ТОВА НА ЗДРАВЕТО?

Последиците от замърсяването на въздуха може да бъдат много
сериозни, като например възпаление на очите и затруднено дишане.
"Можеше да чуете постоянно хора да кашлят заради това",
казва Миливирта, който до 2019 г. живее в Пекин.
Деца, възрастни и хора със здравословни проблеми, като
например астма, са по-предразположени на въздействието на
замърсяването. Много фините частици, които причиняват
замърсяването, могат да проникнат дълбоко в белия дроб на хората
и са свързвани със здравни проблеми като неравномерния сърдечен
ритъм и намалената функционалност на белия дроб.
По-бедните хора може да се окажат по-уязвими, ако не могат
да си позволяват пречистватели на въздуха или ако трябва да
работят на открито, казва Гоцзюн Хъ, изследовател в Хонконгския
университет и съавтор на доклада на базирания в Чикаго Институт
за енергийна политика.

КАКВО СЛЕДВА?

Китай пое ангажимент да стане въглеродно неутрален до 2050
г. Въпреки че страната все още доста разчита на въглищата за
производството на електричество, според Хъ е постигнат голям
напредък в намаляването на емисиите и бързо се развива чистата
енергия от източници като вятъра и слънцето.
"Когато е възможно, смятам, че като цяло преходът ще се
стане факт и всъщност се случва и сега", изтъкна Хъ.
В същото време той отбеляза, че правителството може да вземе
краткосрочни мерки, когато поиска, като например временно
затваряне на фабрики. Това може да помогне за гарантирането на
ясно небе за големи политически и обществени събития, като
например олимпиадата. /БТА/
/Божидар Захариев/





/НС/

---

ANALIZI 15:52:02 08-02-2022
NS1551AN.028
"Ислямска държава" - влияние

И без териториите, които контролираше,
"Ислямска държава" продължава да
има влияние в глобален мащаб


Лондон, 8 февруари /Ройтерс/
След апогея на своята мощ преди седем години, когато
управляваше милиони хора в Близкия изток и всяваше страх по
целия свят със смъртоносни бомбени атентати и стрелби,
групировката "Ислямска държава" потъна отново в сянка.
Самопровъзгласеният от нея халифат в Ирак и Сирия се
разпадна след продължителна военна кампания на водената от САЩ
коалиция, и тя претърпя и други неуспехи в Близкия изток.
Тази седмица тя загуби втория си лидер в рамките на две
години, когато Абу Ибрахим ал Хашими ал Курайши се взриви по
време на военно нападение на САЩ в Северозападна Сирия, убивайки
себе си и членовете на семейството си.
"Ислямска държава" обаче разшири дейността си в африканския
регион Сахел през миналата година, а хаотичното изтегляне на САЩ
от Афганистан може да отвори възможности за засилване на
присъствието й там.
В основния район на нейната терористична дейност - Ирак и
Сирия - тя е извършила стотици нападения през миналата година.
През януари тя се опита да проведе опит за бягство от затвор в
Североизточна Сирия, при който над 100 надзиратели и
представители на силите за сигурност бяха убити.
Ето обобщение на присъствието на групировката по света.

БЛИЗЪК ИЗТОК

Ирак, откъдето произхожда групировката, и съседна Сирия
остават епицентър на операциите на "Ислямска държава".
Някога базирана в сирийския град Рака и иракския град Мосул,
откъдето се опитваше да управлява като централизирана държава,
"Ислямска държава" сега намира убежище във вътрешността на двете
разкъсани държави.
Бойците й са разпръснати в автономни клетки, ръководството
й е в нелегалност, трудно е да се определи общият брой на
бойците й, въпреки че ООН го оценява на 10 000 души в
централните райони.
Миналия месец нападението срещу затвора в Хасака, в който са
държани стотици джихадисти, беше най-голямата акция на
организацията след колапса на халифата, която показа, че
"Ислямска държава" все още може да провежда мащабни и
смъртоносни операции.
Въпреки че връзките между ръководството и разклоненията в
други държави може да са слаби, групи от Синай до Сомалия
обещаха вярност на Курайши, когато той наследи основателя на
"Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади в края на 2019 г.
В доклад на ООН от миналата година се оценява, че в
египетската провинция Синай може да има между 800 и 1200 бойци,
верни на "Ислямска държава".
В Либия, където някога групировката държеше ивица от
територия на Средиземноморското крайбрежие, групировката е
по-слаба, но все още може да се възползва от продължаващия
конфликт в страната. В Йемен тя също е в упадък.

АФРИКА

Групи, свързани оперативно или по име с "Ислямска държава",
са само част от заплахата, която представляват бойците в Африка.
Други включват свързани с Ал Каида групировки като Ал Шабаб,
която е активна в Източна Африка, и Боко Харам в Нигерия.
"Ислямска държава" има два известни клона в Западна и
Централна Африка, които включват множество филиали.
"Ислямска държава - провинция Западна Африка" официално се
отдели от Боко Харам през 2016 г., след като една от фракциите й
се врече във вярност на "Ислямска държава" през предходната
година. Според оценки на GlobalSecurity.org през 2021 г.
групировката е имала около 3500 членове.
Западноафриканският клон на "Ислямска държава" действа
предимно в района на езерото Чад, граничещ с Нигерия, Камерун,
Чад и Нигер. В нея влизат и представители на "Ислямска държава в
Голяма Сахара" - оперативно независима подгрупа в граничния
район между Нигер, Мали и Буркина Фасо.
Публикуването през март 2019 г. от медиите на "Ислямска
държава" на снимка на бойци от "Ислямска държава в Голяма
Сахара" под надпис ISWAP ("Ислямска държава - провинция Западна
Африка") изглежда потвърждава връзката.
Африканският център за стратегически изследвания свърза 524
придружени с насилие събития през 2020 г. с "Ислямска държава" -
над два пъти повече от броя им през 2019 г. - като те са довели
до повече от 2000 смъртни случая в Мали, Нигер и Буркина Фасо.
Продължаващата заплаха от страна на различни групировки е
един от основните фактори за поредица от военни преврати в
Западна Африка през последните 18 месеца.
Една от най-смъртоносните групировки в Източна демократична
република Конго, Съюзените демократични сили (ADF), има връзка
с "Ислямска държава - провинция Централна Африка", твърди
Държавният департамент на САЩ.
Въпреки че степента на връзките на ADF с движението е
неясна, САЩ приписват на групировката смъртта на 849 цивилни
през 2020 г.
Извършените от ADF убийства са се увеличили с почти 50 на
сто през 2021 г., сочат данни на ООН. Повече от 1200 души са
били убити при такива нападения.

ЮЖНА АЗИЯ

"Ислямска държава - Хорасан" - подразделение на движението в
Афганистан и околните райони - се превърна в основна военна
заплаха в региона, след като талибаните завладяха Афганистан
през август миналата година.
Експерти казват, че основните й зони на действие са страните
в Централна и Южна Азия, както и че е ръководена от 2020 г. от
амбициозен, макар и по-малко известен, лидер на име Шахаб
ал-Мухаджир.
"Ислямска държава - Хорасан" е създадена през 2015 г. с
благословията на Багдади, твърдят западни мозъчни тръстове, и е
била страховит противник както на подкрепяното от САЩ
правителство, така и на талибанските бунтовници, въпреки че те
воюваха помежду си.
Без международни и обучени от Съединените щати сили, които
да се противопоставят, дейността на "Ислямска държава - Хорасан"
се разраства, което подхранва опасенията, че Афганистан може
отново да се превърне в убежище за войнстващи групировки, точно
както беше, когато Ал Каида нападна САЩ през 2001 г.
"Това е най-голямото притеснение в момента за всички в
региона и на Запад", каза високопоставен западен дипломат пред
Ройтерс в края на миналата година.
Москва изрази загриженост от засилването на присъствието на
"Ислямска държава - Хорасан" в централноазиатските държави.
Групировката извърши в последно време редица дръзки
нападения, най-известното от които бе сложна атака срещу
най-голямата военна болница в Афганистан през ноември миналата
година, при която загинаха най-малко 25 души, а повече от 50
бяха ранени.
Тя бе предшествана от поредица бомбени нападения, извършени
от групировката, включително самоубийствен атентат пред входа на
летището в Кабул по време на хаотичната американска операция за
евакуиране на хора, при който загинаха близо 200 човека,
включително американски военнослужещи.
Данните за числеността на "Ислямска държава - Хорасан"
варират. Комисия на Съвета за сигурност на ООН за борба с
ислямистите изчисли броя на бойците на групировката на между
1500 и 2200 души, но това беше непосредствено преди падането на
Кабул.
Има съобщения, че недоволни талибански бойци и някои
пакистански талибани са се присъединили към "Ислямска държава"
през последните месеци. A спираловидно разрастващата се
икономическа криза доведе до бедност милиони хора и остави
бивши талибански бойци без работа.
Малко индикации загатват за пряка координация по същество
между "Ислямска държава - Хорасан" и близкоизточния клон на
групировката. Някои поемания на отговорност за нападения,
извършени в Афганистан и съседни райони, обаче са
разпространявани чрез централните информационни канали на
"Ислямска държава".
/БТА/

/Пламен Йотински/



/НС/

---