site.btaНеобходими са строги санкции и мерки, защото климатичните промени ще засегнат най-много по-бедните хора, каза за БТА д-р Зорница Спасова

Необходими са строги санкции и мерки, защото климатичните промени ще засегнат най-много по-бедните хора, каза за БТА д-р Зорница Спасова
Необходими са строги санкции и мерки, защото климатичните промени ще засегнат най-много по-бедните хора, каза за БТА д-р Зорница Спасова
Д-р Зорница Спасова е доктор по Климатология от СУ, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи, и автор в Климатека. Снимка: Климатека

'Необходими са строги санкции и целенасочени мерки, защото климатичните промени ще засегнат най-силно хората с по-малко ресурси, неспособни да се опълчат на криза и жаждата за печалба на всяка цена, каза в интервю за БТА д-р Зорница Спасова.

Тя е климатолог, автор в ''Климатека'' и главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерството на здравеопазването.

В интервюто Спасова говори за мерките за адаптация на по-бедното население към изменящите се климатични условия; за въздействието им върху домакинствата, за енергийната бедност и за други проблеми, обвързващи бедността и климатичните изменения.

Защо до момента липсва проучване за степента на уязвимост на по-бедните групи население към въздействието от климатичните изменения?

- Темата за изменението на климата е нова тема, не само за България, но и за целия свят. Ние се учим ''в движение'', в хода на климатичните промени. Темата има невъобразимо количество допирни точки с много сфери на нашия живот – от техниката и земеделието, през икономиката и социологията, до здравеопазването, образованието, политиката, психологията и т.н. Съществуват и много празноти в знанията и политиките, които трябва да бъдат запълнени.

В България е направена и приета през 2019 г. Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие до 2030 година. Страната ни е една от трите последни държави в Европейския съюз (ЕС) с приета такава стратегия. В макроикономическия анализ към документа се казва, че при всички сценарии за изменението на климата ще се наблюдава увеличение на реалните цени в цялата икономика и ''е много вероятно промените в климата да доведат до нарастване на бедността в България''.

Какви мерки за адаптация на населението към промените са необходими?

- Добре е Националната стратегия към адаптация към изменението на климата и Плана за действие да бъдат допълнени с конкретни мерки за защита на уязвимите групи. Да, ще има повече бедни, но въпросът е как ще ги защити държавата. Необходимо е да бъдат предложени и приети мерки в тази посока. Вече виждаме щетите от пожарите и наводненията.

Свидетел съм, че работещите на открито не бяха пожалени и в най-жестоките горещини, и бяха принуждавани на много места противозаконно да работят. В началото на тази година Фондация ''Фридрихт Еберт'' публикува изданието ''Климатичните промени и бедността в България'', в което съм се опитала да дам отговори на някои от поставените въпроси.

Как изменението на климата влияе на благосъстоянието на домакинствата?

- В Националната стратегия към адаптация към изменението на климата се казва, че повишаването на цените на стоките вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи, и до увеличаване на бедността за домакинствата, които харчат голяма част от дохода си за тези стоки. Благосъстоянието на домакинствата зависи не само от промените в жизнения стандарт, а и от промените в доходите. Като цяло приходите както от квалифициран, така и от неквалифициран труд ще намалеят при всички анализирани сценарии. Следователно се очаква повече хора да паднат под линията на бедността следствие на комбинирания ефект от покачващите се реални цени и намаляващите приходи от труда.

Каква е връзката между енергийната бедност и все по-често настъпващите горещи вълни?

- На фона на наблюдаваното увеличение на честотата на екстремно горещото време, което оказва отрицателно въздействие върху човешкото здраве и благополучие, нуждите от охлаждане и рискът от прегряване следва да бъдат включени в уравнението на енергийната бедност. По този начин въпросът с така наречената ''лятна енергийна бедност'', т.е. невъзможността да поддържаме домовете си комфортно хладни през лятото, става все по-актуален.

В богатите страни чувствителността към горещите вълни намалява, макар и да не изчезва, поради усилията за адаптиране. Адаптацията към горещото време, както и към климатичните промени като цяло, изисква средства. Към момента климатиците са най-ефективното, макар и енергоемко решение при гореща вълна.

Как българските домакинства преодоляват тази лятна енергийна бедност?

- В България, според данни на Националния статистически институт, делът на домакинствата, разполагащи с климатик, е 46 процента, което е най-ниското ниво в Европейския съюз, а 70 процента от хората с малки доходи нямат климатик в домовете си. От особено значение е фактът, че по средства от Плана за възстановяване за България не се предвижда закупуване на климатици за представители на уязвимите групи, именно поради тяхната енергоемкост. Залага се на термопомпи, което технически не винаги е приложимо за всяко жилище.

Не е за пренебрегване и цената на електричеството, което може да накара потребителите да се въздържат от употреба на електроуреди заради високите сметки. Този въпрос ще стои с особена важност само след няколко години поради предстоящата либерализация на енергийния пазар за битовите потребители предвид големия брой енергийно бедни. Това сочи анализ на Института за икономически изследвания на БАН (ИИИ-БАН), които са препоръчали механизмът за целева помощ да разшири обхвата си.

Има ли и други причини за поява на енергийна бедност през лятото?

- В развиващите се държави е проблем дори не само липсата на климатици, но и на електричество - само 41,9 процента от населението на страните с ниски доходи е имало достъп до електричество към 2019 г. Освен това при претоварване на системата и у нас могат да се случат сривове по енергопреносната мрежа. Подобна ситуация се случи през лятото на 2023 г. в Гърция. При по-стара инсталация в дома е възможно ограничение в поставянето на енергоемки уреди, каквито са климатиците. Това също може да лиши обитателите на по-морално остарели или по-бедни жилища от възможност за охлаждане.

Как изменението на климата ще повлияе на застрахователните разходи в Европейския съюз?

-  В чисто пазарните застрахователни системи премиите се определят според риска. В резултат на изменението на климата, увеличаването на риска от наводнения например може да доведе до значително по-високи застрахователни премии, което прави търговските застрахователни пазари непривлекателни. Резултатите от изследване, публикувано през 2019 г., показват, че средната застрахователна премия, базирана на риска срещу наводнения, може да се удвои между 2015 г. и 2055 г. в Европа.

Докато застрахователното покритие срещу бедствия може да повиши финансовата устойчивост на домакинствата спрямо рисковете, причинени от изменението на климата, неравенствата в доходите предполагат, че не всички домакинства могат да си позволят застраховка, и възникват остатъчни щети. При сценарий със силно изменение на климата, застраховането почти изчезва. В резултат на това възникват регионални неравенства в способността да се използва застраховката като инструмент за адаптиране към нарастващия риск, особено в региони с под средния доход на глава от населението.

Свидетели сме как хора останаха без домове следствие на опостушителните пожари. Как процедират застрахователните дружества при такива ситуации?

-  В България честотата на природните бедствия се е увеличила значително през новото хилядолетие – с около 50 процента в сравнение с периода 1961-1990 г. Според климатичните модели през 2050 г. тази честота ще се утрои. В доклад на Световната банка за България - „Застраховка срещу климатичните промени“, се подчертава, че съчетаването на застрахователни продукти; системи за ранно предупреждение; информационни кампании, и строга нормативна уредба може да бъде от голяма полза за преодоляване на отрицателното въздействие на изменението на климата. Според направената оценка едва 8 процента от 3,6 милиона жилища в България са застраховани срещу природни бедствия като земетресения и наводнения. Такъв нисък процент на застраховане може да доведе до огромни и непланирани публични разходи в случай на тежко природно бедствие. 

Защо по-бедните хора и държави са най-потърпевши от глобалната климатична криза?

- Бедните хора са непропорционално засегнати от изменението на климата. Установено е, че те живеят в райони, изложени на суша над средното, на по-високи температури на въздуха, горещи вълни и наводнения. Бедните региони по-често страдат и от наднормено замърсяване на въздуха. От една страна, въпросните рискови райони са по-евтини и достъпни. От друга страна, понякога бедните хора нямат информация за нивото на риск или не отчитат тази информация в своите решения.

Как ще обясните връзката бедност – труд – здраве – климат?

-  Бедните хора са по-силно засегнати от болести и здравословни проблеми, които изменението на климата по всяка вероятност ще увеличи. Повишаващите се температури на въздуха ще намалят производителността на труда. По-бедните хора най-често работят на открито или в помещения без климатик. Въздействието върху производителността на труда може да бъде голямо и да намали доходите с няколко процентни пункта. Този ефект има връзка и с продоволствената сигурност, защото селскостопанските работници са най-засегнатата група работещи на открито.

Според проучване на учени от Канада и Австрия, публикувано през 2023 година, до края на века близо 1 милиард души, предимно бедни, могат да загинат следствие на климатичните промени и то при затопляне само от 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива. Същевременно, не само в исторически план, но и към момента, бедните имат най-малка вина за промените в климата. В световен мащаб към днешна дата най-бедната половина от човечеството произвежда едва 8 процента от глобалните въглеродни емисии.

Бедността може ли да задълбочи проблемите с климата?

- Действително в някои отношения бедността е причина за задълбочаване на проблемите с климата. Бедните по-често използват по-евтини, но неекологични начини за отопление, с което допринасят за замърсяването на въздуха и отделянето на парникови емисии. Често се прибягва до нерегламентирени и екологично неприемливи начини за отопляване – горене на дрехи, на автомобилни гуми, боклук, стара дограма, мебели и др.

Бедните трудно могат да си позволят електрически или хибридни автомобили без помощта на държавата или целеви програми. 

Как неравенството в обществата влияе на климатичната ситуация?

- Съществува връзка между неравенството и климатичните промени. Освен неравенството в потреблението и отделянето на емисии, за което стана дума по-горе, според доклада на Oxfam от 2022 г. богатите инвестират два пъти по-често в замърсяващи околната среда отрасли в сравнение със средния инвеститор. Свръхбогатите допринасят за климатичната криза и чрез силното влияние, което имат върху медиите, икономиката и политиката. Не трябва да се забравя, че и в исторически аспект богатите са допринесли в много по-голяма степен за въглеродните емисии, натрупани в атмосферата.

Неравенствата са свързани и със степента на уязвимост към рисковете от климатичните промени. Установено е, че броят на загиналите при наводнения е 7 пъти по-висок в страните с най-голямо неравенство в сравнение с икономически по-равните страни. В рамките на отделните държави, а и в международен мащаб, смъртните случаи от горещини също зависят от неравенството. 

Как са обвързани бедността и замърсяването?

- В обществата с по-ниска степен на неравенство хората харчат по-малко за потребителски и статусни стоки, което има пряка връзка с размера на въглеродния отпечатък. По-голямото икономическо равенство има отношение към способността на обществото да се справи справедливо с въздействията при евентуален климатичен срив. По-равните общества са по-способни колективно да управляват рисковете по начини, за да ги разпределят справедливо и да ги намалят драстично. Изследователи от Световната банка установяват, че ако неравенството бъде намалено, количеството въглеродни емисии, необходимо за изкореняване на крайната бедност, ще бъде 1/3 от това, което е при сегашните нива на икономическо неравенство.

Зорница Спасова е доктор по климатология в Софийския университет ''Св. Климент Охридски''. Тя е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването. Д-р Зорница Спасова участва като експерт при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община за периода 2021 – 2030 година. Зорница Спасова е автор в ''Климатека''. Носител е на наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество за 2023 г. и посланик на Европейския климатичен пакт.

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:47 на 27.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация