“Ако Солницата се популяризира както трябва, тук ще има поток от чуждестранни туристи“. Това казва акад. Васил Николов от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките в интервю, публикувано от в. “Аз-буки‘‘.
Акад. Васил Николов разказва как се стига до откриването на Солницата; как древните достигат до идеята за създаването й; как са реализирани разкопките на повърхността й, и защо е важно това място да бъде популяризирано от държавата.
В интервюто той обяснява, че в Тракия, както и в огромния регион на Източните и Централните Балкани, има отделни солени изворчета, места със солена трева, необходима за животните, но няма някакъв сериозен източник на сол.
По думите му без готварска сол, без натриев хлорид не може да съществува нито човекът, нито животното. Той обяснява, че след като са дошли първите земеделци и скотовъдци в днешните български земи, те е трябвало да търсят сол за себе си и за домашните животни. При това търсене в рамките на първите няколко столетия са успявали да задоволят нуждите си от натриев хлорид. Но още в края на ранния неолит, през първата половина на шестото хилядолетие пр. Хр., нуждата от готварска сол е нараснала много и група хора от днешна Южна България са преминали Стара планина, намерили са тези извори, установили се край тях и започнали производството на сол.
Акад. Васил Николов разказва, че през 1974 г., когато е студент във втори курс, с негов колега поляк, докторант в Археологическия институт, отиват до пещерата ,,Бачо Киро'', където тогава работи българо-полски екип. Обяснява, че проф. Козловски, който е ръководител от полска страна на разкопките, го кани да отиде през следващата година в Краков – три седмици на разкопки и три – в библиотеката на Ягелонския университет. В библиотеката той попада на една книга за древното солодобиване в Европа.
Акад. Николов обяснява за в. “Аз-буки‘‘, че в българската археология и старата история изобщо не се говори до тогава за ролята на солта в живота на древното общество. Темата го заинтригува. Когато се прибира от Полша, отива до Провадия. Вече знае, че това е единственото солно находище и производството на сол в България по това време е съсредоточено там. Идеята му е да установи дали има следи по повърхността от древно производство на сол. Той вижда една огромна могила, висока, поизострена – не прилича нито на надгробна, нито на селищна. Тогава решава, че ако някога стане археолог, иска да работи там. “Детската му мечта“ става да направи археологически проучвания край Провадия.
Според учения обаче държавата може единствено да спечели от този туристически обект, но в момента няма политика към проучването и използването му за туризъм, каквато липсва и за още на няколко забележителни археологически паметника в България.
Цялото интервю с акад. Васил Николов може да прочетете тук.
/ЙВЛ
/ХТ/
news.modal.text
