site.btaВ световната културна съкровищница има място за българската литература, каза проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова

"Без езика душата постепенно избледнява и изсъхва. В световната културна съкровищница има място за българската литература". Това каза в заключението на доклада си на тема идентичността като пребиваване в езика проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова на днешния Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ Регионален исторически музей - Пловдив.

"Езикът е наш дом, а в него ние сме наематели, някои за по-дълго, други за по-кратко. Като наематели оставяме различни следи в този дом, но всички ние чрез езика изразяваме своята идентичност като българи, но и като човеци", каза в изложението си проф. Панайотова.

"Българите имаме основание да се гордеем с това, което сме дали на света. Включването ни в Европейския съюз е едно, но приемането в европейското културно пространство на българския език и литература е друго и за това трябва да се борим системно десетилетия наред. Приемане на литература, писана на „малък език“, е много трудно. Литературата на българския език трябва да бъде споделяна", каза още в доклада си проф. Панайотова.

Участие във форума взе и докладът на проф. д-р Ценка Иванова, който беше представен от д-р Радостина Стоянова. Беше засегнат въпроса за цивилизационното наследство на кирилицата в съвременния контекст на комуникациите, като докладът разгледа няколко аспекта на темата: междукултурни, политически, образователни и други.  

"Въпросът за кирилицата има различна чувствителност. Кирилицата е културен коз за духовно самоосъзнаване. Тя е когнитивен компонент на националното образование в различен исторически контекст", казва в труда си проф. д-р Ценка Иванова. Тя твърди също, че българският принос за междуезиковата комуникация чрез кирилицата съдържа важна типология. 

"Двамата братя са канонизирани като светци заради превода и популяризирането на Библията на славянски език и за разпространяване на християнството сред славяноезичните народи, като „покровители“ на Европа. Зад фактологията се крият по-дълбоки проявления на цивилизационни противоборства и постижения, в които са въвлечени и азбуките", казва още проф. Иванова.

Следващият лектор в програмата на форума беше доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, който представи в доклада си историческото развитие на кирилицата. 

"Старобългарският език е първият писмено засвидетелстван славянски език. Разнообразните функции, които изпълняват, дават възможност за негово обогатяване. В различните славянски езици той се адаптира към особеностите и така се създават различните фонетични редакции. За писменото функциониране на старобългарския език са използвани две азбуки – глаголица и кирилица", разказа доц. Перчеклийски.

След това той обърна внимание на отношението на Черноризец Храбър към кирилицата. "Черноризец Храбър рязко противопоставя славянското писмо на гръцкото. То би било несъстоятелно, ако говори за кирилицата, защото две трети от нея идват от гръцката азбука. Напълно възможно е кирилицата да се появила като компромисен вариант. Невъзможно е зад името Черноризец Храбър да се крие личността на Симеон Велики", каза доц. д-р Лъчезар Перчеклийски.

"Кирилицата измества глаголицата и от 12 век остава единствената азбука в България. Причините за това са комплексни. При езиковата дублетност новото винаги измества старото. Възможно е по религиозни причини – заради схизмата - кирилицата да се е наложила в България", представи в доклада си доц. Перчеклийски. Той допълни също, че съществуват културно-книжовни паралели между България през IX-X век и България в модерното време.