site.btaСтатия във в. "Аз-буки" обяснява как при постоянно активиран имунитет се появяват реакции като автоимунни заболявания и алергии

В новия си брой в. "Аз-буки" публикува статия за изследването на молекулярния биолог и имунолог Никола Ралчев, асистент в Института по микробиология на БАН, на няколко имунни медиатора - фактори на имунния отговор (имунното възпаление) при боледували от КОВИД-19. Това са имунният медиатор MIF (migration inhibitory factor) и неговият аналог D-DT (D-Dopachrome Tautomerase), които стимулират имунния отговор, циркулират в кръвообращението и се секретират от имунните клети.

„Наричаме едни молекули провъзпалителни, а други – противовъзпалителни, защото едните стимулират  (възпаляват) имунната система, а други я потискат като кортикостероидите, например, уточнява младият учен." Ние се замисляме за имунния отговор, когато получим някакво възпаление, алергична реакция и други подобни. По принцип не се сещаме за имунната си система, ако няма повод за това“.

При влошаване на заболяването се увеличава синтезът на дадения провъзпалителен медиатор, за да се бори с болестта. Но това може да има и негативен ефект, защото в някои случаи организмът не страда толкова от самия инфекциозен агент, а от опитите на имунната система да го неутрализира. Понякога подобна свръхреакция води до по-тежка патология.  

„По време на експериментите се установява, че в групата с най-тежко болните от КОВИД-19 се наблюдава синтез на този провъзпалителен медиатор. Докато в групата с леките случаи подобен процес не се установява", казва Никола Ралчев.

При атака на инфекциозен агент първите потърпевши са възрастните, за които се казва, че имат слаб имунитет. Но интересното при тях е, че хем имат слаб имунитет, хем поддържат и постоянно провъзпалително ниво на имунната система. Когато се казва, че има свръхотговор, това означава че това не е най-правилният начин за справяне с конкретния инфекциозен проблем. 

А може ли да се коригира този „дефект“ на имунната система?

„Подобно вмешателство е сложно нещо. Не може един път да искаме висок общ имунитет, друг път – нисък, защото точно спецификите правят имунитета такъв, какъвто е. Ще дам още един пример", казва младият учен.

"Когато човек яде ябълка, в стомаха навлизат микроорганизми от нейната повърхност. Имунната система трябва да реши дали да реагира, или не. Тези бактерии може и да не са полезни, но важното е, че не са опасни. Затова имунната система на здравите хора трябва да е толерантна и да ги пропусне. Защото, ако реагира на всеки външен агент, човек ще получи свръхвъзпаление и организмът няма да оцелее. При постоянно активиран имунитет се появяват неприятни реакции като автоимунни заболявания, алергични реакции и други. Но ако се потисне имунната система, за да няма такива реакции, човек рискува да се разболее от сериозни инфекциозни болести. С други думи, не трябва изкуствено нито да активираме имунната система, нито да я потискаме. Тя трябва да е балансирана“, казва изследователят пред в. "Аз-буки". /ПВ/