site.bta В учебните програми трябва да има повече практически упражнения, заявяват 78,5% от участвалите в изследване на Синдиката "Образование"

Синдикатът "Образование" към КТ "Подкрепа" направи национално изследване относно приоритетните промени в образователната система. Проучването беше направено от 16 до 24 септември по метода на електронната анкета и с отговори "лице в лице". В анкетата участваха общо 3362 учители, родители и заинтересовани от цялата страна, съобщи председателят на синдиката д-р Юлиян Петров.

На първия въпрос: "Смятате ли, че учебните програми трябва да бъдат опростени?", 78,5% от респондентите са отговорили, че от учебните програми трябва да се освободи между 30% и 40% обем и информация, за да се отвори място за практически упражнения и формиране на компетентности.

15,4% от участниците са отговорили, че не учебните програми, а липсата на дисциплина, лошата мотивация и липсата на внимание са причините за слабите резултати в национални и международни оценявания.

На втория въпрос: "Смятате ли, че трябва да се въведе задължителна матура по математика за завършващите 12-и клас?", анкетираните са били по-категорични, като 87,6% са отговорили, че не трябва да се въвежда задължителна матура по математика. Аргументите са следните: "Не, защото личностните способности на учениците са различни" и "Не, защото това ще дискриминира учениците, ориентирани към изкуства и природни науки", съобщават от синдиката.

Само 11,2% от участниците смятат, че задължителната матура по математика ще мотивира учениците по този предмет и трябва да бъде въведена.

На въпроса: "Готова ли е образователната система за единен национален стандарт за качество?", отговорите са отрицателни: 39,6% смятат, че образователната система категорично не е готова, защото образователните институции са твърде различни, а 38,8% са категорични, че нямаме национален консенсус за качество на образованието.

Все пак 11,5% смятат, че може да се приеме национален стандарт за качество, ако се ситуират поне четири нива на стандарти за качество, съобразени със спецификата на учениците.

98,8% от анкетираните са убедени, че учителската заплата трябва да бъде увеличена с поне 20%, като така да достигне до 125% от средната брутна работна заплата (СБРЗ) за страната. Това ще даде шанс на младите учители и на мъжете да изберат учителската професия.

0,8% смятат, че учителската заплата е достатъчно висока и няма нужда от увеличение.

На последния въпрос: "Смятате ли, че неспазването на училищния правилник е основна причина за демотивацията и лошите резултатите на учениците?", 61,5% от анкетираните са убедени, че това е така. 24,8% смятат, че дисциплината не влияе на учебните резултати.

"Анализът на приоритетите от анкетата показват категорично, че учебните програми трябва бързо да бъдат променени и освободени от излишния обем, за промяна към функционална грамотност на българските ученици. Важен фокус тук е, че каквито и промени да се направят в учебните програми, учебната среда и иновационните начини на преподаване, ако не се регулира дисциплината и спазването на училищния правилник, промяна към по-добри изпитни резултати няма да има", заявяват от синдиката.

И коментират, че "неглижирането на дисциплината и правилата в училище ще продължи да генерира не само неграмотност у учениците, но и липса на толерантност, и човешки добродетели". Последният национален дебат дали да прилагаме забраната за телефони в час, е толкова вреден, защото скоро ще постави под въпрос всички мерки и правила, записани в училищния закон, образователните наредби и училищните правилници. Българското общество трябва да приеме, че образованието е основно право и се постига чрез упоритост  и трудолюбие, чрез воля за мотивация и успех, чрез градене на ценностна система. Никъде по света образованието не е било и няма да бъде социална услуга, или място само и единствено за забавление.

"От увеличението на учителската заплата зависи дали ще имаме работещи учители, а професията на учителя не може да бъде заменена", заявяват от Синдиката "Образование", с председател д-р Юлиян Петров..