Всеки пети младеж в област Велико Търново е с висше образование, показват данни на Националния статистически институт, представени в изложбата „Младежите на България в Европейското семейство“. Експозицията бе открита днес в центъра на старата столица от главният експерт в отдел „Статистически изследвания" - Велико Търново, Териториално статистическо бюро – Север - град Русе към Национален статистически институт (НСИ) в София Даниела Дончева. „Такива са данните и за България, като по-голямата част от младежите са със средно образование, но имат перспектива“, коментира тя за БТА.
Област Велико Търново е на 12-о място в страната по дял на младите хора, а големите градове са на по-предни места, защото са по-привлекателни за младежите, посочи още Дончева. Относителният дял на икономически активните млади хора в областта е близък до показателите за България като цяло. Заетите лица на възраст от 16 до 19 години са 6,6 процента при 6,2 процента за страната, при 20 – 24-годишните е 37,2 при 35,3 на национално ниво, а при 25 – 29-годишните е 56,2 при 58,5 за България. Младите хора във великотърновска област работят предимно като продавачи (16,4 процента), в сферата на персоналните услуги (9,1 процента), в добивната и преработваща промишленост, строителството и транспорта (7,6 процента).
Най-рано младежите спират да живеят с родителите си във Финландия (на 21 години), а най-късно - в Хърватия (на 34 години), каза Дончева. Европейският съюз и България са в средата на тази класация и са с близки данни (съответно 26 и 30 години). В област Велико Търново 96,2 на сто от младите хора на възраст от 16 до 19 години живеят с родителите си, което е почти идентичен дял с този в страната като цяло и в Евросъюза. При тези на 20 – 24 години процентът за региона е 67,6 при 77,3 и 74,7 за България и ЕС. При 25 -29-годишните данните са съответно 55,4 за областта, 59,8 на национално ниво и 41,7 за ЕС.
Впечатление прави статистиката, че и в България, и в Европейския съюз, относителният дял на младежите на възраст 16 – 29 години намалява на база данни от 2007 г. (когато страната ни влиза в ЕС) и от 2023 г. Показателите падат от 19,0 до 12,2 на сто за България и от 18,1 на 15,2 за Евросъюза.
Статистическите данни за това какво правят младежите в свободното си време показват, че от 92,0 до 94,8 процента от българите на тази възраст сърфират всеки ден в интернет, докато тези показатели за Европейския съюз са в интервала от 96,7 на сто до 97,2 на сто. С гейминг в страната ни се занимават 48,5 процента от младежите на възраст 16 - 19 години (при 64,8 процента в ЕС), 35,5 на сто от 20 – 24-годишните в България (при 53,7 за ЕС) и 26,3 процента от 25 – 29-годишните (при 43,3 за ЕС).
/АКМ/
news.modal.text
