site.bta Дискусия на тема "Патология на едно честване" ще обсъди втвърдяването на мита за „спасяването“ на българските евреи

 Дискусия на тема "Патология на едно честване" ще обсъди втвърдяването на мита за „спасяването“ на българските евреи
 Дискусия на тема "Патология на едно честване" ще обсъди втвърдяването на мита за „спасяването“ на българските евреи
Визията на събитието, снимка: СУ

На 3 април в Театралната зала на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ) ще се проведе дискусия на тема "Патология на едно честване" с фокус злоупотребите около 80-ата годишнина от „спасяването на българските евреи“, съобщиха от Културния център на СУ, който е организатор на събитието.

Участие в дискусията ще вземат Румен Аврамов, Александър Везенков, Иванка Гезенко.  

"Когато става дума за неудобни теми от миналото, официалните позиции винаги се коригират със закъснение спрямо критичните изследвания, които първи разкриват смущаващи факти и поставят неудобни въпроси. През последните десетилетия се появиха ред задълбочени проучвания за съдбата на евреите под българска власт през Втората световна война, които представиха по-пълно, по-прецизно и по-честно политиката на държавен антисемитизъм и депортацията на евреи от България. Никой не се е надявал, че неудобните факти и наблюдения от тези публикации веднага ще бъдат припознати от широката общественост и държавните институции, но все пак се очакваше усилията за преосмисляне да достигнат и до тях", отбелязват организаторите.

И допълват, че се наблюдава тъкмо обратното. В официалните чествания от поне десетина години протича отчетлив регрес към втвърдяване на мита за „спасяването“ и апология на реални и мними спасители; към пълно оневиняване на българската държава за провежданата антиеврейска политика; към агресивно отхвърляне на всякакви критични мнения като „антибългарска пропаганда“.

Дискусията има за цел да се обсъдят тези най-нови и несъмнено печални тенденции в политическия, обществения и научен живот. Ще бъдат засегнати редица въпроси, между които: С какво конкретно официалните позиции станаха по-ретроградни? Кои институции се проявиха и по какъв начин употребяваха и присвояваха „спасяването“? Какъв беше приносът на академичните среди? Как се преплита този негационизъм с надигащия се национализъм, с други политически употреби на миналото по линията ляво-дясно и с изострените отношения с Република (Северна) Македония? Свързан ли е той с нарастващ антисемитизъм?

Участниците във форума ще говорят по следните теми: Румен Аврамов (икономист и историк): "Държавата срещу истината"; Александър Везенков (историк): "Академичният негационизъм"; Иванка Гезенко (архивист): "За дейността и посланията на инициативните комитети (2003 – 2023 г.) за отбелязване на годишнини от спасяването на евреите в България през 1943 г.; Еми Барух (журналист): "Медии и медиатори: памет и амнезия"; Стефан Дечев (историк): "Депортациите на евреи от Македония през март 1943 г. и тяхното място в българо-македонските отношения (2013-2023 г.)"; Стилиян Йотов (философ): "Герои, роби и войници на труд". /ПВ/

 

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:50 на 26.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация