site.btaНа 7 септември се навършват 59 години от откриването на музей „Етър“

На 7 септември се навършват 59 години от откриването на музей „Етър“. Със създаването му България се стреми да догони страни като Швеция, Финландия, Естония, Холандия и Румъния, посочват от културната институция. 

Създадените обекти представляват архитектурни образци на къщи, занаятчийски работилници, сгради и съоръжения, разкриващи старинните техники, поминъка, бита и духовната култура на населението, живеещо в централните части на Стара планина от края на XVIII до началото на XX век. Това население, наречено балканджии, е една от седемте етнографски групи в България, информират от Регионален етнографски музей на открито „Етър“. (РЕМО „Етър“)

Според уредника Георги Георгиев, в научния архив на РЕМО „Етър“ се съхранява кореспонденция между Лазар Донков, основателя на музея, и Христо Вакарелски, един от водещите изследователи на традиционната култура по времето на социализма.

Христо Вакарелски е директор на Народния етнографски музея в София в периода 1945-1948 г. Етнограф с международна известност, извършвал теренни проучвания в цяла България. Обобщение на неговите занимания с традиционната българска култура е книгата му „Етнография на България“, издадена, освен на български, на полски и немски език.

„От запазените няколко писма става ясно, че Вакарелски се ангажира с това да пише в международни и български издания за идеята на Лазар Донков за изграждането на музея. В писмо от 9 август 1965 г. именитият етнограф посочва, че с откриването на музея „Габрово разрешава и осъществява една извънредно важна от историческо и от просветно (…) гледище задача от национално значение. С това България се стреми да догони страни като Швеция, Финландия, Естония, Холандия и Румъния.“ Според Вакарелски с откриването на музей „Етър“ България „се нарежда много по-рано от много други съседни и несъседни страни в редицата на музейното дело.“, казва Георгиев по повод годишнината от откриването на културната институция. 

Според специалистите от РЕМО „Етър“, той пази духа на България. Той отваря врати през 1964 година като Етнографски парк-музей. През годините се утвърждава като единствен по рода си музей на открито от типа Скансен в България. Институцията е център за проучване на традиционната култура на балканджиите от прединдустриалното общество до най-новото време.

Културната институция съхранява единствената в България колекция от действащи водни съоръжения.