Любопитството води по света журналиста и пътешественик Георги Милков, а в ръчния си багаж той събира истории и преживявания от близки и далечни страни. Част от тях Милков разказва в книгата си „Истории от ръчния багаж“, която наскоро представи и в Ловеч.
„Истории в ръчния багаж“ колкото е заглавие в прекия смисъл, толкова е и метафорично, защото пътувам само с ръчен багаж. В същото време от всичките си пътувания по света обичам да си нося преди всичко истории и преживявания. В ръчния багаж човек обикновено взима най-необходимото и в моя случай е така. За мен това е любопитството. То ме е водило през годините към всички тези неща, които са ми се случвали, сам съм търсил или са ме намирали“, каза за БТА Милков.
По време на пътуванията не забравя да вземе и със себе си и книга. „Миризмата на хартията и мастилото, прелистването на страниците, е нещото, което все още ме държи. Четенето ме развлича, обогатява, дава ми идеи“, посочи журналистът.
По думите му любопитството, освен че е водеща сила в пътешествията му, определя и избора му на професия, защото „там някъде има прекрасен, шарен и интересен свят, който ние, обикаляйки в малкото си дворче, не можем да видим, но той ни очаква, за да ни разкаже за себе си“.
Разликата между турист и пътешественик е огромна
Според Георги Милков днес възможностите за пътуване са по-големи и е много по-лесно, особено с развитието на нискотарифните самолетни компании. Разликата между турист и пътешественик обаче е огромна. „Туристът е човекът, който иска да отиде сравнително евтино някъде, да се снима с определена забележителност и да се прибере вкъщи. Той не отваря кръгозора си за повече от това, което му предлага рекламната брошура за това пътуване. Пътешественикът е готов да отиде отвъд главната забележителност, да кривне по малката уличка, да седне с местен човек, да опита от неговата храна и да се поинтересува за живота му. Пътешественикът е воден от любопитство и хъс да разбере духа и начина на живот на един град, държава народ, извън организирането пътуване“, добави Милков.
По думите му няма такава държава, в която не би се върнал, дори на местата, които той свързва с не толкова приятни емоции. „По света живеят изключително любопитни хора. Някои с голямо удоволствие споделят своята култура и бит, други са доста по-свенливи и ревниви към външния свят и често считат чужденците за натрапници, понякога с право. Самият процес на пътуване и среща с тези хора всъщност е най-интересното“, заяви още журналистът.
За почти 30 години работа като журналист за в. „24 часа“, Милков отразява най-важните събития в Триполи по случая с българските медици, бил е военен кореспондент в Афганистан и Ирак, отразява и още редица регионални конфликти в Близкия изток и Африка.
Технологиите превърнаха журналистиката в заведение тип "fast food“
По думите му да си журналист днес е много по-лесно от гледна точка на технологиите. „Кой можеше да предполага колко бърз скок ще направят технологиите и как това ще промени живота на всички ни, не само към по-добро и по-лесно, но сякаш ще обърне всичко с главата надолу, ще направи живота като пребиваване във „fast food“ заведение, в което с поръчката, която очакваш да дойде бързо, не си сигурен за качеството на храната“, посочи Милков.
По думите му в тази надпревара за бързи новини и времето за верифициране, проверка, потвърждение се е стеснило толкова критично, че ни вкара в капана на „copy-paste” журналистиката, „на претопяването ни като индивидуални творци в едно общо пюре на масовата бързо споделена некачествена и непроверена информация“.
Той вярва, че стандартите в професията имат значение и следването на тези златни правила е единственото, което може да бъде спасително за журналистиката.
„В целия този океан от „новини“, който залива социалните мрежи, хората или ще се удавят, или ще потърсят начини да се хванат за твърд камък, а това са островчетата на информация, която е проверена, качествена и изработена по онези стари правила“, заяви Георги Милков.
/АКМ/
news.modal.text
