site.btaЖивотът приключва точно тогава, когато вече няма за какво да си поговорим, смята хореографът Галина Борисова

В новия си спектакъл "4G - ретроактивна интерференция" хореографът Галина Борисова се забавлява с интерференциите, предизвикани от живеенето в група и възможните компромиси и съпротиви в процеса на взимане на индивидуални или групови решения. Единственото твърдение, с което се занимаваме е това, че животът приключва точно тогава, когато вече няма за какво да си поговорим, смята тя.

Премиерните представления са на 15 и 22 януари в софийската галерия "Етюд".

"На съзнателно и подсъзнателно емоционално ниво, човек не винаги може да синхронизира дадени избори и често предизвиква интерференции. В технологичен смисъл спектакълът е изграден от структурни правила, с много точни задачи за изпълнителите. Времетраенето на спектакъла продължава, докато участниците не решат да застанат до страната на гледащите", разказват от екипа на спектакъла. По думите им кодираната 4G технология в заглавието иронично настоява за декодиране на взаимодействието и паралелно с това акцентира върху твърдението на хореографа, че формата винаги е постфактум.

В "4G - ретроактивна интерференция" участват Виолета Витанова, Марион Дърова, Михаела Люцканова, Саша Кръстарска. Звукът е на Емилиян Гацов. Сценографията и костюмите са на Дарина Стоименова/Стодара, използван е текстилен дизайн на Евелина Гебрева.

ГАЛИНА БОРИСОВА ЗА ПРОЕКТА

"Предлагаме една ретродинамична импровизационна структура, която няма как да разяснява, тъй като движението, танцът и въобще изкуството според нас няма за цел да буквализира. Движението и тялото в пространството са полето на „вербализацията“ на неутралното. Интересува ни динамизирането, което взривява процеси и образува дейност, в която трябва или да се противопоставим, или поне най-малкото да бъдем ангажирани. Паузата е неизбежна, докато вземем решение да продължим. Фактологията, като и технологията винаги и по всяко време може да бъде дестабилизирана, или казано на сленг – да се бъгне", казва Галина Борисова.

"Свидетели сме на  нещо, което става пред очите ни, но не сме сигурни на какво присъстваме, сблъскваме се с възможна абстракция на случващото се, без никаква конкретика и контекст; илюзорна представа за несъмненото технологично бъдеще. Ще разпознаете и разберете толкова, колкото е въображението ви. Прозаична „пресметливост“ на  сценография от прецизно кодирани предмети; бутилки с ДНК, кръв, урина, биологичен материал, както и матраци с принтове на щастливо цъфнали индришета, завеси и костюми - абсолютно уеднаквени с пространството и размер unisize. Публиката присъства на ретро представата на хореографа за бъдещ живот на човеците, където животът може да се случва и без тяхното директно участие или по-скоро въпреки тяхното присъствие. Главите на хората са "пораснали" неимоверно (доказателството са кошниците на главите на изпълнителите), а еднаквите работни принтирани гащеризони и съкровеното индрише (живо - оцеляло във бели вази), са доказателство за "увехнало" съзерцание към "мечтано" бъдеще, без да се дава оценка доволни ли сме или не от тази личностна представа - измисляме си бъдеще по-скоро за свое успокоение и комфорт", допълва Борисова.

ДРУГИТЕ ЗА НЕЯ 

"От мрака изплуват тромаво клатушкащи се, странни фигури. Нахлупените на главите им плетени кошници приличат на шлемове без визьори. Върху светлите костюми са изрисувани деликатни стебла индрише. Босите крака са обути в чехли, по краката и ръцете са налепени едри парчета лейкопласт, ръцете стискат купчина пластмасови бутилки, облепени с разноцветно тиксо, а според надписите съдържат различни видове биологичен материал. Картината е чужда и неясна, но съдържа познати елементи. Болничен коридор с разбягали се пациенти по чехли, току-що изтръгнали абокатите си, или домашна сбирка на извънземни безлики тролове", коментира режисьорът Ани Васева.

/ДД