site.btaСветовната преса за Юлия Винер: Знаем България като страна на розите, сега разбираме, че е страна и на славей

Чуждестранната преса определя гласа й като блестящ сопран, чиято школовка стига до съвършенство. „Успехът, мислех си, идва без много усилия, стига да имаш талант. Постепенно, с много воля, си изградих режим и певчески навици. Научих се на строга дисциплина. Осъзнах, че гласът е фино и капризно оръжие, което не можеш да си позволиш да форсираш“, казва певицата Юлия Винер-Ченишева. Днес се навършват 95 години от нейното рождение.

„Знаем България като страна на розите. Сега разбираме, че е страна и на славей – Юлия Винер“, пише издавания в Брюксел вестник „Метропол“.

От 1961 г. Юлия Винер е постоянен гост-солист на берлинската Щатсопера, в продължение на 15 години. Там и публиката, и критиката, я обсипват с аплодисменти. Удостоена е с почетното звание на Щатсопера –  камерзингерин, за големи заслуги в развитието на певческото изкуство. Оперната прима гастролира на оперните сцени в Италия, СССР, Япония, Белгия, Франция, Куба, Полша. 

МЕЧТАЕ ДА СТАНЕ БАЛЕРИНА

Юлия Винер е родена на 17 юни 1929 г. в София, в семейство на руски емигрант от еврейски произход. Певческата си дарба наследява от баба си по майчина линия, която била много гласовита.

„Учех в католическия пансион „Санта Мария“ на ул. „Гургулят“. Там изучавахме немски и пеехме по малко. Аз обаче научавах веднага всички нови шлагери и си пеех в банята. Но мечтата ми беше да стана балерина. От петгодишна учех балет, но фаталното число 13 ме препъна – до тринайсетата си година стигнах до 13 фуетета. А всяка балерина трябва стигне до 32... След фуететата свирех на пиано, обучавах се при пианиста Ото Либих, но ми се струваше, че е по-лесно да се пее“, спомня си певицата. От пианото и балета тя усвоява умения, които й помагат за сценичното присъствие на сцената – стойката, позицията на ръцете, усет за всеки тон.

В КОНСЕРВАТОРИЯТА НА 16

На 16 години и три месеца Юлия Винер се явява на приемните изпити в Държавната консерватория, които взема успешно, но за да я запишат се налага да й извадят нови документи, тъй като няма навършени 18 години. Тя е приета в класа на Елена Ангелова-Орукин, а от следващата година учи в класа на Димитър Кожухаров. За него казва: „Той винаги ми е бил педагог и стимул. Когато не сме могли да учим някоя партия заедно, се е отразявало на изпълнението ми. От него съм усвоила един принцип – да се опитам неизменно да пея по-трудни партии“. 

През 1951 г., докато е още студентка, Юлия Винер се явява на Второто общобългарско състезание за певци и инструменталисти и печели трета награда. „Това беше голямо отличие за един студент. За повече не можеше и да се мечтае, защото конкуренти бяха най-добрите и вече утвърдени оперни певци. На този конкурс моят глас направи впечатление на проф. Веселин Стоянов и на диригентите Асен Найденов и Саша Попов“, разказва певицата.

СОЛИСТ В СОФИЙСКАТА ОПЕРА НА 24

От 1953 г. Юлия Винер е редовна артистка в Софийската народна опера. Дебютира през следващата година, точно на рождения си ден – 17 юни, в  ролята на Леонора от операта „Трубадур“ на Джузепе Верди. Този миг Юлия Винер определя за най-щастливия си момент на сцената.

„Когато дебютирах в „Трубадур“, по същото време се играеше и „Евгени Онегин“. На 24 години логично беше да изпея Татяна. Но моят музикален педагог проф. Димитър Кожухаров каза: „Като ще се давиш, в големи води да е“. Така изпях от прощъпалника си Леонора от „Трубадур“, а на 26 години – Аида. Всички ми казва, че някъде ще закъсам, но не познаха. Това беше най-щастливият ми миг“, казва певицата.

В репертоара й на софийска сцена са и ролите на Ярославна от операта „Княз Игор“, Лиза в „Дама пика“, Дездемона от „Отело“, Елизабета в „Дон Карлос“, Тоска, Виолета в „Травиата“. Ангажиментите в операта Юлия Винер съвместява с концерти из страната, на които, заедно със Софийската държавна филхармония, изпълнява арии от опери на Моцарт и Верди и други песни.

Юлия Винер е омъжена за оперния режисьор Димитър Ченишев.

ПРИЗНАНИЕ

За постиженията в кариерата си оперната прима е многократно награждавана. Носителка е на орден „Кирил и Методий“ (първа и втора степен, 1957, 1966), лауреат е на Димитровска награда (1959), отличена е с орден „Народна република България“ (1979). На 22 юли 1999 г. получава орден „Стара планина“ (първа степен) – за изключителните й заслуги към българската култура в областта на оперното изкуство.

Юлия Винер-Ченишева умира на 22 октомври 2010 г. след кратко боледуване.

/ДД

/ТЖ, НП/Отдел „Справочна“

Използвани източници: БТА, ВИНФ, 22.10.2010; „Българска музикална култура“, с. 199; „Кой кой е в България“, с.119; сп. „Българска музика“, бр. 3/1973; сп. „Народна култура“, бр. 40, 5.10.1979; в. „Вестник за жената“, 7.1.1994; в. „Континент“, 11.3.1994; в. „Труд“, 20.10.2012 и 17.6.2007; „Държавен вестник“, бр. 68, 30.7.1999;  https://www.bnr.bg/horizont/post/101134446/spomen-za-pevicata-ulia-viner.