site.btaСкулптура на първия ни композитор на фанфарна музика Александър Керков откриват в Габрово в Деня на народните будители
EZ 06:50:01 01-11-2021
RZ1803EZ.001 06:50
Габрово - Александър Керков - скулптура - откриване
Скулптура на първия ни композитор на фанфарна музика Александър Керков откриват в Габрово в Деня на народните будители
Габрово, 1 ноември /Жанет Михова, БТА/
Познатият на габровци от по-възрастното поколение вечен музикант и чаровен шегобиец Александър Керков /1901-1987/, който е музикален педагог и първият в страната композитор на фанфарна музика, вече има скулптура в една от централните градски градини в Габрово. Проектът е на женското благотворително дружество "Майчина грижа", събраните средства са чрез дарения, а фигурата - отлята от месинг и изработена от скулптора Георги Балабанов, се открива днес, в Деня на народните будители.
Целта на проекта, по който работихме екипно няколко години, е личностите от миналото, дали принос в историята, музиката и културата на града, да бъдат познати и запомнени от младите хора, обновената градска градина да стане място за социални контакти на днешните габровци, а съгражданите ни да бъдат запомнени като талантливи и нестандартни хора с чувство за хумор, каза за БТА Стефка Василева, председател на дружеството "Майчина грижа". По думите й най-характерната черта на композитора и музикален педагог Керков, е обичта му към децата, неговото безсребреничество, тъй като е дарил цялото си авторско творчество за общо ползване, както и славата му на местен зевзек, завладяващ всички с искрящото си чувство за хумор.
Обмислихме скулптура да бъда в арт-среда, в открито пространство, а не бюст, барелеф или паметник, защото Керков до късните си години не обичаше да се застоява сам вкъщи, беше все сред хората, разговаряше с тях, а чувството си за хумор и закачките си на зевзек запази през целия си живот, разказа Василева. Още преди изработването на скулптурата, тя е била убедена, че музикантът няма да бъде забравен от габровци, тъй като за него има още живи спомени.
Александър Керков - "Вечният музикант"
Професионален музикант, Александър Керков свири във военни оркестри и в симфоничен оркестър, изпълнява е камерна музика, опери, оперети. Композира и аранжира маршове, китки, потпури, концертни валсове, хора и ръченици, като има повече от 45 години музикална дейност в подготовка, обучение, ръководство и дирижиране на музикални колективи. Само в родния си град Габрово основава десет фанфарни училищни музики.
В Габрово учи до първи прогимназиален клас, а на 14-годишна възраст отива в София, където продължава образованието си. Негова благодетелка е Стефани Иван Гюзелева - съпруга на математикa и философ Иван Гюзелев. Тя е жената, която насочва младия Керков към музиката и по нейно желание през 1915 г. младежът постъпва във военната духова музика на Първи пехотен полк. Александър Керков живее в София близо 10 години, през които свири в две военни духови музики и симфоничен оркестър. По настояване на диригента на симфоничния оркестър - маестро Георги Атанасов, постъпва в Музикалната академия, където изучава виолончело и цугтромбон. Наред с тях Керков изучава и всички духови и ударни музикални инструменти.
За него е създаден и документален филм под наслов "Вечният музикант" - на Оскар Кристанов, носител на "Златният ритон" от Пловдив, 1980 г. и на Специалната награда на журито от фестивала във френския град Лил, 1980 г. В годините, когато е заснет "Вечният музикант", Александър Керков продава лотарийни билети и балони на улицата, и ръководи училищен духов оркестър, забавлява хората с остроумия и разкази за миналото си.
Интерес към личността на Александър Керков проявява и режисьорът Георги Стоев-Джеки, който е автор на филма за него - "Летете с Росинант" /2007/. Основната музикална фраза в този филм е на Керков, за която Горан Брегович казва: "Оооо, по-хубава от тази аз не мога да измисля!". Георги Стоев е автор и на игралния филм "Нашият Шошканини" /1982/, в който приживе участва и Александър Керков.
Завръщане в Габрово
През 1926 г. Керков се завръща в родния си град, където до 1931 г. свири като професионален музикант в оркестрите на немите кина "Майчина грижа" и на театъра. През 1930 г. основава духовата музика при Техническо училище "Д-р Н. Василиади", която ръководи в продължение на 10 години, а година по-късно създава първия танцов оркестър, който става известен с името "Джаз Керков", и го ръководи 18 години. Следват фанфарните музики на Девическото професионално училище при на женското благотворително дружество "Майчина грижа", Втора прогимназия "Неофит Рилски", Първа прогимназия "Радион Умников" - общо десет младежки духови оркестри, създадени и ръководени от 30-те до края на 60-те години на миналия век. Габровци го помнят и като странникът, който през лятото си реже ръкавите на сакото, за да не му е горещо, а през зимата ги пришива отново. Помнят го и с емблематичните му фрази "Уважавай старостта, тя е твоето бъдеще" и "Всичко е вятър, само вятърът не е вятър".
Александър Керков - за себе си
"През годините, в които основах фанфарните музики, имаше голяма нужда от ноти, а такива за фанфарна музика липсваха. Поради това аз се наех да преодолея тази нужда и с денонощен упорит труд и вдъхновение, в продължение на пет години, успях да задоволя нуждата от ноти. Станах първият български композитор по фанфарна музика. Композирал съм, аранжирал и пригодил за фанфарна музика повече от сто марша, китки, потпури, увертюри, валсове, хора, ръченици и други; 36 броя концертен материал от народни песни. Без да съм търгувал с произведенията си, всичко съм завещал за подарък на децата - малките фанфаристи, за спомен на всички фанфарни музики в цяла България, като първи детски композитор", е записал музикантът в своята автобиография, запазена в Държавен архив.
Друг любопитен документ в архива посочва, че през 1965 г. се сформира комисия към Окръжен народен съвет - Габрово, за да "обследва" цялостната музикална дейност на Александър Керков. Комисията решава, че "Неговите музикални произведения прослушани от комисията на брой 55 по списък да бъдат откупени от Комитета по култура и изкуство и издадени, за да задоволят нуждата на стотиците фанфарни музики в страната, които търсят такива материали, а те липсват на пазара. В цялата страна няма композитор на песни за фанфарна музика. Това е един самобитен талант, който трябва да се използува...".
За паметта на габровци
През 2018 г. женското благотворително дружество "Майчина грижа" дава начало на инициативата за изработване и експониране в градска среда на скулптурна фигура на Александър Керков. Стойността на проекта е 26 200 лева, част от които са събрани чрез дарения, а Община Габрово подкрепя проекта с 15 хиляди лева по програмата си за култура. Стефка Василева посочи за БТА, че в непосредствена близост до скулптурата на Александър Керков ще бъде поставена табела с QR-код. Чрез него всеки ще има достъп до сайта на проекта с цялата информация за личността на музиканта, дигитална изложба за живота и дейността му, създадена от Държавния архив, музикалното произведение на Керков "Безименний марш", в аранжимент на габровския музикант и композитор Илко Илиев, до спомени на габровци за него и филма "Вечният музикант" на Оскар Кристанов, чиито наследници са дали правото за публикуване.
/РЗ/
RZ1803EZ.001 06:50
Габрово - Александър Керков - скулптура - откриване
Скулптура на първия ни композитор на фанфарна музика Александър Керков откриват в Габрово в Деня на народните будители
Габрово, 1 ноември /Жанет Михова, БТА/
Познатият на габровци от по-възрастното поколение вечен музикант и чаровен шегобиец Александър Керков /1901-1987/, който е музикален педагог и първият в страната композитор на фанфарна музика, вече има скулптура в една от централните градски градини в Габрово. Проектът е на женското благотворително дружество "Майчина грижа", събраните средства са чрез дарения, а фигурата - отлята от месинг и изработена от скулптора Георги Балабанов, се открива днес, в Деня на народните будители.
Целта на проекта, по който работихме екипно няколко години, е личностите от миналото, дали принос в историята, музиката и културата на града, да бъдат познати и запомнени от младите хора, обновената градска градина да стане място за социални контакти на днешните габровци, а съгражданите ни да бъдат запомнени като талантливи и нестандартни хора с чувство за хумор, каза за БТА Стефка Василева, председател на дружеството "Майчина грижа". По думите й най-характерната черта на композитора и музикален педагог Керков, е обичта му към децата, неговото безсребреничество, тъй като е дарил цялото си авторско творчество за общо ползване, както и славата му на местен зевзек, завладяващ всички с искрящото си чувство за хумор.
Обмислихме скулптура да бъда в арт-среда, в открито пространство, а не бюст, барелеф или паметник, защото Керков до късните си години не обичаше да се застоява сам вкъщи, беше все сред хората, разговаряше с тях, а чувството си за хумор и закачките си на зевзек запази през целия си живот, разказа Василева. Още преди изработването на скулптурата, тя е била убедена, че музикантът няма да бъде забравен от габровци, тъй като за него има още живи спомени.
Александър Керков - "Вечният музикант"
Професионален музикант, Александър Керков свири във военни оркестри и в симфоничен оркестър, изпълнява е камерна музика, опери, оперети. Композира и аранжира маршове, китки, потпури, концертни валсове, хора и ръченици, като има повече от 45 години музикална дейност в подготовка, обучение, ръководство и дирижиране на музикални колективи. Само в родния си град Габрово основава десет фанфарни училищни музики.
В Габрово учи до първи прогимназиален клас, а на 14-годишна възраст отива в София, където продължава образованието си. Негова благодетелка е Стефани Иван Гюзелева - съпруга на математикa и философ Иван Гюзелев. Тя е жената, която насочва младия Керков към музиката и по нейно желание през 1915 г. младежът постъпва във военната духова музика на Първи пехотен полк. Александър Керков живее в София близо 10 години, през които свири в две военни духови музики и симфоничен оркестър. По настояване на диригента на симфоничния оркестър - маестро Георги Атанасов, постъпва в Музикалната академия, където изучава виолончело и цугтромбон. Наред с тях Керков изучава и всички духови и ударни музикални инструменти.
За него е създаден и документален филм под наслов "Вечният музикант" - на Оскар Кристанов, носител на "Златният ритон" от Пловдив, 1980 г. и на Специалната награда на журито от фестивала във френския град Лил, 1980 г. В годините, когато е заснет "Вечният музикант", Александър Керков продава лотарийни билети и балони на улицата, и ръководи училищен духов оркестър, забавлява хората с остроумия и разкази за миналото си.
Интерес към личността на Александър Керков проявява и режисьорът Георги Стоев-Джеки, който е автор на филма за него - "Летете с Росинант" /2007/. Основната музикална фраза в този филм е на Керков, за която Горан Брегович казва: "Оооо, по-хубава от тази аз не мога да измисля!". Георги Стоев е автор и на игралния филм "Нашият Шошканини" /1982/, в който приживе участва и Александър Керков.
Завръщане в Габрово
През 1926 г. Керков се завръща в родния си град, където до 1931 г. свири като професионален музикант в оркестрите на немите кина "Майчина грижа" и на театъра. През 1930 г. основава духовата музика при Техническо училище "Д-р Н. Василиади", която ръководи в продължение на 10 години, а година по-късно създава първия танцов оркестър, който става известен с името "Джаз Керков", и го ръководи 18 години. Следват фанфарните музики на Девическото професионално училище при на женското благотворително дружество "Майчина грижа", Втора прогимназия "Неофит Рилски", Първа прогимназия "Радион Умников" - общо десет младежки духови оркестри, създадени и ръководени от 30-те до края на 60-те години на миналия век. Габровци го помнят и като странникът, който през лятото си реже ръкавите на сакото, за да не му е горещо, а през зимата ги пришива отново. Помнят го и с емблематичните му фрази "Уважавай старостта, тя е твоето бъдеще" и "Всичко е вятър, само вятърът не е вятър".
Александър Керков - за себе си
"През годините, в които основах фанфарните музики, имаше голяма нужда от ноти, а такива за фанфарна музика липсваха. Поради това аз се наех да преодолея тази нужда и с денонощен упорит труд и вдъхновение, в продължение на пет години, успях да задоволя нуждата от ноти. Станах първият български композитор по фанфарна музика. Композирал съм, аранжирал и пригодил за фанфарна музика повече от сто марша, китки, потпури, увертюри, валсове, хора, ръченици и други; 36 броя концертен материал от народни песни. Без да съм търгувал с произведенията си, всичко съм завещал за подарък на децата - малките фанфаристи, за спомен на всички фанфарни музики в цяла България, като първи детски композитор", е записал музикантът в своята автобиография, запазена в Държавен архив.
Друг любопитен документ в архива посочва, че през 1965 г. се сформира комисия към Окръжен народен съвет - Габрово, за да "обследва" цялостната музикална дейност на Александър Керков. Комисията решава, че "Неговите музикални произведения прослушани от комисията на брой 55 по списък да бъдат откупени от Комитета по култура и изкуство и издадени, за да задоволят нуждата на стотиците фанфарни музики в страната, които търсят такива материали, а те липсват на пазара. В цялата страна няма композитор на песни за фанфарна музика. Това е един самобитен талант, който трябва да се използува...".
За паметта на габровци
През 2018 г. женското благотворително дружество "Майчина грижа" дава начало на инициативата за изработване и експониране в градска среда на скулптурна фигура на Александър Керков. Стойността на проекта е 26 200 лева, част от които са събрани чрез дарения, а Община Габрово подкрепя проекта с 15 хиляди лева по програмата си за култура. Стефка Василева посочи за БТА, че в непосредствена близост до скулптурата на Александър Керков ще бъде поставена табела с QR-код. Чрез него всеки ще има достъп до сайта на проекта с цялата информация за личността на музиканта, дигитална изложба за живота и дейността му, създадена от Държавния архив, музикалното произведение на Керков "Безименний марш", в аранжимент на габровския музикант и композитор Илко Илиев, до спомени на габровци за него и филма "Вечният музикант" на Оскар Кристанов, чиито наследници са дали правото за публикуване.
/РЗ/
news.modal.header
news.modal.text