Сърбия би искала да увеличи обема на доставките на газ от Русия като част от ново газово споразумение, по което страните работят в момента, каза днес сръбският вицепремиер Александър Вулин пред репортери в кулоарите на Веронския евразийския икономически форум във Обединените арабски емирства, съобщи ТАСС.
„Бихме искали увеличение (на доставките)“, каза Вулин в отговор на въпрос какви газови доставки очаква Сърбия по новото споразумение.
Договорът за доставки на руски газ изтича през март догодина. Сърбия до голяма степен зависи от Русия за доставките си на газ, въпреки че се стреми да диверсифицира енергийните си доставки, отбелязва Ройтерс.
Вулин подчерта, че тази година през зимата доставките на газ от Русия за Сърбия вече са се увеличили. „След това ще имаме ново споразумение и мисля, че няма да има проблеми“, добави вицепремиерът.
Вулин каза още, че Сърбия разчита споразумението да бъде подписано скоро. По думите му то ще бъде постигнато при най-добри условия.
„Да, скоро ще подпишем ново споразумение, и имаме забележителни условия, най-добрите от възможните,“ каза проруският вицепремиер на Сърбия.
През ноември сръбският министър без портфейл, отговарящ за международното икономическо сътрудничество и социалното положение на църквата в страната и чужбина, Ненад Попович заяви, че Сърбия очаква да подпише ново газово споразумение с Русия през пролетта на 2025 г. при същите условия.
На 1 януари 2021 г. Газпром започна да доставя газ за Сърбия по нов маршрут. От Русия газът се транспортира по морския газопровод „Турски поток“ и по-нататък през Турция, след това през България постъпва в Сърбия.
Според Федералната митническа служба на Русия през 2021 г. Сърбия е закупила 2,551 млрд. куб.м. м руски газ.
Вулин посочи днес още, че Сърбия не изключва възможността да изникнат проблеми с плащането на доставките на руски газ след въвеждането на американските санкции срещу Газпромбанк, но Белград сега обсъжда този въпрос с Газпром.
Сръбският вицепремиер добави, че Сърбия не е въвеждала никакви санкции срещу Русия.
Това е наша политика и позиция на президента (Александър) Вучич, отбеляза той.
Сърбия, която е страна кандидат за членство в ЕС, отказва да се присъедини към западните санкции срещу Русия, въведени заради инвазията в Украйна, въпреки че Белград осъди агресията на Москва.
Вулин каза също така, че Сърбия е заинтересована да проучи какво представлява групата БРИКС и какво може да предложи тя на Белград.
„БРИКС става по-важен, отколкото беше преди. БРИКС демонстрира сила. И ние сме много заинтересовани и наистина искаме да проучим БРИКС. Да разберем какво ново има там и какво може да ни предложи БРИКС“, каза той.
Групата БРИКС включваше първоначално Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, но от началото на тази година се разшири с Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Египет и Етиопия.
Вулин отбеляза още, че не е сигурен в желанието на ЕС да приеме Сърбия. Според него, за да стане Сърбия част от евросъюза, трябва да изпълни редица условия.
„Например, ЕС иска от Сърбия да признае т.нар. Косово. Няма да го направим. ЕС иска въвеждане на санкции срещу Русия. Не искам да го правя“, уточни той.
Сърбия не признава обявената през 2008 година независимост на някогашната си област Косово.
От друга страна, както отбеляза сръбският вицепремиер, БРИКС не иска нищо, за да се присъедини някоя страна към групата.
/ВН/
news.modal.text
