site.btaЕС планира да инвестира 584 млрд. евро до 2030 г. за модернизация и подготовка на електроенергийните мрежи, посочиха от ЦИД на кръгла маса

С цел да подобри електропреносната свързаност и да повиши капацитета на мрежите да присъединяват нови ВЕИ мощности, през ноември 2023 г. Европейската комисия започне План за действие за мрежите, който предвижда инвестиции в размер на 584 милиарда евро до 2030 г. Интелигентните мрежи и дигитални технологии като сензори, автоматизация и изкуствен интелект може значително да оптимизират управлението на електроенергийните потоци и да предвиждат колебанията в търсенето. Така потреблението може да се пренасочва към периоди с високо производство на ВЕИ, което и да ограничи екстремалното натоварване на мрежата. За България, ключовият въпрос е как тези съвременни технологии и решения могат да бъдат внедрени ефективно, за да се гарантира стабилността и устойчивостта на мрежата. Това са някои от основните теми, които бяха обсъдени по време на кръгла маса: "Еволюцията на българската мрежова инфраструктура: модернизация и дигитализация", която бе организирана от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) днес.

Управлението на електроенергийната мрежа става все по-сложно в контекста на бума на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Нестабилността и непредсказуемостта на ВЕИ производството води до дисбаланси, които следва да се управляват от мрежовите оператори чрез децентрализирани решения за повече гъвкавост. Честите излишъци на електроенергия в светлата част на деня през последната година са довели до това, че половината от смущенията в честота на електропреносната система на континентална Европа са причинени от излишъците в България, каза директорът на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията на откриването на кръглата маса.

Председателят на парламентарната Комисия по енергетика в 49-о Народно събрание Делян Добрев заяви, че капацитетът на мрежата е претоварен само в една трета от денонощието и то не на всички места в България. За да се оптимизира използването на мрежата е въведена гъвкава схема за присъединяване на вятърни мощности и батерии за съхранение, които да допълват производството на фотоволтаичните централи като използват капацитета на мрежата в часовете, когато не грее слънцето. Той подчерта, че, за да не се увеличава тежестта върху потребителите, тарифите за мрежови услуги следва да останат регулирани на равнища, които не повишават значително електроенергийните цени. За целта технологичните инвестиции на мрежовите оператори следва максимално да се финансират със средства от Европейския съюз.

Главният изпълнителен директор на "Електрохолд" Карел Крал подчерта, че високотехнологичните решения са налични, но тяхното внедряване може да доведе до значително увеличение на мрежовите такси. Той обясни, че България има най-ниските цени за мрежови услуги в ЕС и това обуславя по-ниските общи инвестиции на мрежовите оператори. Той очерта и нуждата от ефективни стимули за промяна на потребителските навици, което би спомогнало балансирането на мрежата. В тази връзка обърна и внимание, че България все още няма система от гъвкави тарифи, които да стимулират потребителите да потребяват електроенергия в часовете, когато производството е най-високо и съответно цената най-ниска.

Рад Станев, ръководител на лаборатория "Устойчивост на електроенергийните системи” в Техническия университет, обясни, че ситуацията, с която се сблъсква българската електроенергийна система е нова за целия свят и технологичното познание не е налично, а трябва да се създаде. Все още не се заделят средства за развитие на човешкия капацитет за справяне с новите предизвикателства пред мрежите. Наблегна и на необходимостта от актуализиране и адаптиране на правилата за управление на електропреносната мрежа, които са писани преди 20 години, и не отговарят на нуждите за сигурност и гъвкавост на мрежите. Следва да се разработят мерки, които не изискват големи инвестиции, но ще имат значителен положителен ефект за ефективното управление на мрежата.  

Калоян Стайков, главен икономист на Института за енергиен мениджмънт, смята, че основният приоритет на енергийната политика, като цяло, и на по-доброто управление на електроенергийните мрежи трябва да бъде гарантирането на независимата работа на енергийния регулатор. Необходима е и актуализация на съществуващата регулаторна рамка, която да гарантира равнопоставеност между частните и публичните субекти при финансиране и изпреварващо развитие на сектора.

Мирослав Ризов, системен архитект в направление "Автоматизация в Енергетиката" към "Шнайдер Електрик" България, представи набор от налични технологични решения като подчерта, че софтуерните и хардуерните решения следва да вървят ръка за ръка. За да се дигитализира управлението на мрежите е необходимо да се осигурят физическите устройства, които събират данните на място, а именно интелигентните електромери.

Севдалин Станев, изпълнителен директор на Loren Networks, наблегна необходимостта от анализирането на огромен
обем от данни в реално време посредством изкуствен интелект и предоставянето на информиран избор и решения на диспечерите, за да се предотвратят аварии и технически проблеми. Той сподели, че подобни автоматизирани решения за по-добро планиране ще изиграят решаваща роля при адаптацията на мрежовите оператори към климатичните
промени и все по-честите екстремални природни явления.

Участниците в дискусията се обединиха около тезата, че технологични решения са налични, но липсата на финансиране и кадри са ключови пречки пред прилагането им. Те бяха единодушни, че както физическата инфраструктура, така и регулаторната рамка имат нужда от адаптиране към новите условия. Потребителите могат да играят изключително важна роля в балансирането на мрежата, ако им бъдат предложени подходящи стимули и те се превърнат в активни участници на електроенергийния пазар.