site.bta Във времена на кризи за България би било огромен актив да бъде част от еврозоната, каза Владимир Данаилов от Съюза за стопанска инициатива

В турбулентни времена, във времена на кризи, за България би било огромен актив да имаме като опора една от двете най-силни валути в света - еврото, да бъдем член на паричния съюз, да може да защитаваме българската позиция там, да имаме възможност да участваме във вземането на решенията. Това каза Владимир Данаилов от Съюза за стопанска инициатива (ССИ) на форума "Еврозоната и бизнесът - предимства и предизвикателства". 

Във форума, организиран от ССИ, участваха Илия Лингорски, член на Управителния съвет на БНБ, депутати, представители на Хърватската национална банка, на работодателски организации на Хърватия, Румъния и България, на бизнеса.

Данаилов каза, че България отдавна е взела стратегическото решение да бъде част от еврозоната. В последните години огромна и ключова работа е свършена, така че днес да можем да кажем, че сме на финалната права и ни остават няколко важни, значими, може би нелеки стъпки, за присъединяване към еврозоната, каза той. Данаилов отбеляза ползи от приемането на еврото, сред които вдигане на доходите, намаляване на бариерите за инвестиции, увеличаване на доверието към икономиката ни. 

Огнян Златев, ръководител на Представителството на ЕК в Хърватия, който се включи онлайн, изтъкна постигнатото от Хърватия по стратегическите цели на страната за европейска интеграция. Няма досега нито една държава членка на ЕС, която да е успяла за толкова кратък период от членството си в ЕС, по-малко от 10 години, да постигне стратегическите си цели - членство в Шенген и в еврозоната, добави той. Златев отбеляза, че това е постигнато, защото Хърватия има поставена ясна национална стратегическа цел да стане по най-бързия начин член на евроатлантическите структури, има визията и плана за постигането й, има и разбирането на гражданите защо това е важно, постигнато с усилена комуникация вътре в страната и навън с лобиране и привличане на поддръжници на международната сцена.

Това според Златев са неща, от които можем да се поучим – ясна цел, план за постигането й, упорита работа и комуникация към гражданите и партньорите ни навън. Златев цитира данни за икономически резултати в Хърватия след присъединяването й към еврозоната от началото на годината, които оборват дезинформации, свързани с темата. От началото на годината до края на първото тримесечие ръстът на БВП на Хърватия е 2,8 процента.

Инфлацията в началото на годината е 10,8 процента, сега е около 8 процента, има увеличение на чуждестранни инвестиции и на макроикономически показатели, социологически проучвания показват, че подкрепата за членство в еврозоната се е увеличила значително, изброи Златев. Той добави, че всичко това е доказателство за полезността и стратегически правилния ход, който страната е направила за все по-пълноценна интеграция в ЕС.