site.btaВъзможно ли е национално помирение, изследва журналистът Ваньо Стоилов с книгата си „Сплав човешка“
Възможно ли е национално помирение? Защо българите сме постоянно на два лагера – русофили и русофоби, комунисти и антикомунисти? Това изследва журналистът Ваньо Стоилов с книгата си „Сплав човешка“. В нея са събрани истории за българи срещу българи, преди и след 9 септември 1944 г. Книгата бе представена от автора снощи в родния му Ямбол.
За да потърси отговорите, подкрепени с факти и свидетелски разкази, той се заравя в купища документи в държавните и военни архиви в страната, издирва редица личности, свързани със знакови събития у нас. „Сплав човешка“ започва своя живот през 1986 г., за да се появи през 2023 г., разказа Ваньо Стоилов.
„Книгата е задълбочен журналистически труд в 392 страници. Поне аз за 50 години не съм срещал такъв тип книга. Винаги се пише за едната страна, обикновено се пропуска другата“, отбеляза председателят на Дружеството на писателите в Ямбол Тенко Тенев на представянето.
„Историите разказват за необявената гражданска война, която се вихри най-малко от 1918 г. насам, от Владайското въстание. Търсих събития отпреди и след 9 септември 1944 г., но не произволни, а такива, с които съм се сблъсквал през журналистическата си практика“, обясни Ваньо Стоилов.
„Сплав човешка“ разказва за чирпанлията Васил Узунов. Негово стихотворение дава и името на книгата. Заради политическите си убеждения Васил Узунов след 1944 г. е лежал в затвора цели 28 години или по-дълго от най-известния политически затворник в света Нелсън Мандела.
Място в книгата намира и разстрелът в Ястребино през 1943 г., когато са убити 18 души, сред които шест деца. През 1986 г. Ваньо Стоилов записва разказите на свидетели и близки на убитите, за да бъдат публикувани във в. „Работническо дело“. Историите им обаче излизат „много променени и осакатени“, а той още тогава си обещава да видят бял свят в автентичен вид някой ден.
В „Сплав човешка“ попада и необичайната съдба на Мария-Роза – единственото у нас партизанско бебе, родено в планината и спасено по волята на жандармерист, участвал в наказателната акция срещу родителите ѝ. Попада и историята на жандармериста, който въпреки желанието си, не успява да осинови пеленачето, чиито родители са убити.
Разказва и за атентата на гара Буново, който е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на 9 март 1985 г. с бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас – София.
Финалът на книгата дава доза оптимизъм, че националното помирение е възможно, разкрива Ваньо Стоилов. В „Човешка сплав“ е и паметникът в село Винище в Монтанско, на който са записани 86 имена на загинали по политически причини – и преди, и след 9 септември 1944 г.
„Моята теза е, че все едно поколение някога в България ще прости и ще постигне национално помирение и единение. Тази държава не може и не бива да е вечно разделена. Все отнякъде трябва да почнем, както Васил Златаров е почнал от проекта си за закон за националното помирение“, вярва той.
Ваньо Стоилов е журналист от 45 години, като повече от половината от тях е кореспондент на „24 часа“ в Стара Загора, Сливен и Търговище. „Сплав човешка“ е втората му книга. Отличена е с наградата „Златно перо“ от Съюза на българските журналисти през 2023 г.
/ХТ/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text