site.btaСпоред доклад на Сдружение "За Земята" през 2022 г. в България са изгорени 266 512 тона отпадъци

Според доклад на Сдружение "За Земята" през 2022 г. в България са изгорени 266 512 тона отпадъци
Според доклад на Сдружение "За Земята" през 2022 г. в България са изгорени 266 512 тона отпадъци
Пресконференця на Сдружение "За Земята". Снимка: Кореспондент на БТА във Велико Търново Марина Петрова

Според доклад на Сдружение "За Земята" през 2022 г. в България са изгорени 266 512 тона отпадъци, съобщи в пресклуба на БТА във Велико Търново Десислава Стоянова, експерт към неправителствената организация.

Предмет на проучването са отпадъци от пластмаса, текстил, използвани автомобилни гуми и RDF, използвани в инсталациите за изгаряне на боклук. Данните от доклада показват, че количеството изгорени отпадъци за 2022 г. отговаря на приблизително 15 процента от общия разрешен капацитет. Като член на Европейския съюз, България е задължена да постигне определени цели при управлението на битови отпадъци, като до 2030 г. трябва да постигне 60 процента рециклиране и до 10 процента депониране, каза Стоянова.

Според авторите на доклада наличието на съоръжения за изгаряне на отпадъци ограничава развитието на мерки за предотвратяване на отпадъците и системите за разделно събиране и рециклиране като изземва рециклируемите материали, много от които имат висока калорична стойност, подходяща за горене.

Заключението на еколозите е, че с инсталациите за изгаряне на отпадъци се подкопава преходът към кръгова икономика и постигането на европейските цели за управлението на отпадъци.

Според адвокат Регина Стоилова, един от най-големите проблеми е, че информацията за количествата и вида изгорени отпадъци от оператори, които имат комплексни разрешителни, е публична, но няма достъп до информация за изгарящи инсталации за неопасни и опасни отпадъци с по-малък капацитет. Тя подчерта, че подобна информация бива отказвана от Изпълнителната агенция по околна среда, дори след подадено заявление за достъп до информация. Според нея достъпът до тази информация трябва де свободен и да се регламентира.

Като друг съществен проблем тя открои сроковете за обжалване при наличието на дадено инвестиционно намерение за изграждане на инсениратор за изгаряне на отпадъци на територията на дадена община. Тези срокове трябва да са поне едномесечни, а не на принципа на общата процедура от 14 дни, каза тя.

Този доклад показва, че цари хаос в управлението и политиката за изгаряне на отпадъци, каза Димитър Палов от гражданското сдружение "Ти решаваш". Той подчерта, че е нужна висока юридическа експертиза, за да се проследят разрешителните процедури за подобни инвестиции и даде пример с усилията на активистите на сдружението, които се противопоставят на изграждането на голям завод за изгаряне на отпадъци край павликенското село Върбовка.

Липсата на институционална прозрачност позволява на инвеститори като фирма "Петрургия", която има концесия за добив на базалт в близост до Павликени, да продължи съдебните битки срещу гражданските активисти в опита си да изгради завод за преработка на RDF отпадъци, с чиято енергия да произвежда базалтова вата, допълни Палов. Той припомни, че след втори експертен съвет в РИОСВ-Велико Търново инвестиционното намерение е отхвърлено, но инвеститорът обжалва решението пред Административен съд-София област.

През септември се очаква решение на Върховния административен съд, след чието произнасяне гражданската организация ще обяви какви ще бъдат действията й, насочени към опазването на здравето на хората, екосистемите, биологичното земеделие и туризъм в павликенския край.

/СС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:30 на 22.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация