site.btaНаричаните „тъмни векове“ преди Възраждането не са били толкова тъмни, показва изследване на проф. Хитко Вачев

Наричаните „тъмни векове“ преди Възраждането не са били толкова тъмни, показва изследването на проф. Хитко Вачев, посветено на православното храмово строителство и архитектура в българските земи от ранните векове на османското владичество.

В интервю за БТА археологът към Регионалния исторически музей във Велико Търново посочи, че дълги години в историографията периодът в българската история между XV – XVIII век е определян като тъмен - в който не е било създадено нищо особено. В продължение на 40 години  той изследва този период, а с най-новата си монография, озаглавена "Църковно строителство и архитектура по българските земи през XV – XVIII век“,  доказва, че тези векове са твърде интересни. 

Проф. Вачев е акцентирал върху материалната култура от този период, в която има несъмнени постижения както в архитектурата, така и в дърворезбата, в златарството и други художествени области, независимо от тежките условия на живот  за християните в Османската империя. 

Книгата е с обем от 472 страници и съдържа 118 черно-бели и 32 цветни илюстрации. Представени са подробни планове и сведения за строителството на функциониращите през разглеждания период 381 митрополитски, епископски, селищни и гробнични храма, разположени в 203 населени места. Специално място е отделено на историческото развитие на установените от това време 210 действащи манастира. Всичко това е разгледано на фона на историческите сведения за Търновската митрополия с нейните епископии в Червен, Ловеч, Преслав, Враца. Обхванати са Видинска, Софийска, Кюстендилска, Самоковска, Мелнишка, Пловдивска, Смолянска, Одринска, Несебърска, Созополска, Варненска, Силистренска митрополии и Агатополската епископии.

По думите на проф. Вачев,  християните от онези векове са били особено изобретателни при усилията си да издигнат храм.  Едно от изискванията на ислямското законодателство е предвиждало възстановяване на християнски храм, на място, където по-рано е имало такъв, от времето на средните векове. Оказва се, че има и много селища, където християните са успявали да извоюват правото да построят изцяло нова църква, посочи проф. Вачев.

Това са предимно районите, в които християните са имали по-специален статут, като охранители на проходи, овцевъди и занаятчии, извършващи различни важни за империята и нейната хазна дейности. Това е ставало срещу известен подкуп, така съответният управител на района негласно си е затварял очите за строежа на християнския храм, посочи проф. Вачев.

Според него в онова време подкупът е бил един от двигателите за изграждането на православните храмове. Данните, които представя в своята книга показват, че това става и мащабен процес във времето, когато вече в рамките на самата империя се е формирала една прослойка от поробеното население, която разполага със значим икономически ресурс. Същевременно на много места църквите са се издигали с дарителски средства на цялото село, така процесът за изграждането на църкви на практика не е прекъсвал, но на всяко място и във всеки период от тези четири века, се е осъществявал с различна специфика, която е описана в изследването, посочи археологът.

Най-многобройни са новоизградените храмовете в селищата около старопланинските проходи. Същевременно има и места, където населението е капитулирало още при завладяването и не е дало сериозен отпор спрямо нашествениците. Там е съществувал по-либерален режим, съхранил храмове и манастири, които не са били разрушавани и са функционирали във времената преди Възраждането, каза историкът.

Интересно място е Арбанаси със своите седем християнски храма, които са сред шедьоврите на православната архитектура, посочи проф. Вачев. Причината е, че  Арбанаси е митрополитски комплекс, със статут на резиденция на търновския митрополит. По тази причина всеки един от търновските митрополити в периода от края на 16-и до 18-и век е инициатор, същевременно и дарител за изграждането на седемте арбанашки църкви. Затова Арбанаси се приема като поклонническо място, своеобразен български Йерусалим. В момента шест от тези църкви са реставрирани, приключили са археологическите проучвания на църквата „Св. Димитър“, очакват се средства за завършването на реставрацията на стенописната украса и на този храм, изграден през същия период.

Селото е създадено през 15-и век от албанци, българи и гърци, обединени от християнството. Църквите в него са новоизградени, без да бъдат издигнати върху останки от времето на Средновековието - факт, доказан от археологическите проучвания, посочи проф. Вачев.

Изводът от дългогодишните проучвания е, че така наречените тъмни векове преди Възраждането не са били толкова тъмни, което е логично, защото Възраждането не може да се роди от нещо, което не е съществувало. Според учения тогава е имало силна и сплотена християнска общност на територията на днешните български земи,  която е отстоявала себе си с различни инструменти, защото времената са били такива. Това говори за устойчивостта на християнското население. „Следователно, християнството е това, което  ни спасява и подготвя почвата за Българското възраждане и всички процеси след това“, подчерта проф. Вачев.

В отделна глава са проследени етапите и особеностите в архитектурното развитие на основните типове храмове – еднокорабни и триконхални църкви и псевдобазилики с подробен каталог на изследваните паметници и научна литература.

Представянето на книгата ще се състои на 12 декември (вторник) в читалнята на РНБ “П. Р. Славейков“ от проф. д-р Красимира Мутафова от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".