site.btaУчени от 7 държави обсъждат край Варна употребата на нелинейни вълни в изучаването на черните дупки и изкуствения интелект

Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ е домакин на работна среща на учени, които обсъждат употребата на солитоните в изучаването на черните дупки в космоса и изграждането на изкуствен интелект. В работната среща участват експерти от САЩ, Канада, Румъния, Германия, Англия, Ирландия и България. 

За БТА доц. д-р Стоян Мишев от факултета „Социални, стопански и компютърни науки“ в университета посочи, че солитоните са устойчиви нелинейни вълни. По думите му в рамките на форума учените съобщават новости, свързани с разширението на теорията на гравитацията, създаването на невронни мрежи чрез симетрични преобразувания, изчислителни техники за анализ на данни от експерименти за изследване на елементарни частици.

Линейните задачи се решават относително лесно, но голямото богатство на ефекти в природата и в човешките дейности се дължи на нелинейни ефекти, посочи Мишев. Той уточни, че по темата с гравитацията учените работят в няколко посоки. Стандартната теория на Айнщайн за относителността в повечето случаи е валидна, но се търсят правилни варианти за нейното обобщаване, които да опишат по-широк клас явления на по-големи разстояния - с големината на Вселената, обясни Мишев. И допълни, че теориите с модифицирана гравитация са полезни за описания на астрофизически обекти, най-вече такива с голяма компактност, каквито са черните дупки.

Сред акцентите на форума е и изучаването на тъмната материя. По думите на Мишев е представена новаторска разработка от САЩ за възпроизвеждане по естествен начин на явленията, които се дължат на тъмната материя.

Учените търсят и внедряване на физически принципи в моделите за машинно обучение, каза още експертът. Идеята е да се подхожда по различен начин към дизайна на невронните мрежи. Крайната цел е когато машината т.е. изкуственият интелект се използва, тя да дава реалистични предложения.

Работното съвещание във Варненския свободен университет е организирано съвместно от Института за съвременни физически изследвания и Института за физико-математически изследвания на висшето училище, с подкрепата на фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката.