Последните данни на учените показват, че в Черно море има 26 инвазивни вида. Една част от тях – 9, са ракообразни, останалите са зообентосни. Това каза днес проф. Валентина Тодорова от Института по океанология към БАН, която заедно с доц. Кремена Стефанова, представи доклада на научното звено за съвременното състояние на околната среда в морето и пред български бряг. В дискусията участваха министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, началникът на Басейнова дирекция във Варна Явор Димитров, директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите Ерджан Себайтин. Домакин на срещата бе Националният пресклуб на БТА във Варна.
Чуждите видове могат да са риск за биологичното разнообразие, посочи Тодорова. Тя припомни, че оценките за присъствието им в морето през годините варират между 41 и 293 вида. По последните данни обаче инвазивните видове за българското Черноморие са 26.
Два от чуждите видове имат сериозно въздействие върху местното биоразнообразие и черноморската хранителна мрежа – рапана и Мнемиопсис лейди. Рапаната е внесена в Черно море през 40-те години. За около 15 години се разпространява повсеместно по крайбрежието. С появата на тези охлюви се свързват изчезването на ядливата стрида и силното намаляване на черната мида и мидата-гребен. Днес разпространението на рапаната пред българския бряг е ограничено до около 45 метра дълбочина, като най-голямо е на 10-20 метра.
Зоопланктонният вид Мнемиопсис лейди за пръв път е установен в началото на 80-те години. Видът се адаптира изключително лесно, създава обширни популации, като оказва влияние най-вече върху зоопланктоядните риби, защото е техен конкурент за храната. След 1995 г. навлиза още един вид медуза ктенофора – Берое овата, също хищник. В морето вече се срещат и други чужди видове зоопланктон, които обаче могат да се разглеждат и като хранителен ресурс за някои риби.
/АКМ/
