Акцент на форума бяха успешни европроекти по трансграничното сътрудничество, образованието и културата

site.btaКонференция на БТА "Европа на Балканите: Общо бъдеще" събра представители на местната власт и академичната общност във Велико Търново

Конференция на БТА "Европа на Балканите: Общо бъдеще" събра представители на местната власт и академичната общност във Велико Търново
Конференция на БТА "Европа на Балканите: Общо бъдеще" събра представители на местната власт и академичната общност във Велико Търново
Снимка: Бисер Тодоров/БТА

Конференция "Европа на Балканите: Общо бъдеще" събра днес представители на местната власт, академичната общност и културните институции в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) във Велико Търново.
Форумът, чийто модератор бе кореспондентът на агенцията в старопрестолния град Марина Петрова, се организира по проекта "Европа на Балканите: Общо бъдеще", изпълняван от БТА с подкрепата на Европейската комисия.

Сред целите му са по-добро разбиране на ролята на политиката на сближаване, включително на Балканите, повишаване на осведомеността за проекти, финансирани от Европейския съюз чрез Кохезионната политика, насърчаване на открит диалог за резултатите от изпълнението ѝ на местно ниво, както и на гражданското участие по въпроси, свързани с политиката на сближаване.
Това е пореден проект след "Европа в България: Общо бъдеще", осъществен от БТА.

Подобни форуми имат практическа стойност, заяви заместник-областният управител на Велико Търново Валентин Михайлов

Заместник-областният управител на Велико Търново Валентин Михайлов каза, че подобни форуми имат определена практическа стойност за гражданите на областта, тъй като обобщават постигнатото и дават визията за развитие през идните години. 

"Ползите от европейските програми за развитие са несъмнени, но за да бъдат оценени като безспорни, са нужни още усилия. Трябва да покажем, че всички европейски граждани, в това число и ние, които сме на Балканите, сме равни по права, по принос и по отговорности", каза Михайлов. 

Той съобщи, че като част от Северния централен район за планиране Великотърновска област има устойчиви резултати в предишния програмен период 2014 - 2020 година. Тогава по европейските фондове са сключени около 1500 договора за над 350 млн. лева. По този показател област Велико Търново е на второ място след Русе. 

"Тази добра основа обаче трябва да се надгражда, а с новите проекти да се търси постигане на основна стратегическа цел за областта - транспортната свързаност. Трябва да се реализират големите инфраструктурни проекти като автомагистрала "Хемус" и високоскоростния път Русе - Велико Търново, които от дълги години очакваме. Реализираното им означава повече инвестиции, повече туристи и по-добро качество на живот както за гражданите на областта, така и в по-голям мащаб - за гражданите на Балканите и на Европейския съюз", заяви заместник-областният управител на Велико Търново.  

Обществото усеща материалното от европроектите, но по-качественият измерител е това, което не се вижда, каза Мариела Цонева от ОИЦ-Велико Търново

Мариела Цонева - директор на дирекция "Европейски фондове и програми" към Община Велико Търново и ръководител на проекта, по който функционира Областният информационен център (ОИЦ) във Велико Търново, заяви, че обществото по принцип усеща материалното, т.е. това, което се вижда - дали е инфраструктура, дали е обзавеждане, или пък подобряване на технологичните процеси в дадено производство. 

"Моето мнение е, че по-добрият и качествен измерител е това, което не се вижда - инвестирането в бъдещите образователни, интелектуални, професионални квалификации на подрастващите, както и на специалистите, които работят в сферата на образованието. Искаме да имаме измерими индикатори, които да ни подсказват, че ние сме част от Европейския съюз", обясни Цонева. 

Тя представи и статистически данни по отношение на последния програмен период и осъществените проекти в областта. Сключени са 1538 договора на обща стойност 382 203 612 лева. 
Най-много проекти са финансирани по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" - 810, които са на обща стойност близо 106 млн. лева. 

"Това е сериозен ресурс, който поставя област Велико Търново на второ място след Русе в Северен централен район за планиране. За съжаление Северен централен район за планиране все още е на предпоследно място в списъка от шестте района за планиране. Надявам се в края на новия програмен период да се похвалим, че сме в златната среда, а защо не и малко по-напред", каза Цонева.

Тя информира, че по т. нар. "Дунавска програма", която е много интересна, през последния програмен период в България не е подаден нито един проект. Според нея може би плашещото е, че трябва да се търсят партньори от други държави. 

Цонева съобщи, че през новия програмен период в област Велико Търново вече са сключени 28 договора на обща стойност 12,8 млн. лева. 

Великотърновският университет е един от основните инициатори на Балкански университетски център

Проф. Николай Кънев, заместник-ректор по научноизследователската и художественотворческата дейност към Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", каза, че подходящите партньори са на 90 процента ключът към успеха на даден проект. 

"В същото време това е голямо предизвикателство, защото изисква огромен човешки ресурс и капацитет", каза заместник-ректорът. 

Той съобщи, че във връзка с пълноценното използване на възможностите за финансиране Великотърновският университет е един от основните инициатори за създаване на Балкански университетски център, чиято финална фаза на регистрация е въпрос на седмици. За председател на Управителния съвет, който предстои да бъде регистриран, е избран заместник-ректорът по учебната дейност на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов. 

"Това е структура, която ще обедини възможностите на университети от повечето балкански страни. В него участват висши училища от Румъния, Гърция, Сърбия, Северна Македония, Албания. Основна цел е реализиране на подходящи проекти, които да бъдат трансгранични и по възможност дори с участието на няколко партньори едновременно", каза проф. Кънев. 

Той обясни, че Великотърновският университет е в контакт с редица висши училища на Балканите, като се отработват варианти за кандидатстване при отваряне на скорошни инструменти. Той даде пример, че един от университетите е този в румънския град Крайова. 

От своя страна доц. Венета Христова - преподавател във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", разказа за проект, свързан с развитието на нов иновативен инструмент в областта на предприемачеството. 

"Този проект предизвика невероятен интерес сред нашите партньори, в това число и на партньорите от Балканите. Един от тях е от Босна и Херцеговина. Проектът събира на едно място студенти, преподаватели и предприемачи. Идеята е да се заснеме кратък филм за опита на предприемача в някаква посока - било то успех на негов проект, или по стартиране на инициатива. Младите хора искат да видят визуализиран учебен материал", каза доц. Христова. 

По думите ѝ по проекта ще бъде създадена и дигитална библиотека. Тя ще включва всички заснети филми, като това е възможност да се рекламира област Велико Търново с постиженията и успехите. 

Доц. Христова разказа и за друг проект, свързан с разработването на "чатбот" по предприемачество. 

"Ние активно използваме "чатбот". Този проект приключи миналата година, като два месеца по-късно получихме статут на добра практика. Много сме горди", каза доц. Христова. 

Симулационен комплекс помага за превенцията при бедствия и аварии

Доц. Ваня Димитрова - директор на Институт "Научноизследователска и иновационна дейност" (ИНИИД) към Националния военен университет "Васил Левски", заяви, че са припознали нуждата да работим по европейски проекти. 

"Това е една от възможностите за нас да финансираме нашите идеи в сферата на науката, на иновациите, на предприемачеството. Университетът работи по различни проекти още от 2012-а година", каза доц. Димитрова. 

Тя обясни, че един от големите проекти е финансиран по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Той е свързан със създаването на Център за компетентност. Става дума за квантова комуникация. 

"За нас е изключителна привилегия да работим по този проект, ръководител на който е Институтът по роботика на БАН. Създадени са три лаборатории - за подпомагане и управление на риска в сферата на сигурността, за борба с бедствия, аварии и симулационен комплекс за подпомагане управление на риска в сферата на сигурността. 
Симулации как се къса стена на язовир и за какво време разливът ще достигне до първото населено място са само част от дейностите.

С Община Велико Търново са организирани и пилотни обучения за управление на ресурси при кризи. С този симулационен комплекс може да се симулира също разлив на река, катастрофи, задръствания. 

"Добрата новина е, че проектът ще има продължение. В момента го разработваме и до месец ще подадем документите по новата Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация. По друг проект успяхме да направим оптични инфраструктури от два района и да подобрим платформата си за дистанционно обучение", каза доц. Димитрова. 

Великотърновската библиотека дигитализира фонда си по проекти

Доц. Калина Иванова, директор на Регионалната библиотека "П.Р.Славейков" във Велико Търново, обясни, че по проекти е поставено началото на дигитализацията и изготвянето на методологии, подпомагащи цифровата конверсия на библиотечните фондове и в малките библиотеки. 

Друг проект, в който културният институт участва, е свързан със създаване на методология и стратегии за дигитализация на фамилни филмчета. 

"Това са фондове, които вследствие на еволюцията на техническите средства често пъти не могат да бъдат ползвани и видени от младите поколения. Причината е, че техниката, с която са направени е остаряла", обясни доц. Иванова. 
Друг проект е свързан с обучението на библиотечни специалисти за обслужване на незрящи хора. 

Началото на поредицата от конференции по проекта "Европа на Балканите: Общо бъдеще" бе дадено на 20 декември миналата година в София. Последваха форуми в Русе, Букурещ и Разград, а утре ще има дискусия в Силистра.  
До август 2024 г. БТА ще организира конференции в градовете Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Самоков, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, както и трансгранични конференции в Белград, Босилеград, Одрин, Скопие и Солун. 

/ВД/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:28 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация