site.btaАмулет, смятан за най-ранното свидетелство за християнството по българските земи, е сред новите находки в резервата край Дебелт

Амулет, смятан за най-ранното свидетелство за християнството по българските земи, е сред новите находки в резервата край Дебелт
Амулет, смятан за най-ранното свидетелство за християнството по българските земи, е сред новите находки в резервата край Дебелт
Снимка: Христо Стефанов / БТА

Сребърен амулет е една от най-новите ценни археологически находки, открити при разкопките на Националния археологически резерват и древна римска колония - Деултум, близо до село Дебелт, Община Средец. Смята се, че амулетът е най-ранното свидетелство за християнството по българските земи. След извършената реставрация и анализ на неговия надпис, в момента той може да бъде видян в музея към резервата, заяви за БТА неговият уредник - археоложката Дора Тодорова. 

Находката е открита при последните разкопки от лятото на 2023 г. на научен екип с ръководител Красимира Костова и заместник научен ръководител доц. д-р Иво Чолаков от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ при БАН). Тогава в гробно съоръжение до главата на покойник археолозите попадат на сребърен слитък. След реставрацията, извършена от Силвия Борисова, слитъкът е разгърнат и се оказва амулет с имената на двама от архангелите: Гавриил и Михаил, както и на Пазител Христос.

"Думата „Пазител“ (ΦΥΛΑΞ) е едновременно и определение на Христос, и указание за функцията на амулета да пази своя носител. Ранните християни са се пазели да не бъдат разпознати, поради което Христос е бил изписван с различни символи. В случая амулетът е поставен в гробното съоръжение, далеч от очите на хората, поради което името на Христос е изписано, а първата буква, завъртяна на 45%, образува формата на кръст. Тази особеност е позната в някои много ранни християнски надписи", обясни Тодорова. 

Уредничката на музея допълни, че тълкуванието на амулета и неговата датировка са дело на един от най-добрите епиграфи в Европа – гл. ас. д-р Николай Шаранков, с който екипът на резервата работи в разчитането и публикуването на откритите при разкопки надписи. 

В своя анализ, публикуван в специализираното издание "Arheologia Bulgarica" д-р Шаранков аргументира датировката с изписването на +ΡЄICTOC с ЄI вместо I. Според него употребата на кръста и включването само на архангелите Гавриил и Михаил категорично потвърждават, че амулетът принадлежи на християнска общност, а датировката му го превръща в най-стария християнски паметник с най-ранното споменаване на Христос от територията на България.

"В надписи, видими за всички, ранните християни никога не заявявали открито религиозната си принадлежност. Тя била загатвана чрез невинни изображения като птици или риби, или с изрази, които не събуждали подозрение. Говорело се не за Иисус Христос, а само неопределено за „Бог“ или „Господ“ – думи, които били използвани и от езичниците за техните божества. Единственият ранен пример от България за споменаване на Божия Син е в надгробен надпис от Пловдив, античния Филипопол, от първата четвърт на III в. В него обаче името Иисус е предадено чрез шифър – вероятно познат само на християните – като числото 888. Докато в амулета от Деултум, закътан и недостъпен за чужди очи, било безопасно името Христос да се появи без кодове и недомлъвки", пише още в анализа си Шаранков. Според него откриването на толкова ранен християнски паметник именно в Деултум не е неочаквано, защото римската колония е първото селище със сигурно засвидетелствана християнска общност и епископ по нашите земи.

Колония Деултум е първата римска колония по нашите земи, основана през I в. сл. Хр., населена с ветерани на VIII-ми Августов легион. Проучването на колонията се отнася към 80-те години на ХХ в. и днес екипът археолози на Националния археологически резерват „Деултум – Дебелт“ разполага с богата информация от няколко обекта. Един от тях е Южният некропол на колонията, проучван спасително четири сезона. При проучванията на некрополите са открити добре запазени и разнообразни находки, които се излагат в музея към резервата. Сред тях са стъклени балсамарии и лакримарии, медицински инструменти, детски играчки и биберони, накити, керамика, военни атрибути, музикални инструменти, които са част от бита на жителите на Деултум, обясни още археологът Дора Тодорова.

/ТС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:56 на 03.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация