"Ето ме сега с "Едно възможно начало", защото след 18 години човек може би пак е дебютант. А може би всяка книга е дебют." Това бяха част от думите на писателката Тодора Радева, с които тя представи втората си издадена книга с кратки разкази след първата, която излиза през 2005 г., по време на 39-ото издание на Празници на изкуствата "Аполония", което се провежда в Созопол между 28 август и 5 септември.
В разговор с редактора на книгата Биляна Курташева тя разказа за това как съвместява ролята на писател и на културен мениджър, защо предпочита формата на разказа и как се раждат част от текстовете в книгата, която определи като "книга за вътрешния ни свят".
"В никакъв случай не се връзвайте на това заглавие "Едно добро начало". Това не е дебютна книга. Тодора Радева е добре познато име и присъствие в българската литература от 90-те години насам", заяви в началото на срещата редакторът на изданието Биляна Курташева и допълни, че "книгата има двойно дъно, има подхлъзване, както е в повечето от разказите".
Курташева припомни също, че първата книга на Радева "Седем начина да увиеш сари около тялото" е от 2005 г., както и че авторката има много роли в съвременната българска литература. Освен писателка, тя е създател на фондация "Прочети София", прави литературния фестивал "Литературни срещи", в рамките на който в България гостува Олга Токарчук. Нейна е също така инициатива за така наречените "Скрити букви", които материализират под формата на пейки буквите от кирилицата, които не се срещат в латинската азбука и продължават да обикалят България и света. Радева е организатор и на "Литературните маршрути на София", които показват "невидимата София, литературните нишки, които свързват неочаквани части от града или неочаквани времена", допълни редакторката.
На въпрос как съчетава толкова много роли и как успява да бъде едновременно писателка и литературен мениджър, Тодора Радева отговори, че след като това е първата ѝ книга след 18 години пауза, "очевидно писателката в мен губи позиции спрямо всички останали неща". "В моя път всъщност писането ме направи културен мениджър", допълни тя и разказа, че през 90-те години започва да публикува разкази в издания като "Литературен вестник" и "Капител". След като кандидатства по програма "Дебюти" на Национален фонд култура, минава курс по културен мениджмънт, а за премиерата на първата си книга, заедно с оформителката Мила Попнеделева-Генова, организират и изложба с шалове. "Сега, вече като основател на фондация "Прочети София", често обичам да казвам, че ние съчетаваме различни изкуства, но по някакъв начин това стартира още тогава с премиерата на книгата", поясни писателката. Тя допълни, че покрай наградата "Южна пролет", която тогава получава за дебют, посещава и литературен фестивал във Виена, където вижда пример за съчетаване на множество изкуства, който я вдъхновява да започне да се занимава с това след завръщането си.
Тодора Радева обясни, че след успеха на първата си книга не е спряла да пише, но "на човек му се иска да направи нещо различно, например роман, макар че аз много харесвам разкази". Тя припомни и думите на Георги Господинов от открития разговор на "Аполония" предходния ден, когато той заяви, че срещата с други талантливи писатели смирява. "Така много дълго време пишех, но не публикувах. Парадоксално, събитията, които правя, доведоха и до втората книга, защото тя стана резултат, благодарение на един танцов спектакъл, който имах възможност да направя по свои текстове, след което решихме тези текстове да излязат и в книга."
Биляна Курташева коментира, че в казаното от Тодора Радева е проблеснала "тази йерархия, на която като че ли робува литературата, а именно, че разказът трябва непременно да бъде път към романа". "Това не е непременно лошо, но съвсем не е задължително всеки автор на проза да живее под игото на бъдещия роман", заяви още тя и даде като пример Борхес, който до последно пише само разкази, които в основата си са "роман в миниатюр", както тя ги определи.
Според Курташева жанрът на късия разказ е специален жанр, защото, от една страна, заради ограничения си обем, той е "нещо като опитно поле, като лаборатория на художествената проза, но от друга страна, в рамките на това опитно поле се раждат шедьоври". Тя допълни също, че в книгата на Радева има пунктиран скрит роман, тъй като има няколко разказа, които оформят гръбнака на книгата и се въртят около трима герои, които се намират в един особен любовен триъгълник.
"Когато поставям герои в някакъв разказ, в главата си пиша романи за всеки един от тях. Аз разигравам за себе си миналото и бъдещето им. Харесва ми предизвикателството какво точно да подбереш от всичко, което мислиш за тези герои и ситуацията, в която попадаш. Кое е излишното? Как да очертаеш така, че това, което се случва, да е достатъчно и завършено в себе си, а в същото време да съдържа и всичко останало, което е само за теб като писател и не се излива в думите. Харесва ми как историята идва със своя ритъм, идва покрай една фраза, ситуация и ти съвместяваш всичко това в нея", разказа писателката. Тя обясни, че романът, който е искала да напише, всъщност е направен от различни разкази. "Затова ми беше толкова лесно в тази книга да поднеса историята през погледа на всеки един от тях и тя да продължи през някой друг", допълни още Радева.
Писателката обясни, че в книгата има "галерия от различни картини": "Има жена, която претърпява домашно насилие. Има ситуация на развод. Героинята на Рая е изтъкана от болка и от травми, които идват още от детството. Има история за начина, по който ежедневието ни докарва почти до лудост и за това как отваряш вратата си вечер и искаш да се обърнеш и да избягаш. Има много ситуации, които обикновено не избухват в някакъв гняв, а героините ми по-скоро задържат в себе и дори по някакъв начин обръщат към себе си целия този гняв или просто бягат." Тодора Радева обясни също, че разказът "Едно възможно начало", който дава и заглавието на сборника, е всъщност въпрос за възможното начало на болката в живота на героинята Рая.
Приканена да разкаже откъде идват гласовете на нейните разкази и как се раждат историите в тях, Тодора Радева с усмивка сподели, че има щастливо детство и дори, след като прочита написаното, майка ѝ я пита дали има да сподели нещо, което тя не знае. "Всъщност аз не съм от писателите, които разказват свои собствени истории. Просто в живота ми няма толкова интересни истории. Освен това вярвам в казаното от Джанет Уинтърсън, че в литературата е важна автентичността", допълни тя.
Авторката обясни, че разказите ѝ тръгват от някакви ситуации или думи, но те обикновено са разкази за това какво се случва вътре в самия човек. Затова определи и "Едно възможно начало" като книга за това какво се случва във вътрешния ни свят. "Може би големият въпрос, който ме занимава, а занимава и всички нас, е за това как се разбираме с другите, доколко се познаваме и доколко можем да общуваме", каза още тя.
