site.btaНа Бъдни вечер е важно около трапезата да се събере цялото семейство, разказа пред БТА Елена Ковачка

На Бъдни вечер е важно около трапезата да се събере цялото семейство. Това е един от най-светлите български празници. Ден, в който християнският свят чака раждането на Иисус Христос. Както в различните краища в България, така и в самоковските села той се празнува традиционно с постни ястия, разказа пред БТА Елена Ковачка, която живее в село Доспей. Облечена в народна носия, тя приготви празничната трапеза, като показа как се прави питката с късмети. 

Тя добави, че е важно на трапезата да се сложат нечетен брой ястия, както традицията повелява, за да може годината да е здрава и благословена. По думите й в самоковското село Доспей на масата се слагат – ошаф, зелеви сърми с ориз, пълнени сушени чушки с боб, тематична питка наречена „вечерник“, на която се изобразяват различни предмети и фигури от бита. Тематично върху питката се изобразява оборът на животните, къщата, членовете на семейството, както и полята и нивите, посочи още Ковачка. Тя добави, че в ошафа се слага черна слива, круша, стафиди, смокини и други сушени плодове. 

Елена Ковачка каза, че е важно традициите да се спазват и предават от поколение на поколение. „По този повод искам да покажа на моята внучка как се приготвя трапезата за Бъдни вечер, защото това е смисълът – да покажеш и предадеш опита си на по-младите“, каза още тя. Двете домакини приготвиха трапезата за предстоящата вечер.

Ковачка каза, че е важно да има и орехи тази вечер и всеки от семейството да отвори по един, за да провери каква ще е следващата година, ако е здрав – ще е силна и благодатна, а ако е развален – слаба и с болести. 

Тя добави, че по традиция на Бъдни вечер се вечеря на пода, като се реди слама, за да може точно да се пресъздаде обстановката от чакането на Спасителя.

В селото от няколко години за здраве и благополучие обикалят коледари. Коледарската група минава през всички къщи, като със себе си носи и икона, която оставя в последната къща, разказа Ковачка. В тази къща трябва да живее девойка, която не е омъжена. Този обичай се прави, за да може през следващата година тя вече да се задоми. На следващия ден момичето заедно със своето семейство трябва да занесе иконата в местната църква.