site.btaОБНОВЕНА Мръсният въздух причинява 11 000 смъртни случая годишно в България, посочиха експерти на дискусия в Световния ден на белия дроб

По данни на Световната здравна организация мръсният въздух причинява 11 хиляди смъртни случая годишно в България, посочи Елена Цонева – Папуджиева от „Портал на пациента“ на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София, посветена на Световния ден на белия дроб.

Пресконференцията на тема „На въздух“ – да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението“ събра експерти от сферата на здравеопазването и неправителствения сектор, сред които проф. д-р Коста Костов – национален консултант по пневмология и фтизиатрия на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) и консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Света Анна“, д-р Тихомир Мустаков – алерголог от Българско дружество по алергология, председателят на Дружеството на кардиолозите в България доц. д-р, дм, Васил Трайков, председателят на Българското дружество по инсулт доц. д-р Росен Калпачки, председателят на Сдружение „Жените в бизнеса и професиите – София“ Росина Тодорова и др. 

Според експертите от сдружение „Въздух за здраве“ подобряването на качеството на въздуха може да намали смъртните случаи при болните от диабет с 18 %, от исхемична болест на сърцето - с 14 %, с 15 % ще се намали смъртността от инсулт, а с 6 % - смъртните случаи при новородените. 

Председателят на Българското дружество по инсулт доц. д-р Росен Калпачки коментира, че една от причините за високото ниво на случаите на инсулт в България е, че българинът е доста урбанизиран в своя бит. Огромна част от населението, поне в делничните дни прекарват в големите градове. Експертите се обединиха около тезата, че качеството на въздуха и профилактиката са важни и трябва да предшестват лечението.

По време на дискусията бе представен и проектът „Пейка на здравето“, който има за цел да бъдат проведени здравни дискусии с ученици от специалисти.  

Идеята за проекта се породи от нашето виждане като родители, че в забързаното ежедневие нито семейството, нито в училището, се отделя достатъчно време, за да образоват децата ни в здравен аспект. Наблюдаваме една, по наша преценка, ниска здравна култура на подрастващите поколения, посочи Росина Тодорова, председател на сдружението „Жените в бизнеса и професиите – София“, което организира проекта "Пейка за здравето". 

По думите на Тодорова подрастващите четат интернет и се опитват да наваксат пропуските чрез него. Тя разказа, че в момента тече допитване сред ученици с какви проблеми се сблъскват и от каква информация биха имали нужда, какви специалисти и какви партньори да се поканят в кампанията, свързана със здравното образование. 

По време на допитването са били установени десетина въпроси, които учениците виждат като най-проблемни. 

„В тази част на проекта дефинирахме три дискусии, които ще се случват на пейката, която вид символ от нашата народопсихология.  Затова го избрахме“, обясни Тодорова. „Идеята ни е на пейките условно да седнат деца, студенти, родители, учители, пациентски организации, организации на лекари, дружество на специалисти, общопрактикуващи лекари, за да можем да обсъдим и да видим къде са пробойните и как бихме могли да си партнираме всички, за да запълним тези пробойни“, допълни тя. 

Тодорова посочи още, че на 24 октомври темата на дискусията ще е свързана с въздуха, на 31 октомври – за зависимостите, а на 7 ноември ще се дискутира храненето и болестите, свързани с храненето, спорта и начина на живот. 

В отговор на въпрос на БТА  дали проектът има фиксирано начало и край, тя отговори, че идеята е да бъде  устойчив и продължителен. "Защото колкото повече комуникираме, с колкото повече хора разговаряме, излизат нови и нови проблеми, които би следвало да адресираме. Нашата идея е да привлечем колкото може повече партньори и да организираме колкото може повече дискусии“, каза Росина Тодорова. 

Тя добави, че първият етап на проекта се реализира с  подкрепата на Столична община и финансиране по програмата „София град на младите и активните“. За догодина планираме още различни дейности, като продължаване на допитването и оттам ще се опитаме да извадим наистина реалните проблеми и теми, които вълнуват младите хора, обясни Тодорова.