site.btaНищо не може да въздейства повече от истината, каза театралната режисьорка Неда Соколовска в Шумен

Нищо не може да въздейства повече от истината, каза театралната режисьорка Неда Соколовска в Шумен
Нищо не може да въздейства повече от истината, каза театралната режисьорка Неда Соколовска в Шумен
Неда Соколовска работи в Шумен по театрален проект, свързан с липсата на вода. Снимка: кореспондент на БТА в Шумен Антоний Димов.

Театралната режисьорка Неда Соколовска започна работа с трупата на Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ по вербатим спектакъл, чиято премиера се предвижда да бъде на 16 май, в края на фестивала „Друмеви театрални празници“. Работното заглавие е „Без вода“.

„Работата с актьорите по тази тема стартира преди дни. Събираме интересни разкази на шуменци, свързани с темата за водата, която за всички е до болка позната и всеки има някакъв личен опит, свързан с нея. Този опит може да бъде по-комедиен или не, може да се разполага в цялата жанрова палитра. За нас в едно документално театрално изследване е много ценно точно събирането на документални истории, които показват каква е обществената нагласа към даден проблем, какво се случва в живота на човека, когато няма вода, как се отразява това на битието на един обикновен човек, защото по новините ние виждаме протестите, виждаме институционалната страна на проблема, ясно е общо взето какво се случва, нещата не са толкова сложни и толкова невидими за просто око, но никой не знае как този проблем се отразява на конкретния човешки живот“, каза пред репортер на БТА Неда Соколовска. „Ето тук, ние като едни, да кажем може би в кавички театрални антрополози, се явяваме, за да съберем тези парчета лични истории и да направим от тях един колаж, който ще се превърне в малко театрално представление“, добави Соколовска.

На въпрос на репортер на БТА къде по скалата от едно до десет по болезненост се разполага темата за водата, Неда Соколовска отговори: „Темата за водата като насъщност и болезненост се намира между осем и девет. Десетката да я оставим празна за някакви много тежки и големи проблеми, има и такива, и то не много далеч от нас. Водата е основният ресурс, който ни е необходим за съществуване. Въздуха не го коментирам, но след въздуха е водата. Ние без вода сме за никъде и когато я няма или достъпът до нея е труден или както всъщност е в Шумен, неочаквано тя спира. Всъщност това е основното нещо, че ти никога не можеш да разчиташ на нея. И когато нея я има, не може да разчиташ в какво състояние ще бъде, дали ще можеш да я използваш изобщо“. 

„Аз имам една друга гледна точка, която най-вероятно няма да бъде видяна през представлението, защото в него искаме да използваме само мненията и разказите на шуменци, но аз имам такова вярване, че бъдещето на човечеството, и то много близкото бъдеще, ще бъде свързано със сериозен недостиг на вода. Това, което със сигурност се случва в последните двадесетина години, е, че под влияние на климатичните проблеми и под влияние на агресивното индустриално производство, водите навсякъде се замърсяват. Питейната вода, по принцип, на Земята е около 3 процента, а даже не знаем дали тези статистики все още са актуални. Ние в България винаги си мислим, че имаме много вода, но не се знае всъщност колко много вода имаме. Не знам дали хидроложките проучвания, с които разполагаме, са актуални. Наистина е много важно да се актуализира картината с какви водни ресурси разполагаме и доколко те са годни за консумация“, добави Соколовска. „Все още не знаем как ще се развие нашето документално проучване. Винаги в един документален подход не можеш да кажеш какво ще бъде, преди да си събрал материала. Винаги материалът сам заявява своята теза, която ние след това ще последваме. Така и трябва да бъде, ако искаме да сме обективни и честни и да не налагаме свои лични виждания“, уточни театралната режисьорка.

На въпрос на репортер на БТА каква е ролята на актьорите в документалния театър, където те са и анкетьори, освен изпълнители на сцената, Неда Соколовска отговори: „Още когато се учим да бъдем актьори, има един период, той обикновено е в първи курс, когато младите студентите се изпращат на терен в един учебен час или повече. Пращат те в една градинка, казват ти – седни на една пейка и наблюдавай и после се върни да ни изиграеш или представиш наблюденията, които си направил. За мое съжаление това нещо е спорадично, не е съществена част от учебния процес, а всъщност още в трудовете на Станиславски се казва колко е важно за актьора да наблюдава живота. И във всеки актьор аз знам, че я има тази изконна потребност и това качество, персонално да наблюдава хората около себе си и да може да заимства от тях някакви характерности, които после да използва, когато строи своя персонаж на сцената. Ето тази точно даденост на актьора ние я използваме и развиваме много в документалния театър. Актьорите излизат навън и започват да разговарят с хора, да ги разпитват, да си приказват. След това се връщат с тези разкази и ги пресъздават. Дават им едно друго значение, друг смисъл, вече в контекста на театралната ситуация. И тогава от тези парчета житейска реалност ние създаваме изкуство. Животът и изкуството са абсолютно свързани. Едното е директното производно на другото. Когато я запазим тази връзка чиста и директна, онова, което накрая се получава, е изключително впечатляващо и въздействащо, защото нищо не може да въздейства повече от истината в края на краищата“, коментира за БТА Неда Соколовска.

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:30 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация