Качественият инструмент не прави музиката, казва директорът на Софийската филхармония

site.btaЗа съжаление, импровизацията днес почти отсъства в класическата музика според маестро Найден Тодоров

За съжаление, импровизацията днес почти отсъства в класическата музика според маестро Найден Тодоров
За съжаление, импровизацията днес почти отсъства в класическата музика според маестро Найден Тодоров
Музикантите по душа трябва да могат да изпълняват по най-добрия начин писаната музика и едновременно с това да импровизират, казва маестро Найден Тодоров. Снимка: Мартин Пенев/БТА

Музикантите по душа трябва да могат да изпълняват по най-добрия начин писаната музика и едновременно с това да импровизират. Това каза в интервю за БТА в Русе директорът на Софийската филхармония маестро Найден Тодоров. 

Той е един от участниците в 63-тото издание на международния фестивал "Мартенски музикални дни", което се организира в крайдунавския град до 31-ви март тази година.

По думите му композиторите навремето са давали възможност за импровизация в каденцата на произведенията. 

"Не е случайно, че всеки концерт е имал своя каденца. Днес каденците са писани и хората изпълняват писани каденци - невинаги, но в повечето случаи. И това е лошо. В същото време за мен като диригент е много добре, тъй като знам предварително какво ще изсвирят и няма изненади. Но от гледна точка на самата музика е лошо, защото всичко започва да се превръща в предварителни изчисления - кога, къде, какво ще се направи, как ще се получи и какъв ще е крайният резултат. А идеята още на класическите композитори е била да има момент, в който да се даде възможност на изпълнителя да импровизира, за да покаже своите възможности в този момент от живота си, в това си състояние и в това си настроение", каза Тодоров. 

Според него днес в класическата музика импровизацията почти отсъства. 

"За съжаление я има в джаза. И защо казвам за съжаление - защото джазът и класическата музика имат много по-малко допирни точки, отколкото би ми се искало. Много са малко композиторите като Гершуин и донякъде Бърнстейн, които успяват да докоснат тези два стила. Дори ние имаме сладки вицове в класическата музика, че ако има прекалено много чужди тонове, значи е джаз. А джазът всъщност дава свобода, която в класическата музика днес я няма", казва диригентът. 

По думите му житейският опит оказва много по-голямо влияние върху изпълнението на музикалните произведения, отколкото си мислим. 

"В младежките си години чух за първи път, че за един диригент е много важен житейският опит и големите диригенти биват възприемани като такива едва когато вече са на някаква възраст. Бях много против този вид изказвания, но днес съм на друго мнение. Причината е, че наистина виждам по себе си начина, по който съм гледал едни и същи произведения, когато съм бил на 20 години, и начина, по който ги виждам, когато съм бил на 30, 40 години и сега", каза Найден Тодоров.

Той коментира, че колкото по-добър е музикалният инструмент, толкова по-лесно се прави красива музика с него. 

"В същото време искам веднага да дам и друг пример, за да се разбере, че качественият инструмент не прави музиката. Има много известен случай от 90-те години с легендарен фаготист на филхармонията в Санкт Петербург. Той умира и се прави търг за неговия инструмент. Помня, че човекът, спечелил неговия фагот, даде колосална сума. И се оказа, че този инструмент е абсолютен боклук и нищо не може да се изсвири с него. Просто фаготистът е бил толкова добър, че с този боклук е успял да направи грандиозна музика", обясни маестро Найден Тодоров. 

Той коментира, че е сложен въпросът относно какво е нужно на един фестивал, за да бъде успешен, авторитетен и да поддържа високо ниво. 

"Много са важни целите на фестивала. От една страна, той трябва да представя най-доброто от музиката. От друга страна, произведенията трябва да бъдат изпълнени от най-добрите музиканти. За съжаление това означава една-единствена дума - пари", обясни маестро Найден Тодоров. 

По думите му музикалният живот присъства в един град непрекъснато, а фестивалът се отличава от нормалния сезон с концентрация на качество на едно място. 

"Смисълът на фестивала е в този град хората да видят нещо, което обикновено не се вижда. Мисля, че през годините "Мартенски музикални дни" е много хубав пример за качество. Всяка година през месец март хора от цялата страна идват в Русе, за да видят и чуят артисти от България и от света, които се събират в кратък период от време на едно място да изпълняват интересна музика", заяви директорът на Софийската филхармония.

Според него в един добър фестивал трябва да има и нещо различно. Той обясни, че има музикални форуми по света, на които организаторите поръчват произведения, чиято премиера да се състои в рамките на фестивала. 

"И това остава в историята, защото на този фестивал се е състояло първото изпълнение на някакво произведение. Смисълът в съществуването на тези форуми е да създаде празнично настроение у хората чрез концентрация на качество и на интересни произведения", каза маестро Найден Тодоров.

/РБ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:56 на 20.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация