БТА организира тези форуми за трансграничните европейски фондове за сближаване на България със съседните ѝ страни не защото има пари за такива форуми, а защото има нужда от повече информация и разговори за това сближаване. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев в Националния пресклуб на агенцията в Русе при откриването на регионалната конференция по проект "Европа на Балканите: Общо бъдеще".
И затова ударението във всеки от разговорите в различни региони, които започват днес от Русе, трябва да бъде не върху европейските трансгранични фондове за сближаване, а върху конкретните стъпки за сближаване, каза Вълчев.
Според него парите са само средство за постигане на цели, а не цел. "Това е важна отправна точка към обсъжданията на тези форуми, понеже през годините на кандидатстване на България за член на Европейския съюз и след това през вече изпълнилите се 17 години на членство, у мнозина се създаде объркването, че най-важното от това членство в съюза са парите от различни фондове. Впрочем подобно объркване се наблюдава и в Румъния, с която България стана член на съюза едновременно от началото на 2007 г., както и у кандидатите за членство от Западните Балкани, част от които също са съседи на България. А това меркантилно разбиране за съюза всъщност беше пренесено от старите страни членки, където също често пъти целта се бърка със средствата и средствата се превръщат в самоцел. Най-добре това е описано в началото на 90-те години на миналия век от покойния вече вицепремиер Илко Ешкенази, който разказва за разочарованието на младите български демократи от първите преговори след комунизма за партньорство на България с европейските институции в Брюксел, на които българите говорили за присъединяване към ценности, а европейските представители - за цената на вноса на български буркани с кисели краставички в страните от европейската общност", обясни той.
Впрочем на подобни натъжаващи разговори сме свидетели и днес, когато става дума за пълноправното участие на България и Румъния в Европейския съюз (например за напълно свободно движение в Шенгенското пространство или въвеждането на еврото), както и когато става дума за разширяването на съюза в цяла Европа, включително със страните от Западните Балкани и бившите републики на Съветския съюз, коментира Кирил Вълчев.
Затова започващите днес в Русе регионални конференции “Европа на Балканите: Общо бъдеще”, организирани от БТА в партньорство с Европейската комисия, трябва бъдат посветени на сътрудничеството със страните, с които България има общи граници, а не на парите във фондове на Европейския съюз за това сътрудничество, заяви генералният директор на БТА. Според него най-първо трябва да обсъждаме какво всъщност искаме да постигнем оттук насетне като отчитаме какво сме постигнали дотук, не през числа милиони евро, а през практически резултати.
По думите му важна отправна точка в този разговор, конкретно тук в Русе, би било признанието, че река Дунав все още продължава да бъде повече препятствие, отколкото път между България и Румъния и знак за това в самия град Русе са опашките от камиони, които с дни чакат да преминат по моста, построен точно преди 70 години през 1954 г. под името “Мост на дружбата”. За вече 35 години след комунизма беше построен само още един мост над реката - толкова, колкото и през 45-те години на комунизма. Вместо нови мостове над Дунав между Русе и Гюргево продължават да се издигат миризми и отрови във въздуха и има заплахи да се появят и нови като друг тъжен пример за неспособността ни да намираме решения, каквито и нашите предшественици не са намерили през комунизма в двете страни, каза още той.
"Нашите поколения имат още 10 години да покажем, през мостовете като символ на връзката между хората и през осигуряването на чист въздух в Русе, че изборът ни дава по-големи резултати от тези, които историята е предопределила да постигнат предците ни. А всички добре разбираме, че да има повече мостове над Дунав между България и Румъния и въздухът да бъде чист съвсем не е първо въпрос на пари, каквито ще се намерят от различни източници, а въпрос на съгласие къде да бъдат точно тези мостове и какви производства да бъдат ограничени, които да свържат различни интереси в двете страни", коментира Кирил Вълчев.
Едни срещу други на двата бряга на Дунав по цялото ѝ протежение между България и Румъния има градове, които сякаш са разделени от пропаст, защото изглежда немислимо гражданите и гостите им просто да минат пеша по мост и да прекарат един ден в среща с различни култури, както това е възможно по течението на различни реки в Европа. Нещо повече, все още е рядкост някой в страните ни да има общо предложение за туристически пътувания, които са далеч по-привлекателни за туристите, особено от далечни дестинации, каза той.
Кирил Вълчев отбеляза и добрите примери за сътрудничество. Най-вече между образователни, научни, културни институции, но те пък не винаги са достатъчно видими и разговори като тези, организирани от БТА, се надяваме да помогнат да бъдат по-добре осветени, добави Вълчев.
Целта на тези форуми е да представим примери и по действащата Програма “Interreg VI-A Румъния-България”, финансирана от Европейския фонд за регионално развитие, която има за цел да подобри румънско-българската гранична зона през периода 2021 г. - 2027 г., като моят призив е ударението да не бъде върху сумите “усвоени” пари, а върху съдържанието на общите проекти, насочени към прагматични цели – да бъдем свързани, по-зелени, образовани и по-близо. Но най-вече да обсъдим какво трябва да правим занапред заедно в името на общия ни живот, каза още генералният директор на БТА.
По време на конференцията в Русе ще бъдат дискутирани новостите за периода 2021-2027 г. и постигнатите резултати през периода 2014-2020 година.
/РН/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
