site.btaНационалният проект „Български баси за Борис Христов“ обединява артисти от Бургас, Русе, Пловдив, Варна и Стара Загора

На 11 октомври започва националният проект „Български баси за Борис Христов“, създаден в сътрудничество с водещи оперни театри в страната, съобщават от музея „Борис Христов“. Проектът отбелязва 110-годишнината от рождението на големия оперен певец и педагог (1914-1993) чрез поредица от концерти, които ще обединят изтъкнати български баси на сцени в цялата страна.

Първото събитие е в Държавната опера – Бургас. Следват оперните театри в Русе – на 24 октомври, Пловдив – 31 октомври, Варна – 13 ноември, и Стара Загора – 25 ноември.

Идеята, сценарият и режисурата са Пламен Бейков. Участват Юлиан Константинов, Евгений Арабаджиев, Божидар Божкилов, Деян Вачков, Делян Славов, Момчил Миланов, Петър Бучков и Пламен Кумпиков. Те представят репертоар, който е емблематичен за световните триумфи на Борис Христов. Включени са сола, ансамбли, „раздаване“ на една ария помежду им и съвместно изпълнение на всички солисти. „Програмата е съчетание на сериозния тържествен характер с артистичната закачка; своеобразно надпяване и шеговита демонстрация на надмощие. Програмата е почит към Борис Христов и, същевременно, възможност да се представят в единна изява големи български гласове“, разказват от екипа.

По думите им  проектът е своеобразно продължение на организираните от музея „Борис Христов“ гала концерти и събития в Москва, Санкт Петербург, Берлин, Виена, Рим, Братислава, Ню Йорк, Вашингтон, Торонто, Отава, Монреал.

„Благодаря на директорите на оперните театри и на техните артистични екипи, които се отзоваха на поканата да честваме заедно една голяма личност. Борис Христов с творческите си принципи и благородни дела задава посоки, достойни за следване“, казва Елена Драгостинова, директор на музея „Борис Христов“ и ръководител на проекта.

Тя припомня, че от огромния сейф на своя репертоар Борис Христов най-често е изваждал ролята на Филип Втори. Следват Борис Годунов, Дон Базилио, Досифей, Мефистофел. Към тях се добавят и църковнославянските песнопения, на „Литургия доместика“ от Александър Гречанинов и вокалните шедьоври на Модест Мусоргски.

Борис Христов, по собствените му признания, никога не си е позволявал да казва, че е стигнал до истината за героя си. „Музиката трябва да се вижда така, както се слуша. Много неща, които не биха се забелязали, ако се разчита само на гласа, се налагат, благодарение на театралните похвати“, казва той. Същевременно, след идентификацията с образа Борис Христов отново се е връщал към партитурата: „Тогава всичко се осветява с нова светлина. И в този момент виждаме собствената си суета на изпълнители пред тайните на музикалните шедьоври. Истината е в тях (в шедьоврите), само трябва да се намери ключът“.

„Борис Христов, освен с вокалната си мощ, се налага в историята на оперното изкуство и като творецът енциклопедист - всеки жест носи своята дълбока мотивировка. Певецът отприщва артистичната си емоция едва след като тя е преминала през ситото на ерудицията и интелектуалното осмисляне. Известно е, че докато стигне до истината за своя герой, артистът е прекарвал часове в съзерцание и анализ на образци от изобразителното изкуство, прелиствал е томове книги от богатата си библиотека“, казва Елена Драгостинова. По думите й уникална черта на образите на Борис Христов е внушението на чувството за многоизмерност: „Енергията на образите, изградени от него, идва от умението му чрез вокал и пластика да рисува и реалното, но и илюзорното. И така да постига своеобразно стереоприсъствие – да влиза в кожата на героя и същевременно да го наблюдава отстрани“.

/ДД