site.btaНад 670 хиляди българи ще могат да подобрят дигиталните си умения с европейски средства

Над 670 хиляди българи ще могат да подобрят дигиталните си умения с европейски средства
Над 670 хиляди българи ще могат да подобрят дигиталните си умения с европейски средства
Адрияна Сукова, заместник-генерален директор на генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия

Над 670 хил. българи ще имат възможност да подобрят дигиталните си умения с европейски средства, заяви в интервю за БТА Адрияна Сукова - заместник-генерален директор на генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия. По думите й акцент в програмния период 2021-2027 ще бъдат дигиталната грамотност, повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците и служителите, както и ученето през целия живот.

В Европа 21,6 процента от населението нямат основни дигитални умения, а почти 30 процента от младите хора (на възраст 16 - 24 години) в Европейския съюз не разполагат с основни цифрови такива, посочи Сукова. Целта е поне 80 на сто от европейците на възраст 16 - 74 години да имат основни цифрови способности, понеже над 90 на сто от работните места го изискват.

С финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост ще се предоставят обучения, насочени към хора с липсващи, или основни дигитални умения. Повече от 170 хил. български граждани могат да разчитат на обучения, финансирани по Програмата за развитие на човешките ресурси (2021-2027), които ще подобрят възможностите им за намиране на по-добра работа.

Общият бюджет на средствата от Европейския социален фонд (ЕСФ) за периода 2021-2027 е почти 100 милиарда. Не по-малко от шест милиарда евро от тези средства ще бъдат насочени към младите хора. Ще бъде насърчена младежката заетост благодарение на различни политики за младежта - Обновената Младежката Гаранция, новата инициатива ALMA. Очевидна е необходимостта от действие, като се има предвид, че нивото на неактивни млади хора в България – 17,6 процента, е доста над средното за Европа – 13,1 процента, подчерта Сукова.

У нас, в условията на намаляващо население и растящ дефицит на кадри, подкрепата за професионалното образование и обучение на ученици и студенти, които се обучават в защитени от държавата специалности и професии, се подпомага от програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Отделените средства за периода 2021-2027 за подобряване на професионалното обучение и квалификация в България през ЕСФ са 290 млн. евро.

В условията на неблагоприятни демографски тенденции и недостиг на хора на пазара на труда, ЕСФ+ ще инвестира в мерки за повишаване на пригодността за заетост и адаптивността на възрастните хора, за да останат по-дълго на пазара на труда. Ще бъдат подкрепени и мерки за създаване на работни места в сектори с висока добавена стойност и преход към нисковъглеродна икономика, както и за развитие на алтернативна заетост. Ще се акцентира върху подкрепата за заетостта, особено за жените, и върху подобряването на качеството на живот на хората, които отглеждат деца у дома, или се грижат за зависим член на семейството.

Огромният брой на хора с увреждания – около 80 милиона в целия Европейски съюз, ни задължава да бъдем активни и намерим най-добрите модели за тяхната интеграция в пазара на труда и в обществото, каза още Сукова. По думите й включването на тази голяма и нарастваща група ще помогне за постигане на водещата цел за заетост за 2030 г. - 78 процента от трудоспособното население да бъде икономически активно.

Европейската комисия се ангажира през 2022 г. да изготви пакет за заетостта на хората с увреждания. В България ще бъдат финансирани мерки за подкрепа и посредничество при заетост и включване в заетост, осигуряване на квалификация и преквалификация, предоставяне на социални услуги. Предвиждат се и информационни кампании за надграждане на капацитета и нагласите на работодателите за работа с хора с увреждания, както и осигуряване на стимули за работодателите като субсидирана заетост, ментор, транспорт от и до работно място.

През новия програмен период 2021-2027 Програмата за развитие на човешките ресурси съвместно с Програмата за развитие на регионите и Националния план за възстановяване и устойчивост, ще финансира мерки, с които да се стимулира работата на медицински кадри в малките общини. Част от мерките ще предоставят стимули и подкрепа за географската мобилност на медицинските кадри с цел разкриване на амбулатории на места, в които няма достъп до медицински услуги, както и осигуряване на кадри в болниците извън областните градове.

За България над 10 милиона евро от ЕСФ+ ще бъдат отделени за пилотно разработване на иновативни идеи в отговор на социалните нужди в новия програмен период. Очаква се да бъдат подкрепени най-малко 100 проекта. В допълнение, в Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени над 12 милиона евро за действия в подкрепа на изграждането на капацитет и дигитализацията на предприятията на социалната икономика.

Настоящите приоритети са свързани с подпомагане на зеления и дигитален преход и устойчивото възстановяване от пандемията от COVID-19, в инвестиции в младите хора, структурни реформи за подобряване на услугите в сферата на пазара на труда и социалната политика и др., обобщи Сукова.

Следва цялото интервю:

Г-жо Сукова, в кои браншове ЕСФ е най-активен в създаването на възможности за започване на работа?

- ЕСФ е най-важният инструмент в eвропейския бюджет, предвиден за инвестиране в хора с акцент върху техните нужди, а не върху икономическите сектори. Всички сектори от индустрияta, през услуги и образование, здравеопазване, биотехнологии, промишленост на бъдещето са важни за хората. Мисията на фонда е да създава работни места и възможности за заетост, да инвестира в умения, в квалификация и преквалификация на работна сила, да работи за намаляване на бедността и да допринася за социалното включване. Фокусът е върху качеството на работните места и дълготрайните перспективи пред хората и икономиката.

Настоящите приоритети са свързани с подпомагане на зеления и дигитален преход и устойчиво възстановяване от пандемията от COVID-19, в инвестиции в младите хора, в структурни реформи за подобряване на услугите в сферата на пазара на труда и социалната политика, в мерки, които адресират детската бедност и социалното изключване.

Споделеното управление на фонда заедно със страните членки допринася за успеха на тази мисия с активното участие на регионалните и местни власти. Затова и партньорствата с всички заинтересовани страни са важни за изпълнението на политиките, подкрепяни от ЕСФ и Комисията ги насърчава активно.

Какви механизми се обмислят за приобщаване на украинските бежанци? За последните две - три години колко мигранти, не само от Украйна, са успешно интегрирани в Европа и в частност у нас?

- Успешно приобщаване означава да можеш да участваш в обществото и да допринасяш за развитието на икономиката, да имаш работа при справедливи условия на труд според квалификациите и уменията си. Например, ЕСФ може да финансира незабавна помощ на хората, които бягат от руската агресия в Украйна като храна, хигиенни продукти, настаняване, транспорт като част от интеграционен пакет мерки за включване в пазара на труда в приемащата страна. България също ще се възползва от въведената наскоро гъвкавост на регламентите и ще използва ресурс, наличен в настоящите оперативни програми, за успешно интегриране в българския пазар на труда, като вече има и стартирала операция по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

С активирането на директивата за временна защита, украинците, бягащи от войната, получават статут за пребиваване във всички държави-членки на ЕС и директен достъп до пазара на труда в приемащата страна.

Тази седмица стана факт и съобщение на комисията „Насоки за достъпа до пазара на труда, професионалното образование и обучение, и ученето за възрастни, за хората, бягащи от агресивната война на Русия срещу Украйна“. Този документ описва мерките, които могат да бъдат предприети от страните членки в тези области въз основа на научените уроци и най-добрите практики и опит досега, включително и мерки, финансирани от европейски проекти, които да послужат за пример.

Оценяването на уменията и признаването на квалификациите е важно условие за започване на работа. Още от март т.г. генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ предостави на украински език инструмента „Профил на уменията за граждани от трети страни“. Това е въпросник, предназначен за провеждане на структурирано интервю. Използва се от служби по заетостта и приемни центрове за оценка на уменията, получаване на направление за по-нататъшно обучение, или насочване към работа, или повторно издаване на липсващи документи за квалификация.

През април Европейската комисия одобри и нова Препоръка относно признаването на академичните и професионални квалификации, придобити в Украйна. Тези квалификации дават достъп до регулирани професии като лекар, медицинска сестра, архитект.

Заедно с украинските власти и страните членки сега сме в процес на изготвяне на сравнение между украинската национална квалификационна рамка и Европейската квалификационна рамка. То ще бъде публикувано през юли и ще ускори и улесни процеса на признаване на квалификации.

Каква подкрепа предлага ЕСФ за предприятия с почасови позиции, гъвкаво работно време и приспособени работни пространства?

- ЕСФ инвестира в повишаване на квалификацията и преквалификация на хората, за да ги подготви за непрестанно променящата се трудова среда. Всеки следва да се възползва от цифровия преход, както на пазара на труда, така и в по-широк план, като участва в обществото.

На 16 юни министрите на труда и социалната политика от всички държави членки обсъдиха в Съвета по заетост социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, следващите стъпки за предложения законодателен акт на ЕС за подобряване на условията на труд при работа през платформа. Младите хора често използват възможностите, създадени от цифровите платформи, за да съчетаят работата си с образованието, или да започнат професионална кариера. Същевременно почти 30 процента от младите хора на възраст 16 - 24 години в ЕС не разполагат с основни цифрови умения. Това показва, че тези умения не могат да се приемат за даденост. Нашата цел е поне 80 на сто от лицата на възраст 16 - 74 години да имат основни цифрови умения, съгласно Плана за действие по Европейския стълб на социалните права. Това е важно, тъй като считаме, че над 90 на сто от работните места днес изискват цифрови умения. В България ЕСФ+ и Планът за възстановяване и развитие ще финансират приоритетно мерки за подобряване на цифровите умения на населението.

Относно гъвкавите форми на заетост, въвеждането на нови организационни модели и системи за управление на човешките ресурси и инвестиции в по-безопасни и здравословни условия на труд са приоритет за социалния фонд. Ще дам пример с българската програма за „Развитие на човешките ресурси“, която също финансира подобни мерки и ще продължи да го прави и занапред.

Предвидени ли са средства от ЕСФ в подкрепа на защитените професии у нас, също и в стимулиране на професионалното обучение за млади българи в тези професии?

- Споменах за споделеното управление на европейските фондове. Подкрепата от ЕСФ на защитени от държавата професии, както и такива с очакван недостиг от специалисти на пазара на труда, е доказателство за добрата синергия между възможностите на фонда и конкретните нужди. В България в условията на намаляващо население и растящ дефицит на кадри, подкрепата за професионалното образование и обучение на ученици и студенти, които се обучават в защитени от държавата специалности и професии, се подпомага от програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. С дуалното обучение и провеждане на допълнителни практики на ученици и студенти се дава възможност за подобряване качеството на обучение и преодоляване на дефицита от подготвени кадри по търсени специалности от професии и такива с приоритетно значение за икономиката. Не на последно място тези проекти спомагат за укрепването на връзките между образователните институции и реалния сектор, партньорството на професионалните училища с предприятията и стимулирането на образование и обучение, съобразено с потребностите на икономиката и промените на пазара на труда. Отделените средства за периода 2021-2027 за подобряване на професионалното обучение и квалификация в България през ЕСФ са 290 млн. евро.

Преобладава мнението, че ромските програми не са особено ефективни. Отпусканите европейски пари като че ли не достигат до адресата и голяма част от ромите остават необразовани, въпреки че все пак има напредък.

- Рамката на ЕС за „Равенство, приобщаване и участие на ромите“ с хоризонт 2030 година определя нашите политики в подкрепа на равенството и приобщаването на ромите през следващите години. С определянето на националната стратегическа рамка за ромите и финализирането на новите програми по линия на фондовете на ЕС, имаме огромна възможност да съчетаем общата си визия и амбиция с необходимите инвестиции.

Наша обща отговорност е да използваме в пълна степен правните, политически и финансови инструменти, за да изградим приобщаващо европейско общество и да постигнем ефективно равенство, приобщаване и участие на ромите, както с общи, така и с целенасочени мерки за насърчаване на социално-икономическата им интеграция.

Процесът не винаги е лесен, но има и много добри примери, които имат потенциала да преодолеят бариерите пред достъпа до обучение, образование и заетост за борба с бедността и създаване на предпоставки за по-добро здраве, подобряване на достъпа до жилищно настаняване и др. С мерките по ЕСФ се насърчава участието на общностите в мерките за преодоляване на тяхната маргинализация и активното приобщаване на хората, които не участват активно на пазара на труда, подобряване на достъпа до услуги, в т.ч. услуги в семейна среда или в общността, както и до здравеопазване, здравна информация и превенция, с което ще се осигури положителен ефект върху тяхната социално-икономическа интеграция. В националната програма „Активиране на неактивното население“ през последните седем години 50,2 процента от участниците – над 10 хиляди души, са от ромската общност.

Много хора с увреждания се чувстват притеснени, защото никой не ги приема на работа. Какви стимули за работодатели предвиждате за приемане на хора с увреждания в ръководените от тях колективи? Те и сега съществуват, но като че ли не са достатъчно ефективни? Някои работодатели се притесняват, че ако назначен от тях човек с увреждане се окаже недисциплиниран, или негоден да изпълнява възложената му дейност, впоследствие не могат да го освободят от работа и това е причина да не взимат никого.

- Превръщането на нашите пазари на труда в по-приобщаващи е една от приоритетните области на действие на ЕК. Комисията се ангажира през 2022г. да изготви пакет за заетостта на хората с увреждания: Пакетът ще включва конкретни инициативи като: каталог с положителни действия за улесняване на наемането на хора с увреждания; насоки, главно за работодателите, относно разумните улеснения на работното място; проучване относно приобщаващи и защитени модели на заетост; препоръки за справедливи условия на труд и професионално развитие при алтернативните форми на заетост.

В Стратегията за правата на хората с увреждания, комисията призовава държавите членки да определят национални цели за увеличаване на равнището на заетост и намаляване на разликата в заетостта на хората с увреждания. Огромният брой на хора с увреждания – около 80 милиона в целия Европейски съюз, ни задължава да бъдем активни и намерим най-добрите модели за тяхната интеграция в пазара на труда и в обществото. Много от тези хора имат знания и умения, така необходими на икономиката, но нямат достъп до работни места. В тази насока трябват още много усилия на национално и местно равнище.

Включването на тази голяма и нарастваща група ще помогне да постигнем водещата цел за заетост за 2030 г. - 78 процента от трудоспособното население да бъде икономически активно.

Подобряването на пригодността за заетост на хората с увреждания върви ръка за ръка с подобряването на социално-икономическия им статус, както и на тяхното благосъстояние. Целта е чрез мерки за активно включване да се подобри достъпът до пазара на труда чрез интегрирана подкрепа и индивидуализиран подход съгласно различните потребности.

Активно включване на лицата в неравностойно положение, включително и на хората с увреждания, е сред приоритетите на ЕСФ+ и през новия период 2021-2027. В България ще бъдат финансирани мерки за подкрепа и посредничество при заетост и включване в заетост, осигуряване на квалификация и преквалификация, предоставяне на социални услуги. Предвиждат се и реализация на информационни кампании за надграждане на капацитета и нагласите на работодателите за работа с хора с увреждания, както и осигуряване на стимули за работодателите като субсидирана заетост, ментор, транспорт от и до работно място.

Какви средства се предвиждат за задържане на младите хора в Европа? Как ще насърчавате създаването на работни места за тях?

- Насърчаваме работните места на бъдещето: подготвяме нашия пазар на труда за структурни промени като цифровизацията и изменението на климата. Благодарение на нашите действия, европейският пазар на труда ще бъде по-силно конкурентен в сравнение с останалия свят.

Едновременно с това насърчаваме младежката заетост благодарение на различни политики за младежта - обновената "Младежка гаранция", новата инициатива ALMA. Очевидна е необходимостта от действие, като се има предвид, че нивото на неактивни млади хора в България – 17, 6%, е доста над средното за Европа – 13,1%.

"Младежка гаранция" е инициатива, с която страните членки се ангажират да осигурят на младите хора под 30 годишна възраст, регистрирани в службите по заетост, предложение за работа, стаж, чиракуване, или възможност да продължат образованието си в рамките на четири месеца след напускане на формалното образование, или при изпадане в безработица. Особено внимание се отделя на младежите без работа, които не са част от образователната и обучителната система (т.нар. група NEETs). За страните с ниво на безработица на тази група над средната за Европа, каквато е и България, в програмния период 2021-2027 се заделя ресурс от 12,5 процента от ЕСФ+ за мерки за заетост, за идентифициране, активиране и мотивиране на младите. Измерението „повишаване на уменията“ на "Младежката гаранция" предлага на преждевременно напускащите училище и нискоквалифицираните млади хора пътища за повторно включване в системата на образование и обучение, подобрява шансовете на тези млади хора да намерят работа в своята държава или регион.

Интересна възможност в този програмен период ще бъде и новата инициатива ALMA (Aim, Learn, Master, Achieve), която ще бъде още един инструмент за прилагането на Младежката Гаранция със средства от ЕСФ+. Тя ще дава възможност за обучение и менторство, и включване в заетост в друга страна на ЕС (от два до щест месеца) на младежи, необхванати от системата на образование и заетост. Тази инициатива ще работи не само за интегриране в пазара на труда, но и за социално включване и интеграция.

Общият бюджет на средствата от ЕСФ+ за периода 2021-2027 е почти 100 милиарда. Не по-малко от шест милиарда евро от тези средства ще бъдат насочени към младите хора. Младежите ще бъдат подкрепени с мерки за включване в обучения, стажове, обучение на работното място, субсидирана заетост. Те ще имат достъп и до мерки за подобряване на уменията, повишаване на компетентностите и професионалната им квалификация, включително и чрез специфични обучения на работното място и такива за придобиване на основни умения по различни професии. За тази цел ще бъдат тествани нови модели за активиране и професионална интеграция на неактивни и/или отпаднали млади хора. В съответствие с индивидуалните потребности на младежите ще се подкрепя и предоставянето на наставничество. Ще бъде подкрепено изграждането на умения за самостоятелна стопанска дейност и ще се стимулира младежкото предприемачество.

Предвиждате ли стимули за задържане на хората в обезлюдяващи се райони? Например в красивата община Трън, която е трета по площ в България, живеят постоянно около 3500 души и те непрекъснато намаляват. Там вече няма болница, банка, има само един общопрактикуващ лекар, хората очакват скоро да останат и без аптека. Как ЕСФ като основен финансов инструмент на ЕС за инвестиции в хората може да помогне в случая?

- За обезлюдяващите и отдалечени райони и населението в тях от важно значение са възможностите чрез подхода „Водено от общностите местно развитие“, прилаган чрез местни инициативни групи, които прилагат мерки на територията на една, или няколко общини. Разработените от тях стратегии могат да получат финансиране от различни програми, с което се осигурява по-обхватна подкрепа за развитието на малките общности в различни направления, което цели да подобри жизнената среда и да повиши стандарта на живот. Подходът през новия програмен период ще включва и целенасочени мерки за младежи в такива територии.

В допълнение, през новия програмен период 2021-2027 Програмата за развитие на човешките ресурси съвместно с Програмата за развитие на регионите и Националния план за възстановяване и устойчивост, ще финансира мерки, с които да се стимулира работата на медицински кадри в малките общини. Част от мерките ще предоставят стимули и подкрепа за географската мобилност на медицинските кадри с цел разкриване на амбулатории на места, в които няма достъп до медицински услуги, както и осигуряване на кадри в болниците извън областните градове.

Какви социални иновации предвиждате в новия програмен период за по-добро задоволяване на образователни, социални и професионални потребности?

- Социалните иновации са универсална концепция: важно е непрекъснато да се търсят все по-ефективни начини за посрещане на социалните нужди. В новия програмен период ЕСФ+ ще продължи да насърчава държавите членки да подкрепят социалните иновации. Важно е и правилното използване на иновативните решения, които вече са разработени, тествани и доказали своята ефективност. Поради тази причина ние подкрепяме държавите членки да си сътрудничат на международно ниво и да се учат една от друга.

Споменатата по-рано инициатива ALMA е добър пример за социалните иновации: тя се оказа ефективен подход и сега е моментът да се разшири в целия ЕС.

За България над 10 милиона евро от ЕСФ+ ще бъдат отделени за пилотно разработване на иновативни идеи в отговор на социалните нужди в новия програмен период. Очаква се да бъдат подкрепени най-малко 100 проекта. В допълнение, в Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени над 12 милиона евро за действия в подкрепа на изграждането на капацитет и дигитализацията на предприятията на социалната икономика.

Как ще подкрепяте социални предприятия, които с печалбата си подпомагат местната общност?

- Социалните предприятия имат за цел да окажат положително въздействие върху обществото. Поради това Европейската комисия подкрепя социалните предприятия чрез различни програми и инициативи: Помага на социалните предприятия да получат инвестиции до 500 хил. евро чрез публични и частни инвеститори на национално и регионално ниво, като част от Програмата на ЕС за заетост и социални иновации - EU Programme for Employment and Social Innovation; Подкрепя социалните предприятия чрез пилотни капиталови инвестиции в рамките на инструмента за собствен капитал на Европейския фонд за стратегически инвестиции - European Fund for Strategic Investments Equity instrument, а именно чрез фондове, свързани с инкубатори/ускорители и съвместни инвестиции със социални “бизнес ангели”; Съфинансира проекти, насочени към насърчаване на развитието на търсенето и предлагането на пазарите на социално финансиране в Европа.

Социалните иновации в България ще бъдат подкрепени чрез бъдещата програма на ЕСФ+ „Развитие на човешките ресурси“ с ресурс от 10 милиона евро, пилотираща иновативни идеи в отговор на социалните нужди. Програмата има за цел да финансира и два национални центъра за компетентност за социални иновации, работещи в подкрепа на иновативните идеи и на международните иновативни практики.

Колко нови работни места в България се предвижда да бъдат създадени с подкрепата на ЕСФ?

ЕСФ+ ще подкрепя различни мерки, насочени към по-добра интеграция на пазара на труда, преквалификация и повишаване на уменията на населението с акцент върху уязвимите групи, включително младите хора.

Предвижда се 630 хил. души да бъдат подкрепени с мерки за насърчаване на заетостта и развитието на умения. Деветдесет хиляди безработни, или неактивни млади хора ще получат подкрепа за стажове, обучение на работното място и субсидирана заетост. Младите хора ще имат достъп и до обучения за подобряване на уменията, включително дигитални, повишаване на компетенциите и професионалната си квалификация, в т.ч. чрез специфично обучение на работното място и основно обучение по различни професии. Очаква се да бъде подкрепено създаването на над 55 хиляди работни места.

Заради застаряване на населението в Европа и недостига на работна ръка на по-възрастните се налага да работят по-дълго време. Те обаче нямат съвременната дигитална култура, понякога се налага и да се преквалифицират. Планирате ли инвестиции в по-възрастното население?

- Акцент в програмния период 2021-2027 ще бъдат дигиталната грамотност, повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците и служителите, както и за ученето през целия живот. В Европа 21,6 на сто от населението нямат основни дигитални умения. Усилията ще бъдат насочени към повишаване на уменията в тази област.

В настоящия контекст на неблагоприятни демографски тенденции и недостиг на хора на пазара на труда, ЕСФ+ ще инвестира в мерки за повишаване на пригодността за заетост и адаптивността на възрастните хора да останат по-дълго на пазара на труда. Ще бъдат финансирани и мерки за насърчаване на гъвкавата организация на труда за тази възрастова група. Ще бъдат подкрепени и мерки за създаване на работни места в сектори с висока добавена стойност и преход към нисковъглеродна икономика, както и за развитие на алтернативна заетост и самостоятелна заетост като форма на подкрепа за индивидуалното и социално предприемачество.

Ще се акцентира върху подкрепата за заетостта, особено за жените, и върху подобряването на качеството на живот на хората, които отглеждат деца у дома, или се грижат за зависим член на семейството. Мерките обхващат постигането на по-добър баланс между професионалния и личния живот, практики за въвеждане на гъвкави форми на заетост, кариерно ориентиране и насърчаване на участието на жените в технологичните и дигиталните индустрии. Подкрепа за активно и здравословно остаряване също са част от мерките на ЕСФ+ в България.

Ученето през целия живот е ключов елемент на ЕСФ+. Особено внимание ще бъде отделено на придобиването на компетенции, необходими за зеления и дигитален преход.

Над 670 хил. българи ще имат възможност да подобрят своите дигитални умения с европейски средства. С финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост ще се предоставят обучения, насочени към хора с липсващи или основни дигитални умения. Повече от 170 хил. български граждани могат да разчитат на обучения, финансирани по Програмата за Развитие на човешките ресурси (2021-2027), които ще подобрят възможностите им за намиране на по-добра работа.

Всяка година фондът помага на около 10 млн. души да намерят работа, или да подобрят уменията си. Какъв процент от тях са българи?

През 2021 г. в мерки по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ - най-голямата програма, съфинансирана от ЕСФ в България, бяха включени над 121 хил. души, което е аналогичен темп на този от предходната година.

Общият брой на лицата, включени в дейности по програмата от началото на програмния период през 2014-а до края на 2021 г., достигна 755 400 участника. Близо 170 хил. от включените в мерки са деца и младежи на възраст до 24 г., което е особено показателно за фокуса на програмата – подпомагане на младежи при реализацията им на пазара на труда и грижи за най-уязвимите членове на обществото. Броят на лицата над 54 г. е още по-внушителен, като надхвърля 232 хил., от които над 114 хил. са включени в мерки за подпомагане на възрастни хора. Над 280 хил .от всички включени живеят в селски райони, което означава, че всеки трети от включените лица живее в отдалечен от районните центрове град или село.

По отношение на постигнатите резултати на първо място следва да се отчете, че всеки седми участник в мерките по програмата е придобил или повишил своята квалификация, или е започнал работа, при напускане на операциите. В абсолютни стойности това прави над 120 хил. души.

Като се има предвид, че финансирането от ЕСФ+ за България за периода 2021-2027 г. се увеличава с повече от 60 процента, ще има още повече възможности за подкрепа на хората за намиране на работа или повишаване на квалификацията им.

Имате ли данни доколко предоставените възможности за преквалификация са ефективни т.е. какъв процент от обучените граждани се реализират с новите си професии на пазара на труда?

- Има доказателства, че операциите на ЕСФ имат устойчиво положително въздействие върху участниците по отношение на заетостта, образованието и квалификациите, както в непосредствен, така и в дългосрочен план.

Например, в областта на заетостта, 30 на сто от безработните и неактивните участници във всички страни са били назначени на работа след подкрепата на ЕСФ до 2021 г.

В България операциите, изпълнявани в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, обхващат различни групи с различни характеристики, например младежи, хора с увреждания, хора, нуждаещи се от квалификация и преквалификация. Според последния доклад за оценка на изпълнението по програмата, който обхваща девет процедури, подпомагащи безработни и неактивни лица, около една трета от участвалите безработни се намират в заетост при напускане на мярката. Съгласно резултатите от направената анкета този дял нараства двойно шест месеца по-късно и до почти 70 процента една година след това. Най-голям дял на участниците в заетост е постигнат при лицата на възраст до 29 години - 72,7 процента след шест месеца от напускане на мярката и 78,3 на сто след една година, и при лицата на възраст 30-54 години - 54 процента след шест месеца и 74,6 на сто след една година.

Ефективността на разглежданите мерки е положително повлияна от степента на образование на безработните лица, като анализът показва, че колкото е по-високо образованието на обхванатите лица, толкова по-добри са резултатите за тях от оценяваните мерки.

В практически план - кой е на-лекият път, по който българският гражданин може да получи информация какви са възможностите, които предлагате?

- Има много начини да научите за инициативите и програмите, които предлагаме на европейските граждани. Интернет страницата на управляващите органи е източник на информация за всички програми и инициативи в България. Например на страницата на Управляващи орган на програма „Развитие на човешките ресурси“ - https://esf.bg, можете да намерите различни възможности, свързани с пазара на труда и социалното включване, както и за образование - на страницата на програмата за „Наука и образование и интелигентен растеж“ на Изпълнителната агенция "Програма за образование" - https://mon.bg

За възможности за работа можете да се свържете с портала Eures, който събира три милиона предложения за работа, идващи от повече от четири хиляди европейски работодатели.

Можете също да посетите Постоянното представителство на Комисията в България или Центъра Europass в София - Център за развитие на човешките ресурси, за да получите информация, свързана с вашите професионални планове.

/РИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:53 на 11.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация