site.btaСнимки от стария Ямбол се озоваха в Държавния архив по необичаен начин

На пръв поглед това е една любопитна история за един коледен подарък. Всъщност обаче това е история за любов към историята – на родния град, на неговите хора, сгради и улици. Главен герой в нея е Мариана Кърк, българка от Ямбол, която от години живее в чужбина. По необичаен начин тя открива снимки, правени в Ямбол в началото на миналия век. Благодарение на нея, снимките пропътуват хиляди километри, за да се завърнат в града и да допълват картината на неговото минало, да я разказват на днешните и идните поколения, разказа за БТА Мариана Кърк.

Срещаме се с нея в Държавния архив в Ямбол. Родена е в града преди 48 години, завършва местната езикова гимназия. Както много момичета от това поколение, животът я отвежда в чужбина. Създава семейство във Великобритания и работи като детска учителка там. Проучване на родовите ѝ корени от Елховския край я отвежда преди няколко години в Ямболския архив. Впоследствие се заравя в документални свидетелства из цяла България, за да събере пълната история на своя род. Така се ражда изследователска ѝ страст към прашните страници, които „крият почти всички отговори на нашето днес“, споделя Мариана Кърк.

Коледният подарък

За миналата Коледа Мариана си пожелава да получи като подарък стари снимки от Ямбол. За близките ѝ това не е изненада, но се оказва предизвикателство. Месец преди Коледа те откриват мечтания подарък на неочаквано място – в онлайн платформата за продажби Ebay. Мариана вижда снимките в интернет и веднага разпознава – правени са в Ямбол. На тях ясно се четат печатите на ямболски фотографи от началото на ХХ век – Недялка Качулева, която е една от първите български фотографки, на Стати Статев и др. 

Мариана и съпругът ѝ откупуват старите фотографии за 130 долара на търг от мистериозен продавач от Израел, без да са сигурни дали ще пристигнат до Англия. „Написахме му имейл, попитахме го да каже нещо повече за историята на тези снимки, но не получихме никакъв отговор. Въпреки това ги платихме и зачакахме. Тревожихме се, мислехме, че нещо ни измамиха. Точно в дните преди Коледа обаче пристигнаха. Разгледахме ги и единодушно решихме – мястото им е в Архива на Ямбол. Чакахме да дойде време да се приберем в България и да дарим снимките на Архива“, разказва тя.

Осем месеца след Коледа снимките вече са във фондовете на Държавния архив в Ямбол, за да допълват и разказват историята на града. А Мариана е категорична: „Имах щастието да допринеса с нещо, макар и мъничко, което да остане тук за другите хора. Коледата за мен не е момент, в който си разменяме практични подаръци, а такива, които с нещо ни обогатяват духовно. Това се случи и оттук нататък просто трябваше да разберем чии са тези снимки, как така са изгубени, защо попаднаха в нашите ръце.“

Архивите говорят

Преди обаче снимките да се завърнат в Ямбол, Мариана се заема да подреди парченцата с неизвестни в пъзела. Започва дълго и задълбочено проучване, консултации от дистанция с директора на Държавен архив – Ямбол Светлана Бъчварова, търсене в онлайн платформи за родословни дървета. След месеци работа, става ясно, че фотографиите са от албума на семейството на Йосиф и Бука Асса. Свидетелстват и за фамилиите Коен и Басан от местната еврейска общност. 

„Когато видиш тези прекрасни черно-бели фотографии, някакси пожелаваш да си представиш кои са тези хора, с какво са се занимавали. Живели са в стария еврейски квартал в Ямбол, където днес е Художествената галерия – някогашна синагога. Старите къщи отдавна са бутнати, но когато се разхождаме, трябва да помним тази стара частица от историята на града“, категорична е ямболийката, живееща зад граница.

Отнема ѝ повече от половин година, за да разплете човешката историята, запечатана в снимките. Признава, че в един момент има колебания дали е редно. „После си казах, че може би е правилно. Трябва да запомним, че в Ямбол сме имали еврейска махала. Да помним, че градът ни преди 120 – 140 години е бил доста по-различен, с много етноси примесени в едно. Бизнесът е вървял, дюкяните са били – български до него еврейски, български до него арменски и т.н. Търговията е процъфтявала, особено около 1900 г. – между Одрин и Ямбол е вървял голям обмен на стоки“, продължава тя.

В един момент попада и на грешна следа. Това отново я разколебава за миг, но в крайна сметка решава: „Просто се заинатих и казах, че тази човешка история трябва да бъде сглобена, събрана. И на тези разпръснати фотографии, които съвсем случайно някой продаваше в интернет, трябва да намеря думите, които липсват.“

Освен семейна история, снимките „разказват“ и за Ямбол – за местния клон на известната в миналия век тютюнева фабрика „Никотеа“, станала прототип в романа „Тютюн“ на Димитър Димов, за ямболци през войните, за женските дружества в града, за търговията по онова време и още любопитни факти от историята на града. 

След много съпоставяне на факти, години, документални свидетелства, Мариана се свързва с потомците на семейство Асса, които живеят в Израел. Открива ги чрез онлайн платформата MyHeritage, където самата тя прави своето родословно дърво. Предците им напускат Ямбол след края на Втората световна война през 1945 г.

„Намерихме се, свързахме се, с много настояване от моя страна, защото хората имат висока грамотност за социалните мрежи, пазят се случайни хора да не се свързват с тях в интернет. И аз се появявам изведнъж и казвам: ама, аз тук разполагам с едни снимки, които мисля, че са на вашия род. Моля ви, обърнете ми внимание“, разказва още с усмивка Мариана.

„Разговарях лично с техния внук, може би е около 55-годишен. Той каза, че това е удивителна история, която го оставя без думи. Сподели, че дори не са подозирали за съществуването на тези снимки“, допълва тя. Потомъкът на Бука и Йосиф Асса планира скоро да посети Ямболския архив, за да се докосне до снимките на своите баба и дядо, както и да попълни липсващите парченца от пъзела.